С родители на море

С деца на море било трудно. А с родители да не е по-лесно?
27 авг 2008 12:03,
С родители на море
Снимка: Dnes.bg

Няма да ми философстваш като някакъв дървеняк. Като съм казал да направиш нещо, ще изпълняваш!!! Дървеняк!

Крясъкът ме изтръгва насилствено от унеса и ща не ща, ставам пряк свидетел на баталната семейна сценка.

Четирима са, бащата предвожда ротата. Децата ходят с физиономии на средовековни каторжници, майката унило крачи някъде отзад.

Разпъват се дюшеци, хавлии, чадъри. Момиченцето е на около 7-8 години и е в по-изгодна позиция от брат си – току-що напъпил тийнейджър и, както разбра половината Южно Черноморие - философ-дървеняк.

Всички са намусени, най-много – бащата. Намествам се удобно и паля цигара, тъй като екшънът се очертава да е в много части, а аз съм на първия ред.

Днес пропускаш две къпания. Ясен ли съм??

Тийнейджърът кима. Не схващам технически как точно ще му се броят влизанията в морето и кой ще се нагърби с отговорната задача да стои с молив и лист на брега, за да отмята, но сигурно има някаква методика.

Ляга се под строй. На слънце, естествено. Малката се осмелява да продума и споделя, че тука не й харесва, искала на Златна рибка. Да й се чудиш на куража.

А искате ли да ви изгоня, а? Ей сега ще ви изгоня!!!

Малиииии. Децата разумно млъкват, щото е по-поносимо да се пържат на жегата, отколкото да бъдат натирени от плажа, който, за изненада на всички нас, се оказва собственост на баща им.

10 минути никой не проговаря и таман решавам, че вече текат финалните надписи, когато душманинът заковава нов пирон.

Какво направи с математиката?!?

Ъъъ. Такова.

Любима тема за лятната ваканция, особено любима на брега на морето! 

Мисля си как, ако бях на мястото на тийнейджъра, щях да отговоря, че въпросът не е в това какво аз съм направила с математиката, а в това какво тя е направила с мен, а именно – нищо хубаво.

Обаче си мълча.

Очевидно и тийнейджърът, като мен, е влюбен в дисциплината, затова нечленоразделно изфъфля, че не е намерил учебника в библиотеката и със сетни сили се опитва да измести темата към мидичка, която току-що е открил под хавлията си.

Бащата обаче е старо куче и не се хваща на подобни лирически въдици.

Тогава ще си вземеш сборници. Като се върнем, отиваш и си взимаш сборник!, заповядва той с нетърпящ възражения тон.

Дървенякът пак кима, аз - също, щото де да знам дали няма да бъда подбрана в суматохата и накарана да реша уравнение с три неизвестни, а впоследствие, когато неуспехът лъсне – и изгонена.

След като дава финални нареждания, фюрерът се вдига, повлича благоверната си и отива да пие бира, а децата остават да дишат спокойно и да набиват вафли. 

Дълбоко потресена от царящата несправедливост, аз също се вдигам и отивам в местното капанче, където се надявам да не ставам свидетел на насилие над деца.

Компанията е рехава – девойка седи на една от масите, на другата до нея – млада двойка с дете, което, по скромните ми наблюдения, е проходило преди 15 минути.

Мамата дава зор да се тръгва, детето дава зор да обърне кофата за боклук и да се зарови в нея. Таткото не дава зор за нищо и блажено лочи биричка.

Майчините нервни заплахи от типа „тръгваме си и те оставяме. Чао!“ не действат и хлапето, олигавено от щастие, продължава с набезите над кофата.

Непознатата девойка взима нещата в свои ръце – примамва невръстния рецидивист на своята маса и започва да го разпитва.

На колко си годинки, как се казваш, ЕГН, кой номер обувки носиш, къде отиваш.

Малкото блее в небето и не се поддава на кръстосания разпит.

А сега, мама като те остави, няма ли да ти е мъчно? А? Няма ли да ти е мъчно за мама?, прочувствено пита девойката.

НЕ!, мълниеносно долита този път отговорът на златокъдрия хулиган.

Над Бургаска област надвисва неловко мълчание.

Започвам да се хиля като пресипнал кръчмар, майката се нацупва свирепо, девойката сконфузено промълвява „Е, хубава работа...“, а таткото повлича устатото си отроче с обяснението, че трябва да остави „каката да папа“, въпреки че в погледа му се чете копнеж той да я изпапа нея, каката.

Стана ми някак хубаво и внезапно видях светлина в тунела.

Ето това е дете, казах си, което, ако през лятната си ваканция бъде попитано „какво направи с математиката“, би отговорило нещо подобаващо и в никакъв случай не би се съгласило да се оборудва със сборник.

На изпроводяк му пожелах да е живо и здраво и му казах „наздраве“. Мисля че ми намигна. 

Още от мен
 


Спонсорирано съдържание