Искам да си сменя етническата принадлежност.

Искам да се возя безплатно в градския транспорт и контрольорите дори да не си правят труда да установят, че нямам карта или билетче.

Искам да не си плащам тока и да си харча, колкото си поискам. Като ми го спрат – да протестирам, да сезирам съда в Страсбург и държавата да ми изплати обезщетение, защото съм дискриминирана.

Искам да не плащам парно.

Искам държавата да ми урежда безплатно жилище, репортажи за което да излъчват по всички национални телевизии, а кметовете да режат с ножици лентата пред входа.

Искам да не плащам вода.

Искам да ме включват десетилетно.

Искам да раждам по пет деца и после да карам държавата да се грижи за тях, а Ани Салич да им купува памперси.

Защото:

Аз не съм ромка.

Плащам си да се возя в градския транспорт, където ме тъпчат и бутат и обират. Роми.

Опитвам се да си плащам навреме сметката за ток на стойност 500 лева, но ако не успея да платя в срок, ми спират електричеството безапелационно. Ако сезирам съда в Страсбург, най-вероятно ще ми отхвърлят жалбата, защото не съм ромка и ще ме накарат да платя и разноските по делото.

Нямам парно.

Не притежавам собствено жилище и живея с родителите си, защото нямам 80 000 евро за мой апартамент.

Плащам си водата, която спира когато си иска, а бойлерът ми е пълен с кал, вместо с вода.

Изключват ме не десетилетно, а доживотно, защото у нас се извършва обратна дискриминация и така в най-скоро време аз ще съм малцинство, а ромите ще управляват държавата. Искам да кажа официално, защото те и в момента я управляват, но неофициално.

Нямам нито едно дете, защото няма къде и как да го гледам.

Това е моята приказка. Някой да иска да я допише?

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase