Изневерява ми, не ми изневерява, изневерява ми...

Pozdravleniq , nomer 14, ! : ))))))) отговор Сигнализирай

Аз не съм изневерявал, но жена ми не знае. отговор Сигнализирай

Разбира се, че си си права, разбира се, че ти и той сте си изживели разни моменти и хубави и лоши, разбира се, че имаш обяснение на фактите от миналото, защото това си е бил вашият живот, изживян по неповторим начин като всяко живо съзнателно същество. Виж, ти просто се появи тук в постовете като типична извадка на хората живеещи/живяли с изневяри. Проблемът се състои в следното: "Тези ми изневери са тооооолкова далеч зад гърба ми ..." ! Да, така е, това са отминали събития и поздравления, ако си от хората, осъзнаващи грешката да си изневирил. Но тези отминали събития, остават като незалечими факти в съзнанието и историята на всеки един човек. Това, разрушава психиката, не разбираш ли? Аз не разбирам факта, да изневеря, да излъжа човека, на когото държа. Мисля, че това си е просто принципност, уважение и самоуважение, които изграждат човешкото у нас да се наречем достойни мъже и жени. Според мен това си е болестно състояние на душевността. И наистина не мога да приема тезата ти, че това се забравя, да бъдеш предаден от най-любимия си човек, не вярвам, че това може да бъде заличено в съзнанието ти. А това ти да изневериш, дори да ти е простено, дори да са те приели, ти винаги би могла да го направиш отново със същите аргументи ... защото всичко остава запечатано в съзнанието ти ....! Съжалявам, но това е истината! отговор Сигнализирай

става въпрос за принципи, аз не съм изневерявала, когато ми е омръзнел даден човек и някой друг ме е привлякъл, съм слагала край. Спред мен така е спортсменско. На мен са ми изневерявали и аз порсто не мога да го разбера това. Когато не ти харесва с някой и смяташ ,че няма как да се оправят нещата по- добре си тръгни, от колкото да лъжеш на дребно.Уважението към партньора е и самоуважение, не ги разбирам дребни душички, които ги е страх да сложат край на нещо, което явно е приключило. И тук наистина не става и въпрос толкова за морал, а за принципи и самоуважение, неща които явно за повачето хора са останали в рицарските времена отговор Сигнализирай

За последно отговарям на нападките ви, тъй като е събота, и нямам каво да правя на работа, знаех, чи ще тръгнете всички да ми разправяте колко съм пропаднала, е, не съм. Направила съм грешка, точно така било егрешка, признала съм я, за да мога да продължа с чиста съвест, било е много отдавна. Приятелят ми изобщо не е някакъв *** с ниско самочувствие, просто приема нещата такива каквито са, станалото- станало не може да се върне да се поправи. Изобщо не съм неморална, просто така се получи. Я ми кажете, ако при вас нещата не вървят, няма ли да се разделите с човека? Аз това направих, просто се събрахме, после той реши да се разделим, и после пак той поиска да се съберем. Доста съм преживяла покрай неговата несигурност аз ли съм, не съм ли /и това не е било следствие от изневерите/, просто бях първата, която е обичал, и не знаеше как да си покаже любовта, и го беше страх от чувството, а аз тъкмо бях приключила сериозна връзка, и не ми трябваше друг егоистичен мъж, реших аз да съм егоистката, и този път да гледам себе си, но уви не се получи, просто се влюбих. Изневярата е много субективна, и много зависи от обстоятелствата. Естествено, че на човек, който обичам, и с който споделям живота си, който по щастливи стечения на обстоятелствата е сдъщият този, на който изневерих, не бих му изневерила, и не бих го наранила. Но тук вина имаме и двамата, не съм само аз. никога не съм се оправдавала, това си е било чисто мое решение, но ако нещаета вървяха, или поне той имаше желанието да ги обсъдим, най- вероятно това нямаше да се случи, но се случи. Има грешка, има и прошка, аз съм си заслужила прошката, и на мен моят приятел ми вярва безрезервно, както и аз на него, по простата причина, че нашата любов е осъзната, и ние знаем, че това е истинската любов. Толкова критични моменти сме имали, толкова неща преживяхме и по моя, и по негова вина, че никой не очакваше ние точно да останем заедно, но го направихме, и скоро ни предстои пренасяне заедно :-) Отношенията ни са прекрасни, не се караме, не спорим, изслушваме се, лошо е, че в началото не беше така, но какво да се прави, станалото- станало, не можеш да се върнеш, можеш да се извиниш какво си направил, а човекът отсреща решава дали си заслужава да ти прости. Аз не съм от онези бездушните, напротив, доста съм чувствителна, и точно нечувствително отношение ме е наранило. Така че никой на може да съди човек, освен този, когото е наранил. Освен това е събота и хората няма какво да правят. Тези ми изневери са тооооолкова далеч зад гърба ми, че никой не се сеща вече за тях. Аз за себе си мога да кажа, че съм намерила човека, той може да каже същото за себе си, и хората страшно много ни се радват колко сме мили и нежни идин към друг. Постигнали сме го с цената на много, и няма да позволим това да се разпадне. Не бих преживяла същото, но за този човек бих дала живота си, без значение дали ми вярвате или не. Ако нещо го боли, започва да ме боли и мен. Така че не ме съдете без да знаете фактите и обстоятелствата. отговор Сигнализирай