Investor Dnes Bloombergtv.bg Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start Snimka Posoka Boec

Пералнята дроб не яде

Една история за пилешки дробчета за вечеря, тенджера леща в багажника и бутилка вино на тераса с пране

17 апр 2006 10:12,

Илюстрация: Корбис

Като му тръгне на човек наобратно, и не може да се спре. Всичко, което му се случва, доказва и непременно подкрепя кривовървежа. Тръгва се отнякъде, за да се стигне до невероятни гадости, които, ако нямаш много здрави нерви, могат да те накарат да ревеш с глас. Неща, които не зависят от теб. И неща, които зависят, ама за тях пак не ти си виновен.

Всичко започна вчера, когато сготвих пустите му дробчета! Сготвих дробчета аз. Пилешки. С лук. По селски. Ама, пуста селяния, сложих аз готовата манджа върху пералнята. Щото плотът на пералнята ми е кухненски плот също така, там си режа лука и салатата, там си държа кафемашината и термоканата, там и ваза с цветя имам. Щото пералнята ми е до печката, та там си слагам и манджата, като се сготви.

О, и легло си имам в тази стая, ама то е малко по–далече. На него спя, освен това го ползвам за стол, когато работя на компютъра. Компютърът ми е върху бюро, ама не го ползвам него за манджи, вечерям си на съвсем отделна маса - и тя е в същата стая, ама е по–близо до пералнята.

Всичко в тази кухньо – спалньо – холо – кабинет си е много оптимално подредено и е на една ръка разстояние, та ми е лесно да се протегна да си взема млякото от хладилника (а той е голям, ама не се оплаквам. И фризер си има, където си държа дробчета всякакви и други неща), докато вечерям, а още по–лесно ми е да си направя сандвич в микровълновата, докато работя на компютъра, почти без да ставам, ей, факир съм!

Та, за дробчетата ми беше мисълта... сготвих ги аз, ама как ги сготвих! Ммм, да си оближеш пръстите! С лук и сумати подправки, такива едни уханни станаха и много вкусни.

Сготвих ги в йенска тенджерка (бре, откъде ли идва това название?), па ги турих на пералнята да изстиват, а аз хукнах в лек тръс да си купя бутилка червено вино, че много си подхожда с дробчета, като сироп за кашлица до кристална чаша си подхожда (те така си ги подреждам аз в кухнята – сироп за кашлица – кристална чаша, капки за нос – чаша за бира – капки за уши - сервиз за кафе).

Турих им и подправки от Индия и ги сготвих в тенджерка от Йена. А готовата вечеря – на пералня от Словения. Gorenje. Те са съвсем безшумни, ако не знаете. Даже слоганът им е такъв: “Вие спите и перете” или нещо от сорта, така, де, идеята е, че хич и не се усеща пералнята, докато пере, изобщо не се чува, което си е вярно: докато пералнята работи, нищо не се чува. И телефона си не чувам, а телевизорът е безсмислено да надуваш, докато пере пустото му Горенье, щото губи по точки.

Мен само излизане навън ме спасява да не откача покрай пералната машина, затова така си правя от години. Традиция.

Излязох да си купя вино, а пералнята да си центруфугира на воля. Доволни и аз, и тя. Само комшулукът може би откача, ама не се е оплаквал досега.

Върнах се след прилично дълго време. Време за задушевна вечеря със задушени дробчета и червено вино.

Кухньоспалнята ми беше неузнаваема. По–зле нямаше как да бъде... А може би имаше как, не знам, ама в старанието си да подскача по–качествено, качествената ми пералня се беше отърсила от всичко, което й пречи да си свърши качественото центрофугиране.

Мамка му, представих си как самодоволно се е оригнала, както има навика да прави, след последното завъртане на барабана. Всичко беше омазано в дробчета, имаше стъкла навсякъде. Дребни и едри парчета от йенска тенджера и от пилешки дробчета намерих къде ли не. Само пералнята, предизвикателно беличка и неомърсена, самодоволно ми се блещеше.

Не дробът, а сърцето ми беше разпръснато навсякъде. Щото аз в таз гозба сърцето си бях вложила. И с една щипка от душата си бях я поръсила.

Е, какво бихте наравили вие на мое място?

Аз припнах до магазина, за да си купя нова йенска тенджерка и нови дробчета. Щото, като съм решила да ям дробчета с вино, никой и нищо не може да ме спре! Естествено, магазинът беше затворен. Не си купих, де...

Но на връщане ревях с глас от яд, че съм безсилна пред реалността, че Господ не ме обича, че нямам кола, за да ида до Метро, което работи до 9 вечерта и откъдето мога да си взема и тенджерка, и дробчета накуп. Заваля и един гаден монотонно проливен дъжд, който за нула време ме намокри до кости, та да ми е пълна мизерията.

Между другото, винаги съм се чудела защо шофьорите така се радват на мокри девойки в дъжда и им бипкат, па, ако може да ги олеят допълнително, като минат през локвата, изобщо не се колебаят да го направят и тогава направо се олигавят от кеф. Прибрах се мокра, кална, сополива, дребна, смотана, мизерна, гладна и...бясна!

На всичкото отгоре изобщо не успях да се напия в мъката си, щото имах само бутилка вино, чиито последни капки изцедих в устата си, докато простирах на терасата. А простирането ме успокоява и вдъхновява.

Това с готвенето и неконсумирането на готовата храна поради разливане не ми е за пръв път. Само преди три дни пък бях сготвила вкусна леща. Сготвих я в най-голямата си тенджера, за да има за целия уикенд.

На сутринта, обаче, спонтанно решихме да се махнем от София за уикенда. И тъй като е много тъпо да си изкараш почивните дни в готвене, а и там, където отивахме, няма никакви кръчми, че да не мислиш за храната, и, не на последно място, така и така си имахме тенджера леща, решихме да си я турим в багажника, и да си я носим с нас. Речено – сторено.

Логичният завършек на тази тъпа история е да се разсипе тенджерата по пътя, но идеята ми беше гениална. До Асеновград пътят е прав и магистрален, завоите са плавни, където ги има, та опасността от разливане е минимална. После – по пътя за Яврово (едно прекрасно селце – второто след Асенова крепост), който път е завой след завоя – щях да балансирам тенджерата в ръце.

Разля се още в Пловдив. Колата ни мигновено замириса на механа, само подходяща музика й липсваше. И сервитьорка.

Изгребах старателно с лопатка цялата манджа, до последното морковче и чесънче. И всичко необходимо за една леща плакия си купих (без тенджера, де, щото тази няма чупене – руска е). И новата леща стана страхотна.

Иначе в Яврово си изкарахме прекрасно. Там е гора и сега цъфтят минзухарите, теменужките и игликите. Прелест е, полянките са така подредени, че да ги гледаш под око – дали пък не е декор това чудо. Търкаляхме се на воля два дни, донесох си шишарки и уханно букетче горски цветя.

А довечера ще готвя гювеч. В тенджера под налягане. Чувала съм, че били опасни тези тенджери. За живота опасни, щото на един приятел му гръмнала и добре че не е бил там, щото, то като е под налягане, и хвърчи. И гореща манджа хвърчи. На него пък телешкото му варено се било лепнало за тавана, представяте ли си – да ти капят телешки мръвки от тавана?

Ама аз съм безстрашна и няма да се откажа от тенджерата си под налягане!

И от пералнята си няма да се отрека, защото, ако няма кой да пере, как ще простирам? А простирането някак си ми действа успокоително...

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase

Автор: