"Опитват се да ни отровят!", крещи Фьодор Черенков и отказва да изяде супата, която е пред него.

Неговите съотборници от Спартак Москва, които били заедно с него в трапезарията, били смаяни. Било март 1984 г. и те се подготвяли за реванша на четвъртфинал за Купата на Уефа срещу Андерлехт, който се провежда в Тбилиси заради студеното време в съветската столица. Белгийците печелят първия мач в Брюксел с 4:2, но Спартак имал своите шансове за крайна победа. Те имали брилянтен отбор, но нещо не било наред със звездния им играч.

Само четири месеца преди това Черенков блести на европейската сцена, отбелязвайки два пъти - включително драматичен гол в последната минута, с който Спартак елиминира Астън Вила.

От Астън Вила били толкова впечатлени, че се е опитали да подпишат с 24-годишния халф. Те знаели твърде добре, че съветското ръководство никога няма да позволи на техните футболисти - камо ли на големи фигури като Черенков - да се преместят на Запад.

Като цяло 1983 г. била феноменална за Черенков. Безспорно най-добрият футболист в страната, той печели наградата за играч на годината на Съветския съюз, въпреки че Спартак завършва втори в лигата. Футболистът е  важна фигура и за националния отбор и отбелязва два пъти при победата над Португалия с 5:0, като Русия се класира за европейското първенство.

Тази слава обаче му носи нови нива на натиск

"Психологическото бреме върху него вероятно беше твърде тежко", казва Сергей Родионов, звездният нападател на Спартак през 80-те години и най-близкият приятел на Черенков, пред BBC. Тези, които са били свидетели на плашещите сцени в Тбилиси, не обичат да говорят за тях. Черенков получава халюцинации, видения за въображаеми опасности и дори се опитва да скочи от прозореца на хотела.

Треньорът на Спартак Константин Бесков знае, че звездата няма да може да играе срещу Андерлехт. Черенков така и не разбира защо е отпаднал от тима за мача. Родионов отбелязва късен гол при победата с 1:0, но това не е достатъчно и Спартак губи с 4-3 общ резултат. Но поражението било последното нещо в съзнанието на играчите.

Здравето на Черенков ги тревожи. След завръщането си в Москва той веднага е откаран в болница и се връща на терена едва през юни. От какво страда? Никой не знае със сигурност, но проблемите му не изчезват и посещенията в болницата стават все по-чести. Този период формира останалата част от кариерата му и белязва целия му живот.

"Фьодор имаше периоди на депресия и стрес, но никога не разбирахме напълно естеството на тези проблеми. Гениите не могат да бъдат диагностицирани. Можем само да гадаем", казва Родионов.

Тази дума - гений, се използва от онези, които са виждали Черенков да играе, и особено от тези, които имат късмета да бъдат негови съотборници.

"Той беше рядък гений, който можеше да дриблира, да подава и стреля", казва Вагиз Хидиятулин, защитник в отборите на Спартак и СССР от 80-те години. "Играта му беше чисто изкуство. С всяко движение той улесняваше живота на съотборниците си и правеше този на противниците си по-труден. Интелигентността му беше изключителна."

Феновете обичаха да гледат слабия и строен Черенков. Той беше напълно подходящ за изобретателния стил на късо подаване, предпочитан от Бесков в Спартак. Отборът печели шампионата в първия пълен сезон на Черенков в стартовия състав, през 1979 г. Оттогава той дефинира Спартак. Привържениците на отбора му се кланят.

Но той имаше и уникална, по-широка привлекателност. Дори онези, които презираха Спартак, обичаха Черенков. Той беше известен като "футболистът на народа". Неговите фини, копринени умения бяха неустоими и личността му го направи популярен във всяко кътче на Съветския съюз. Добросърдечен, щедър, скромен и срамежлив, Черенков не пасва на общия шаблон на "звезден" футболист. Всъщност той изобщо не се чувства като звезда.

"Фьодор винаги се чудеше: "Защо аз? Защо скандират името ми? Защо толкова ме харесват?" Не можеше да разбере защо е толкова популярен ", казва бившият му съотборник Сергей Шавло. Черенков изглежда като обикновен тип, който просто се оказва безобразно добър във футбола. Той беше достъпен и никога не отказваше да си направи снимка или да даде автограф на почитател. Обича да дава подаръци не само на членове на семейството и приятелите си, но и на съседи и непознати.

"Фьодор се грижеше за хората. Добротата му наистина нямаше граници", казва Родионов.

Дъщерята на Черенков, Анастасия, е малко момиченце през 80-те."Не разбирах за величието на баща си, защото той не се държеше като звезда", казва тя. "Когато хората го спираха на улицата, той просто разговаряше с тях тихо и учтиво. Мразеше комплиментите."

Черенков е скромен и в съблекалнята. Впечатлението за крехкост обаче може да бъде подвеждащо.

"Фьодор беше много волеви, казва Родионов. - Човек можеше да се изкуши да възприеме болестта му като индикация за слабост, но в действителност беше точно обратното. Представете си колко е трудно да се върнете на футболното игрище след период на криза в болница и да се представите на най-високо ниво. Това е невероятно трудно, както в психологическо, така и във физическо отношение - след като пропусна толкова много тренировки. И все пак Фьодор го правеше, отново и отново. И играеше блестящо."

Широко считан за най-добрия съветски футболист на десетилетието, Черенков трябваше да участва в три световни първенства, но не бе включен в тима през 1982, 1986 и 1990 г. Не участва и в Евро '88 и по този начин остана относително непознат извън родината си .

Каква беше причината за решението да не бъде допуснат до отбора? Виновна ли беше болестта му? Невъзможно е да се каже със сигурност. Родионов казва, че съотборникът му никога не бил говорил за това. През 1982 г. здравето му определено не беше проблем.

Зад отсъствието му имало и друг фактор. Дали мениджърите го възприемаха като "риск"?

В началото на кариерата си звездата на Черенков блестеше ярко в националния отбор. На 20 години той вкара за победа с 2:1 над Бразилия през 1980 г. Феновете на Бразилия били силно впечатлени от неговите умения. Изглеждало, че му е отредена голяма международна кариера.

Страховете за състоянието му може да са изиграли роля, смята Родионов. "Това е дълъг турнир и тренировките на Лобановски бяха изключително интензивни," казва той. "Надморската височина е висока в Мексико и това може да бъде причина. Може би Лобановски не е искал да рискува."

В Спартак Черенков все още процъфтява, особено в странните години между големите международни турнири, като води отбора до дубъл - първенство и купа през 1987 г., преди отново да спечели шампионата през 1989 г., когато е избран за играч на сезона.

На 30-годишна възраст Световната купа в Италия беше последният му шанс за слава на голям турнир. Но Лобановски отново избира да не го повика в отбора. 1990 г. беше може би най-мрачната година за Черенков. Това беше и годината, в която той избра да опита късмета си в чужбина след падането на Желязната завеса. Напълно разбирайки, че животът извън Москва ще бъде неудобен, Черенков искал да започне ново приключение заедно с Родионов.

Всеки получил многобройни оферти поотделно, но странно само Цървена звезда от френската втора дивизия се съгласил да подпише и с двамата. Така големият съветски талант се присъединил към едно малко парижко отборче, напълно неподходящо за неговото ниво. Психологическите му проблеми станаха непоносими и той се върнал в родината си предсрочно.

В сумрака на уникалната си кариера Черенков блести спорадично в Спартак през 1991 и 1993 г., но прекарва цялата 1992 г. извън футбола поради болест. Винаги, когато той бил готов и способен да играе, феновете идвали да го гледат с усмивки на лицата. Той все още беше "футболистът на народа" и продължи да бъде такъв дори след пенсионирането си през 1994 г.

Без футбола Черенков изчезва от обществения живот. Той се борил с пристъпи на болести, които ставали все по-сериозни, и неведнъж се опитвал да отнеме живота си. Обществената привързаност към него била очевидна за всички, когато почива през октомври 2014 г. на 55-годишна възраст. Той се сринал пред дома си и бил обявен за мъртъв малко след пристигането си в местната московска болница. При аутопсия лекарите откриват, че има мозъчен тумор.

Хиляди хора отиват на погребението му. Не само феновете на Спартак, но и противниците му. Присъстващите носили шаловете на Зенит, ЦСКА Москва или Динамо Киев, защото Черенков обединявал нацията. Той беше нещо повече от футболна звезда. Той беше истински символ на своята епоха. Никой - дори великият вратар Лев Яшин - не беше обожаван толкова искрено от толкова много хора, твърдят неговите колеги.

"Разбрах напълно любовта, която хората изпитваха към баща ми, след като той почина", казва Анастасия. "Хората идваха при мен и ми казваха, че част от душата им е умряла заедно с него. Те продължават да го казват и днес. Това е много трогателно. Толкова съм им благодарна, че си го спомнят."

Родионов казва: "Фьодор продължава да живее в сърцата на хората. Той даде на хората светлина и светлината му се върна. Той обичаше да играе футбол, дори понякога да беше трудно. Всяко докосване на топката беше най-доброто лекарство за него. Той беше гений с трагична съдба."

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase