На миндерчето: Последната работна седмица ме изцеди до степен такава, че единственото ми желание беше кротко да приседна на някоя мека мебел с чаша разхлаждащ коктейл в ръка и тихичко да разговарям с приятелите си. Тихичко и неангажиращо.

Така и стана, баш както ми се искаше. С тумба колеги, сите изморени, седяхме, т.е. лежахме на удобните диванчета в любимата ни кръчма, пиехме коктейл след коктейл, и неентусиазирано играехме на асоциации. Моят отбор печелеше, но сили за радост – йок! Беше приятно и спокойно.

Тръгнахме си в 12 – кой откъде е. Тогава звънна телефонът ми. Откъде да знам, че този звън ще даде старта на един толкова откачен маратон по нощните заведения на столицата?! Приятел. Има навика да звъни късно. Вдигнах. Идвай, вика, да пием, в Студентски град сме. Е, да, в Студентски град какво друго можеш да правиш, освен да пиеш? Оф, ми добре, малко уморена, но доста трезва. Идвам!

И се почна. Когато си решен да се напиеш, имаш две възможности: или да заседнеш в някоя кръчма и да не мръднеш оттам, или да тръгнеш на обиколка из заведенията - във всяко по едно и така - в ранните часове вече си готов. Поне за мен стоят тези две възможности. В зависимост от настройката и настроението избирам първата или втората. Тази вечер, тъй като бях уморена, нямах никакво намерение да обикалям, но така се случи.

Компанията: Аз и двама мъже.

Дискотеките: От дискотека се започна. Приятелите ми бяха подпийнали, искаха да тръгваме, искаха на чалга клуб! Е, чалга - чалга, така и така напоследък правя неща, които никога не бях правила, ето ти възможност! И най-хубавото беше, че в непосредствено съседство до чалга клуба имаше дискотека. Така: ако не издържа, винаги мога да се преместя при хаус музиката.

Невероятно, но не издържах... в дискотеката. Факт. Ми, така, де, първо ми беше скучно, онези двамата се намърдаха при чалгата, и аз останах сама. Тъпо е да си сам на дискотека. Освен това в дискотеката нямаше много хора, на дансига се поклащаха 10-тина дрогирани младежи, и толкоз. Тъпо и скучно. Виж, при чалгата си беше друга работа – претъпкано с народ, всички танцуват и се забавляват, девойките върху масите. Кеф!

Чалготеките: Аз? Враг номер 1 на чалгата! Аз? Която си запушва ушите, като чуе такава музика! Аз? На която й се разваля настроението, ако от независещи от нея обстоятелства се наложи да слуша в продължение на седем минути чалга ритми! А ся питайте ме дали ми е харесало в чалготеките? Всъщност, да. Много ми хареса. Забавлявах се страхотно! Пих, пях, танцувах и се веселих. При това не в една чалготека. Защото, въодушевени, че за пръв път стъпвам на такова място, младежите решиха да ме заведат в най-представителния ни чалга клуб.

Лек проблем с охранителите на входа: нямах лична карта, не им приличах на пълнолетна(!), та отказаха да ме пуснат (макар че от самото начало стана ясно, че ще вляза, де, от тях да мине, ама ей така, лаф да става).

Вътре е стилно и приятно. Меки удобни диванчета за сядане, специални маси за танцуване, просторно, прохладно, светло, уютно и приятно. Музика на живо: китарист, кларинетист, саксофонист, барабанист, перкусионост, басист, две певици и един певец. Да не съм изтървала някого, защото всичките тези хора се движеха из цялата зала, за да свирят и пеят с едни безжични микрофони. Което е страшно оригинална идея, признавам!

Бе пиенето на такова място много върви, ви казвам. То голям купон, страшни ритми. Особено кючека, чистия кючек, то аз изобщо не го бях оценила като музика това... това е страхотно!

Бях готова и сутиена си да сваля на секундата, ако не ме беше изпреварила една девойка, която направо полата смъкна (по едно време се проведе надпревара коя девойка ще свали бельото си за една бутилка уиски).

Забавлявахме се неистово.

Стриптийз клуба: До стиптийз бара опряхме чак рано сутринта. Нямаше много посетители, но за сметка на това имаше доста стрипийзьорки. Уморени и умърлушени, едва ходеха на изумително високите си токчета.

В този бар е така: сядаш на масата, пред която има пилон и на него почват да се изреждат всички налични момичета в бара. И на всеки пилон – девойка. Танцуват всяка по 2-5 минути, после се менят, следващата, следващата. Всичките само по обувки - от онези, с невъобразимо високите токчета. Невероятно, но някои от тях могат да танцуват с тези обувки. И, невероятно, но нито една не си счупи крака. Девойките очевидно са адски уморени в 4 сутринта, затова се мъкнат, накуцвайки, от пилон на пилон. Намусени, не се усмихват. Дори не си правят труда да танцуват, а само ходят около пилона (като носорога в зоологическата градина). Тъжна гледка. Пълна скръб.

Ние обаче сме в прелестно настроение и искаме да се забавляваме, бееее! Раздаваме пари. Девойките се оживяват. За половин час една по една се изредиха всичките на нашия пилон. Ние – оглеждаме, коментираме, оценяваме. Половината от тях са изключително непривлекателни. Обаче три – точно три се отличават с чар и излъчване. Едната е дребничка и слабичка и много подвижна. Врътка се на пилона като пеперудка, усмихва се, не, смее се, подвиква на мъжете, не, направо им крещи. Изключително провокативна, дива и луда мацка. На нея даваха най-много пари.

Другата беше висока и много здрава. Тази правеше невероятно сложни акробатически изпълнения на пилона. На няколко пъти ми се сви стомахът от страх да не падне и да си разбие главата. Но не падна. Държи се здраво с мускулестите си крака с главата надолу, гъне се невероятно и мете пода с дългата си гарвановочерна коса.

И за десерт: моята фаворитка. Прекрасно тяло: малки твърди гърди, стегнато еластично дупе, красиво изваяна извивка на талията, мило лице с големи очи, леко мургава. И като ти танцува, те гледа в очите, не се рее някъде в пода или в тавана, а се е вперила право в очите ти. Танцува, и се усмихва. Млада, здрава и красива. Споделих наблюденията си с моите, двамата и след няма и 5 минути тя вече седеше в скута ми. Онези й платили, за да е с мен, представяте ли си?! Приближи се, и просто седна на коленете ми.

Не, не искам да те пипам, мацко, не ме пипай и ти. Нищо че ти е платено. Да, прелестна си, много си красива наистина (и ти). Не, бе, не съм лесбийка.

Габи е от Турция, Истанбул. В България е от половин година (доста добре говори български, обаче, като майчин й е), работи в бара. През цялото време. Всяка нощ, освен един почивен ден в седмицата, по избор. Дават й по 20 лева на нощ, за да танцува на пилона. Иначе си изкарва по 400-500 от бакшиши и секс. Не се оплаква, доволна е от живота си. На 18 години е (виж ми окото).

(„Ти на колко си?“ На 30. „Не ти личат“ И твоите не ти личат)

„Ще ме почерпиш ли един коктейл?“ Ще те почерпя, разбира се, ония, двамата, плащат.

Ония, двамата, умират да се кикотят.

Е така, в шеги и закачки, стана време за закуска.

Последната нощ от работната седмица...

Още от мен

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase