Разликата в доходите на най-богатите и най-бедните европейци е нараснала в повечето страни от ЕС през последното десетилетие, показва нов доклад, който подчертава необходимостта от действия за премахване на бедността, съобщиха от Европейската конфедерация на профсъюзите /ЕКП/, съобщи КНСБ.
Докладът "Неравностойна Европа" е изготвен от ЕКП и изследователския й институт ETUI. Според данните неравенството в заплащането се е увеличило в 14 държави членки между 2010 и 2019 г., най-вече в Унгария, Испания и Белгия, следвани от България, Естония и Италия.
Неравенството в заплащането на труда е намаляло най-много в Германия, Литва и Гърция, Латвия, Словения, Австрия, Португалия, Полша и Хърватия. България остава в групата на страните със силно подчертани разлики в заплащането. В доклада страната ни продължава да е негативен пример за най-бедната страна в ЕС с най-драстично ниски показатели спрямо останалите икономики.
През 2019 г. брутният вътрешен продукт /БВП/ на глава от населението на най-богатата държава членка - Люксембург, е почти пет пъти по-висок от на най-бедната - България, докато в ЕС-27 средният БВП на глава от населението е почти два пъти по-висок от този на България, се посочва в доклада.
Като цяло негативните изводи за неравенствата в ЕС се обясняват от ЕКП като резултат от свиването на дела на работниците, обхванати от колективни трудови договори, и намаляването или замразяването на относителната стойност на минималните работни заплати.
От 2000 г. насам обхватът на колективното трудово договаряне е намалял в 22 от 27-те държави членки на ЕС в резултат на политиките, провеждани от ЕС и държавите членки.
Неравенството в заплащането на труда се е увеличило в oсем от 14-те държави, в които относителната стойност на законоустановената минимална работна заплата като процент от медианната или средната работна заплата е намаляла или е била замразена от 2010 г. насам, посочва още докладът.
Eвропейските синдикати призовават за праг на достойнство за законоустановените минимални заплати, определен на 60 процента от медианната заплата и 50 на сто от средната заплата във всяка държава членка. Те искат забрана за отпускане на публични средства на предприятия, които отказват да участват в колективни преговори или нарушават споразумения, като част от мерките за увеличаване на обхвата на колективните трудови договори във всички държави членки.
ЕКП призовава за гаранции, че новата директива за минималната заплата няма да засегне съществуващата добре функционираща система за колективно договаряне в Швеция и Дания.
"Ясно е, че политиките, провеждани на равнище ЕС и на национално ниво през последното десетилетие, са увеличили неравенството и този доклад показва, че много работници са изоставени. Главните изпълнителни директори могат да си позволят повече лукс, докато милиони работещи хора се борят да платят сметките си за отопление, трябва да се хранят по-малко и с по-некачествена храна и са принудени да задлъжняват, за да си позволят наема. Едва ли е изненадващо, че през последното десетилетие социалната и политическата поляризация нараснаха", коментира зам.-генералният секретар на ЕКП Естер Линч. По думите на Линч, не бихме могли да бъдем по-далеч от "икономиката, която работи за хората", обещана от Европейската комисия.
Според нея докладът показва, че решенията на проблема са също толкова ясни, колкото и причината за него - адекватните минимални заплати са от решаващо значение за намаляване на неравенството, а по-силното колективно договаряне е най-добрият начин за действително справедливо заплащане. "Директивата на ЕС за минималните заплати е шанс да се поправят грешките от миналото и да се гарантира, че милиони работещи хора и техните семейства вече няма да живеят в бедност", заявява Линч, цитирана от КНСБ. Тя добавя, че ръководителите на ЕС и на държавите членки трябва да се съобразят със спешността, която изисква ситуацията, описана в този доклад, и да приключат преговорите по директивата възможно най-скоро.
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.
Производствената активност в САЩ се е разширила през март
Надеждите за деескалация в Близкия изток тласнаха Stoxx 600 нагоре с 2,5%
Tesla се връща към растеж при продажбите в Европа от началото на годината
Бюджетният дефицит към края на февруари е близо 570 млн. евро
Фед се изправя пред нов епизод на ускорена инфлация, но при вече подкопано доверие
Хуманоидните роботи предлагат на Европа начин да остане в технологичната надпревара
Гюров се срещна с ръководителя на ОССЕ за наблюдение на изборите
Полицаи за спасеното дете в Ямбол: Беше замръзнало, не можеше да говори
Георги Георгиев за споразумението с Украйна: Жълт картон към служебния премиер
Арх. Иван Шишков: Основните проблеми на България са вътрешнополитически
Държавата подготвя "Великденска кошница" с по-евтини яйца, месо и козунаци
Масови проверки на пътя: Над 5000 фиша и стотици актове за ден
Огромен обрат в българската борба!
Новият собственик на Левски е водещ играч в цяла Европа!
Наша тенисистка прегази аржентинка с „геврек“
Гатева с коментар за жребия за групата по пътя към Евробаскет 2027
Национал гази в Санта Маргерита ди Пула
Кошмарна новина за национал на България
Дневен хороскоп за 2 април, четвъртък
Хубави промени до 30 юни за 6 зодии
Цветни маникюри за Цветница
5 забележителни черти на родените през април
Пълнолуние във Везни на 2 април – енергия за успех
Италиански козунак със стафиди
Ръстът на цените в ресторантите и кафенетата достига близо 110% за последните 10 години
Помощта трябва да е поне по 100 евро на човек, за да може да компенсира покачването на цените
Кой е написал Тората? Науката оспорва традиционния автор Моисей
Доклад: 2% от БВП не стигат, за да покрият дефицитите в отбраната на България
НАП: Необосновано покачване на цените при 10% от хранителните магазини и 15% от заведенията
Цените на петрола и газа няма да се нормализират веднага, дори ако войната с Иран приключи
Китай представи най-тежкия товарен дрон в света с обсег от 3000 км
Предложиха нова мисия за изследване на Уран
Ново изследване: Земята е формирана изцяло от материал от вътрешната част на Слънчевата система
Какво ще се случи, ако астронавтите от „Артемис II“ попаднат в слънчева буря?
Кометата C/2026 A1 се разпада: последни дни преди сблъсъка със Слънцето
Втори сателит на Starlink експлодира в орбита