Купуването на подаръци - традиции и добри практики; издание 2005 г.

Илюстрация за това как практичните подаръци могат да се окажат най-сполучивите, които някога сте правили
12 дек 2005 12:06,
Купуването на подаръци - традиции и добри практики; издание 2005 г.
Илюстрация: Corbis
Да се купуват подаръци за рождени дни и особено Коледа е един мъничък ад. Всички знаем колко е сложно, защото на теб може да ти се вижда подходящо да купиш на жена си зимни гуми, но тя може би тайно се е надявала на вибратор или поне дето викат братя Мангасарян „некво малко цвети“.

Но на последния си рожден ден – демек вчера, получих най-страхотния подарък на света. Сега, като ви кажа какво е, някои от вас може и да се учудят, но ще разберете защо толкова му се зарадвах.

След ремонт вкъщи преди няколко години останах без гардероб в стаята, която обитавам. По време на същия този ремонт останах и без котка, но тя няма общо с гардероба. Умря си животното от стрес след сблъсъка с мечето за боядисване, а в последните дни от охолния си живот дори лочеше разтвор от една кофа.

Гардеробът ми обаче трябваше да бъде изнесен от вече ремонтираната стая, защото й придаваше доста ужасен вид. На едната му врата имаше голям плакат с маймуна, а на другата – остатъци от ваденки – разбирате, че е някак неподходящо.

И така известно /продължително/ време дрехите ми съществуваха в насипен вид по леглата и по дръжките на люлеещия се стол, който е счупен и от време на време всичко се стоварваше на земята, където го тъпчеше котката /тя е нова, не онази, дето умря, нея я заровихме в парка в кутия от обувки, с една пилешка кълка за из път към котешкия рай/.

Многократно след това съм се опитвала да се сдобия с нов артикул от гореописаната мебел, но нещо все не ставаше. Или тези, които си харесвах, мистериозно биваха изчерпани, или пък друго нещо. Така вече се бях примирила, че цял живот ще си държа гащите на люлеещия се стол и от време на време, предимно лятото – на чучура на балкона, за разнообразие.

И вчера, о чудо! Вкъщи ме зарадваха с нов гардероб. След първоначалното задавяне и просълзяване, се опитах да си представя как ще изглежда, тъй като придобивката се намираше в насипен вид.

Това, което си представях като чекмедже, се оказа рафт и ей такива неща. Сглобяването на гардероба отне доста време, около 1000 завинтвания на болтчета и гайки и включваше и спешна намеса на бормашина. Упътването за сглобяване бе доста оскъдно и повече приличаше на загадките на инспектор Стрезов, отколкото на листче, което да ти покаже къде и как да сложиш дръжките.

Накрая обаче мебелта се издигна грандиозна и прекрасна пред мен и всички обитатели вкъщи запазихме едноминутно мълчание в чест на това чудо на дърводелството.

Няма да ви занимавам с практическото прибиране на дрехи и аксесоари вътре, защото това е сакрален процес, който докосна най-чувствителните струни на моята душа. Само ще ви кажа, че искрено се учудих от обилното количество поли, което се оказа, че притежавам.

Сега много си обичам гардероба. Галя го по няколко пъти на ден и му говоря мило. През нощта дори станах с трескав поглед и му се поклоних три пъти, пред всяка от страните му. Мислех да запаля олтарни свещи и да поръся тамян с някое кандило /не че кандилата се прескачат в нашата къща/, но прецених, че това ще накара съседите да извикат санитарната кола да ме чака долу.

Сутринта напуснах стаята си с неудоволствие, след като отворих вратите на гардероба три пъти и чекмеджето – пет. Днес само за него мисля и с нетърпение чакам да се прибера и да си го видя.

Та това беше, исках само да ви илюстрирам колко ефективни подаръци можете да направите на любимия си човек по предстоящите празници.

В този смисъл, ако жена ви се нуждае от зимни гуми /тоест, колата й, не тя самата/, такъв подарък може и да я доведе до истински екстаз. Ако не сте сигурен обаче, закачете и некво малко цвети към тях. За всеки случай.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase


Спонсорирано съдържание