bloghead, автор в Blog.bg

Някога случвало ли ви се е, когато наберете 9****** и си поръчате такси, таксито ви да дойде за секунди, а в него изненада - таксито е вълшебно.

Освен че ще ви закара до вкъщи, в него и ще ви изчукат до вкъщи.

Това е нова за мен маркетингова концепция на таксиметровите шофьори, която явно е обичаен подход в малките часове на петъчната или съботната нощ около някои популярни софийски барове и дискотеки.

Часът е някъде между три и петнадесет и четири без двадесет. Пиян съм като кирка и не мога да фокусирам стрелките на циферблата.

Тази вечер пет пъти се срещнах с големия Jack, сега ми е лошо, минал ми е меракът за забиване на мацки, спи ми се, та две не виждам и единственото нещо, което искам да гушна в леглото си, е голямата ми възглавница.

Но, за да се озова в леглото, първо трябва да стигна до моя дом. Започват едни размишления върху фразата "Моят дом е моята крепост" и установявам, че аз нямам крепост, но не защото съм някакъв крепостен селянин, а защото не живея в Средновековието, иначе ехеее, откога да съм се сдобил с такава....

Както и да е, след това лирично отклонение правя проверка на всички части от тялото ми дали са по местата си.

Там са си, макар и да имам усещането за нещо друго, нещо разчленяващо.

Установявам, че двойката едва ме крепи и не е надежден вариант, на който мога да разчитам за прибирането ми, пък и къде ти - от центъра до Овча Купел има ебати разстоянието.

Нальоскал съм се здраво и затова псувам като професионален каруцар, по принцип не псувам, нооо......, "Мамо, извинявай! Аз съм добро момче.".

С едно флегматично и локумено движение изваждам мобилния си телефон, последен писък на модата SonyEricsson W950. (Телефонът ми има поддържаща роля в разказа, тъй че трайте, моля! Не съм нафукано конте!).

По неизвестен за мен начин успявам да набера телефония номер на таксиметровата компания. Отсреща операторката има невероятни лингвистични умения.

Успява да членораздели цялото мое фекане и лигавене по телефона, а може би е телепат(ка), пропуснала е празното ми ломотене и се е включила директно към централния ми за по-добра комуникация.

Нема значка, нейната роля свършва след още мъничко, когато тя ми изпраща смс с час и номер на таксито. Аз събирам принадлежностите си от бара, ръгам и две празни бутилки от бира Corona в джобовете, ей тъй, за всеки случай, да не взема да пропусна нещо.

"По-добре е човек да си тръгне с нещо в повече, от колкото да се окаже, че е забравил нещо." - философски заключавам и олюлявайки се нацелвам изхода.

Вече съм на "свежия" градски (и при това софийски) въздух, а пред бара една камара таксита.

"Баааа, кое ли е моето (такси) ва" - обажда се от горния етаж нечий глас. "Баси, досега в главата си бях чувал само моя глас, този не съм го "срещал" никога преди. Ама щом е вътре, значи е от нашите."

Без много да му мисли мозъкът ми изиграва едно бързо "Онче, Бонче, счупено пиронче" и се втурва към това, което някаква ръка (впоследствие се оказва, че е моята) му сочи с пръст.

На таксито има "лейбъл" (много хубава българска дума) СК - Спокойствие и Комфорт.
Викам си: "Ибааа, кога са сменили на ОК надписа, уа?".

Ама какво ми пука, нали едвам гледам, айде вътре, дуффф на задната седалка.

Изломотвам на шофера адреса и тъкмо мисля да се унасям в лека среднощна дрямка, когато некво създание от предната седалка, до тази на шофьора, с лъстяща розова косица ми се ухилва и ми вика:

- Котееее, искаш ли да си поиграем на задната седалка, докато стигнеш до вас?

Бре, колко любезно момиче! Ама й от връщам:

- Къш от тука ма, птицо проклета! Фламингота не возя в колата си!

А тя продължава:

- Коте, направи ми малко местенце, прибери тези пергели, да дойда при теб и да си поговоря с малкия.

- Ти на кого ще викаш малък, ма ей!!! Аз съм на цели 24, я ма оставяй, слизай от колата и кой от къде е.

Горд от факта, че съм решил да запазя мъжкото си достойнство, решавам, че фустата повече внимание не заслужава и тръгвам да откъртвам.

Обаче не би, проклетото фламинго прескача между седалките и се стоварва връз мен.

Запазвам благоприличие да не я одрайфам, все пак - дама е (хахаха).

Почва да ме обарва. Аз съм вече възмутен:

- Алооооо, не ти искам услугите, беее. Чиба!

Ама проклетницата не ме оставя, бре какъв нахалитет. Телефонът ми звъни, слава богу, поне ще разбере, че съм ангажиран с друга мадама и ще загуби интерес.

Да, ама не!

Първо на телефона не е някоя муцка, ами разгневената операторка от таксиметровата компания, която ме "благославя", че съм вързал тенекия на таксито.

Аз разбирам какво е станало и я успокоявам, че в петък вечер колегите й на това място няма да останат без работа, пожелавам й сладки сънища и затварям.

Мисля си вече за хармонията във Вселената и всичко останало.

Ама не би, оная фльорца пак почва да ма обарва. Гледам, наближили сме до нас, има- няма двеста метра, ще се прежаля да ги пропълзя.

Казвам на бакшиша да спре тук, давам му някакви кинти и се изхлузвам от таксито. Оная, и тя остава в него.

Доволен, че съм се измъкнал от лапите на това чудовище, тръгвам да си вадя ключовете за у нас си. Там са, не са се изгубили. Решавам да направя една бърза инвентаризациика на наличното в джобовете ми.

Всичко е на мястото си, само една липса усещам, телето ми го няма. Как тъй го няма бе, нали говорих преди малко по него?

После се усещам и тегля една здрава българска на курвата в таксито.

Поука 1: Не се натрясквайте като кирка сам, или поне не се прибирайте сам, когато сте натряскан като кирка.

Поука 2: Колкото и да ви се мержелеят очите, когато излизате към таксито си от бара, моля, дръжте ги отворени на четири и внимателно гледайте кое е вашето такси.

Поука 3: Keep your belongings at safe place.

Извод: ако не спазвате "принципите", изложени в по-горните поуки, има голяма вероятност от личните ви вещи да липсва такава с материален интерес до хилядарка.

Толкова от мен и умната, ако не умната - русата, само се пазете от розовата! :-)

*Оригиналното заглавие на автора е "Курви и бакшиши"

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase