Тук ще се танцува, или как станах клубна танцьорка

Как и защо започнах да танцувам в дискотеки - спомени и равносметки три години след началото и три месеца след края на клубната ми кариера
21 юли 2007 14:35,
90
Тук ще се танцува, или как станах клубна танцьорка
Снимка: jupiterimages.com

Всичко започна през май, 2004-та. Приключват последните седмици в училище.

Излизам с приятели. И решаваме да ходим в Ескейп. Тогава ретро партитата едва набираха скорост, моите нощни приключения – също (преди това бяха бесни, но по-скоро по купони или хард-клубове).

Отиваме в Ескейп, намираме си място и тогава я виждам. Илияна. Съвършена. Неистинска. Луда.

Но, човече, не беше влюбване. Беше обожествяване. Killer/Papa was a Roling stone е отварянето на ретро-вечерта и в тъмното, на сцената на танцьорките, с 2 фенера излезе Илияна. И изтанцува музиката така, както винаги съм си мислела, че трябва да бъде изтанцувана.

Аз съм танцувала последователно 7 години фламенко, след това – джаз балет, R'n'B, пантомима, занимавала съм се с танцов театър, със салса и стандарни танци и малко класика.

Тоест, трудно някой може да ме впечатли. И тогава, човече, ей така – между глътка водка и глътка кола, се появява тя. С два фенера, като миньор. И разбива тъмнината в главата ми на парчета.

По-късно разбрах, че е виолончелистка. Сигурно оттам е перфектното усещане за музика. Освен това е в балета на Руши. И в клипа на “Ти” на Нина Николина. Но какво от това?

Като в онази вечер аз разбрах какво значи да танцуваш музиката.

Прибрах се вкъщи с толкова разбеснял се серотонин, че събудих баща си (бивш военен и настоящ полицай) и му казах с най-убедената физиономия: “Тате, аз ще стана танцьорка в клуб”.

Сега си представете реакцията - дъщеря на полковник иска да стане танцьорка. Не стига, че играе в театър и се готви за кандидатстудентски изпити, ами и иска да се кълчи по дискотеките нощем, хаха.

Обаче тази мисъл не ми излизаше от главата, човече. Повече никога не отидох да гледам Илияна. В тялото ми всички стъпки и всички песни минаваха като през проводник, катализирани от голямото вдъхновение на перфектния freestyle. Аз бях дотук. Никакви уроци повече.

Започнах да търся своя език, да се уча да изразявам музиката, да се уча да танцувам емоции, текст, после само отделни инструменти от дадена песен. Не беше трудно – защото в свободната импровизация можеш да смесиш фламенко с джаз, после да направиш два пируета и да плъзнеш задник по секси начин - като негър от клип на Снууп...

В залата вече не ми се танцуваха комбинации и хореографии. Исках да съм в полутъмното задимено пространство на дискотеката и да се оглеждам във всички погледи, полуоблечена да забравя моралния закон на Кант и се отдам на небето над себе си, да загърбя тоновете знания, да надрасна духовното и интелектуалното и да се отдам на пълното физическо изживяване, което само с едно точно движение превръщаш в изкуство.

Нарязах си половината дрехи. Дънките станаха къси поли, блузите - полу-сутиени, полу-потници. Майка ми скри ножицата. И една нощ – 20 дена преди изпита по литература, започнах да танцувам в Енигма.

Първа вечер. Отидох само с един приятел, който хабер си няма от танцуване. Гледах с обожание всички танцьорки. После се качих. Качих се, човече, и изведнъж усетих какво е да те гледат всички. Преди това бях излизала на сцена над 500 пъти, но това усещане беше уникално и неописуемо.

Лепкави погледи, желание, пронизва те, минава през теб, после започваш леко да се движиш, после следва силна част в музиката, DJ-ят свири на твоето тяло, контролира го, и ти избухваш и просто забравяш къде си.

Заради изпитите трябваше да прекъсна кратко време след това. След като минаха всички 10 изпита онова лято (2 литература, 2 устни и 2 писмени журналистика и няколко кръга в НАТФИЗ), исках пак.

Не се върнах в Енигма. Отидох на кастинг в Jeam Beam и Double Vision. Започнах и на двете места пробно. След това станах част от големия екип на един прекрасен балет, поради което бях преместена в Марсилия, отново в Студентски град.

Там беше моят дом за 3 години, 4 вечери в седмицата. Постепенно станах хореограф на балета, през него минаха над 30 момичета, всяка от която бях гледала на кастинг и след това - как постепенно започва да усеща музиката все по-силно и да става все по-добра.

За себе си открих единственото изкуство (засега), в което мога да докосна онова, голямото, онова горе, чрез което се усмихваме на Вселената и ставаме част от нея.

Ставах инструмент на всички DJ-и.

Станах приятел с тялото си, и то започна, като перфектния любовник, да ме изненадва непрекъснато и да прави движения, които с мислене никога нямаше да достигна.

Пуснах музиката да ме води и си сътворих собствен език, собствена изразна система, собствен стил.

Повярвах в принципа на древните гърци, че вътрешната красота може и трябва да е и външна, трябва да има баланс между пълното духовно и интелектуално удовлетворение и истинското физическо удоволствие.

Танцът е вътре в мен.

Не танцувам от няколко месеца. Но тези три години са гаранция, че едва ли някога ще ме напусне онова вдъхновение, което ми носят 3-те часа потене сред цигарен дим, хора, които се забавляват и силна музика.

На сърцето ми е изписана фразата от моята собствена революция “Тук ще се танцува”!

Още от мен

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase


90
Спонсорирано съдържание
Напиши коментар Коментари
10
0
 
1
 
! Отговори
lala преди 16 години
super tupa i bezmislena statia!Na lencheto i triabvalo 3 godini i kusur da otkrie freestyle dance pfff - predstaviam si kakvi smeshni horeografii ste praskali
9
0
 
0
 
! Отговори
Георги преди 16 години
Не е новина, това е "Извън релси" и като такова може да бъде във всякакъв стил (особено блог-арски).Не всичко на този сайт са новини и по-добре за което :-)На мен ми харесва текста... нямах идея, че си се занимавала с танци, но някак си не ме учудва много :)По-интересното е защо спираш...
8
0
 
1
 
! Отговори
Декадент преди 16 години
Аз, приемам до определена степен критичния ти поглед, но малко прекаляваш. Отворения стил на писане типичен за World Wide Web си е нещо характерно, все пак не сме на кандидатстудентски изпит по литература, както и не е статия в International Herald Tribune.Браво на Ели, мен ме накара за секунди да си спомня толкова незабравими моменти от нощния живот в БГ.
7
0
 
1
 
! Отговори
lidis преди 16 години
Zvu4i kato Priznaniyata na edna tansyorka-li4ni dnevnisi.GOLYAMA NOVINA-NYMA STO!!!!!
6
0
 
1
 
! Отговори
Боби преди 16 години
Не мога да разбера какво общо има тази статия с новините на Dnes.bg. Що за новина е това ? Аз лично разбирам какво е удовлетворението от танцуването, защото също се занимавам с танци..Но какво подяволите има общо тази статия "Как станах клубна танцьорка" с новините от деня ? Тази статия е по-скоро за някой блог, личен дневник или нещо такова.. Вие сте болни ..
5
0
 
0
 
! Отговори
invertedquestionmark преди 16 години
az, просто по някаква причина са решили, че стил, който е подходящ за блог, върши работа и за медиа.
4
0
 
1
 
! Отговори
az преди 16 години
Еленче, този разкрепостен стил на писане почва леко да ми действа като бифидус есенсис, ЧОВЕЧЕ. Ако ме разбираш какво имам предвид, ЧОВЕЧЕ. Предай го моля те и на колежката Цвете и колегата Алекс, ЧОВЕЧЕ. Мисля си, че трябва да се нагаждате повечко към хората с по-консервативно мислене, въпреки че мойто не е такова, все пак съм само на 20. За неправлния правопис няма да се заяждам, той стана вече "феномен" в българските информационни медии. Жалко, ЧОВЕЧЕ.
3
1
 
0
 
! Отговори
ЕДИ преди 16 години
правиш го с удоволствие с чувство от душа- всичко останало е суета и някакъв селски свян примерно- щастлива си сметам знаеш така откриваш че парите са между другото
2
0
 
1
 
! Отговори
MILEIDI преди 16 години
I az sum izpitvala magiata na tanzite i do 40 godishna hodeh po diskotekite i se skusvah ot tanzi - i sega sushto si umiram po Dance muzikata no ne smeq vuv zavedeniq zashtoto tam ima samo mladi hora Dali i v Sofia shte suzdadat takiva diskoteki za nas po na 50 che da si ottanzuvame - az haresvam samo nova muzika - Dance,House i Disko ?!
1
0
 
1
 
! Отговори
Caesar преди 16 години
И аз така се чувствах когато за пръв път се качих зад DJ-ският пулт :)Страхотно е да откриеш какво те кара да се чувстваш истински удовлетворен и щастлив...