Европейците и руснаците трябва да помнят какво ги свързва – антифашизмът, пише руският активист и поет Кирил Медведев за The Guardian

Руските медийни шоумени се подиграват на Европа, но общият ни континент може да продължи напред само в условия на единство.

В началото на 90-те години Русия се чувстваше неразделна част от Европа. Но в един момент всичко започна да се променя: постсъветските реформи в рамките на програмата "шокова терапия” се превърнаха в болезнен преход към пазарна икономика. Тогава цената на килограм колбаси достигна размера на една месечна пенсия и много семейства останаха недохранени и дори гладуваха, пише "фокус".

Внезапният преход към по-"западния" начин на управление на икономиката постави много хора под прага на бедността, от което в крайна сметка се възползва - след дълги войни за власт между руските олигарси - нов политически лидер, избрал за себе си консервативната, националистическа реторика - Владимир Путин.
Днес водещите руски телевизионни канали ни разказват истории, че европейският континент е в упадък, че "агресивните мигранти" са станали напълно неконтролируеми, че социалните служби могат да вземат децата от родителите им за един "шамар", че "сексуалните малцинства" там унищожават традиционната институция на семейството.

Междувременно руската либерална опозиция възхвалява европейския път за Русия - за разлика от "азиатския" и "съветския". Тя категорично осъжда радикалите отляво и отдясно, които се опитват да развалят образа на уж чистия и светъл ЕС. Тя не иска да чуе за отвратителната реакция на европейците към притока на бежанци или за това как преобладаващите икономически догми и нагласи източват южните членове на съюза и обогатяват банките на северните членове. Тези либерали са склонни да вярват на интерпретацията, която се е утвърдила в Европа през последните няколко години и според която няма разлика между Съветска Русия и нацисткия Трети райх, защото въпреки разликата в заявените цели и кървавата борба помежду си, те бяха отвратителни тоталитарни системи. Либералите искрено вярват, че цялото съветско минало на Русия е срам и че руснаците трябва да се стремят към безусловна интеграция със Запада.

Но този конфликт между либералите, гледащи на Запада през розови очила, и руските реакционери, които упрекват всичко европейско, ни затруднява да различим какво някога е свързвало Русия и Европа. През 1945 г. Западът и Съветският съюз заедно побеждават нацизма и стигат до извода, че фашизмът е абсолютно зло, което няма място в политиката. Днес, когато отбелязваме 75-годишнината от края на Втората световна война в Европа и когато фашистите и ултрадесните политици отново засилват позициите си на европейския континент, трябва да си припомним тази обща връзка между нас.

От шведските демократи до неофашисткото италианско движение "Каса Паунд", съвременните ултрадесни не само се опитват да възкресят антиимигрантските настроения, но и се представят като жертви на "ляволибералната” европейска система, която се формира след края на Втората световна война и която се основава на принципите на социалното благосъстояние и междудържавната солидарност. Вижте как в Унгария управляващата партия реабилитира Миклош Хорти, който беше лидер на страната по време на Войната и съюзник на Хитлер.

Европейските либерали също смятаха за подходящо да пренапишат миналото с помощта на резолюция за значението на европейската памет за бъдещето на Европа, която Европейският парламент прие през септември 2019 г. Тази резолюция, внесена от група либерални членове на парламента, беше критикувана за действителното изравняване на съветския и нацисткия режим, без да се споменава приноса на комунистическите групи за съпротива и Съветския съюз за разгрома на фашизма.

Междувременно властите на съвременна Русия използват наследството от Втората световна война за постигане на собствените си цели. Вземете например войната в Източна Украйна, която започна през 2014 г. В този момент руснаците бяха убедени, че причината за това е наличието на ултрадесни елементи в редиците на привържениците на антируския Майдан. С други думи, Кремъл оправдава нашествието си на територията на съседна държава, криейки се зад предполагаемата необходимост от провеждане на антифашистка кампания. Това изглежда особено отвратително, като се има предвид симпатиите и много контакти между путинското обкръжение и европейските крайнодесни партии като Френския национален фронт и Италианската лига.

И така, има ли по-обнадеждаващ образ на миналото и настоящето, който да обедини руснаците и европейците и на които прогресивните фигури в цяла Европа могат да разчитат? Когато чуя фразата "европейски ценности", фалшиви исторически сравнения или Путиновата пропаганда за моралния упадък на Европа, аз си представям Европа със своите масови профсъюзи и защитата на правата на работниците; Европа с февруарската си стачка в окупираната от Германия Нидерландия, организирана в защита на нидерландските евреи евреи през 1941 г .; Европа, която е домакин на много бежанци; Европа, готова да отнеме проекта за постепенна интеграция от ръцете на европейските служители, обсебени от свободния пазар, готова да предизвикат ултрадесните; такава Европа, каквато се появява в движението на труда в Обединеното кралство и скандинавската социалдемокрация, както и в движението на "жълтите жилетки" във Франция.

И ако понятия като "европейски ценности" изглеждат чужди на много руснаци, тогава трябва да помним опасностите от внасянето на готови модели на прогрес и вместо това да създадем универсализъм, като вземем предвид освобождаващите епизоди от нашата собствена история. Например Съветският съюз стана пионер в прилагането на политиката на равните права чрез квоти за представители на различните народи, етнически малцинства и жени да влизат в университети. Всъщност, отчасти благодарение на дейностите на революционни феминистки като Александра Колонтай, Съветска Русия предостави на жените избирателно право и декриминализира хомосексуалността, когато повечето европейски страни дори не можеха да мечтаят за това.

Когато руското правителство се връща към нашето героично минало днес, то няма предвид тази прогресивна история. Като гледам тази демонстрация на путински национализъм, ще припомня искрените песни на италиански, югославски и беларуски партизани, на работниците и европейска съпротива. Любовта към родните ни страни и укрепването на антифашисткия консенсус е единствената прогресивна основа, на която континентът ни може да почива.
 

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase