Цветана Манева и Ицко Финци сред гостите на "Златна роза"

Шест български премиери ще има на феста
24 сеп 2015 11:35, Петя Славова
2
Цветана Манева и Ицко Финци сред гостите на "Златна роза"
Ицко Финци. Снимка: Булфото

Шест премиерни за нашия екран заглавия са в конкурса за пълнометражни филми на Фестивала на българското игрално кино "Златна роза". Фестивалът ще се проведе от 6 до 11 октомври във Варна, научи БТА от директора на фестивала Иван Попйорданов.

На вековния юбилей на българското седмо изкуство е посветено 33-ото издание на "Златна роза". Годишнината ще бъде отбелязана и с няколко съпътстващи прояви.

13 пълнометражни и 17 късометражни филма ще се състезават за "Златна роза", лауреатите ще получат
и юбилеен медал "100 години българско кино"

В конкурса за пълнометражни филми ще бъдат представени 13 нови заглавия, от които шест премиерни за българския екран - "Докато Ая спеше" на Цветодар Марков, "С лице надолу" на Камен Калев, "Семейни реликви" на Иван Черкелов, дебютните "Сняг" на Венцислав Василев, селекциониран на Варшавския фестивал, "11-и А" на Николай Колев и "Жажда" на Светла Цоцоркова, селекциониран на фестивала в Сан Себастиан.

В конкурсната програма са общо седем дебюта - останалите са "Виктория" на Майя Виткова - първото участие на български пълнометражен филм в конкурса на фестивала в Сънданс, "Събирач на трупове" на Димитър Димитров, "Жената на моя живот" на Антоний Дончев, "Имало едно време един уестърн" на документалиста Борис Десподов със специалното участие на Клаудия Кардинале.

"Каръци" на Ивайло Христов идва на "Златна роза" с голямата награда от тазгодишния Московски фестивал.
За отбелязване е и участието на първите т. нар. нискобюджетни филми, финансирани от Националния филмов център /НФЦ/ - организатор на фестивала в партньорство с Министерството на културата и община Варна.
В конкурса за късометражни филми са 17 заглавия, минали през селекционна комисия, от които само шест са финансирани от НФЦ. Повечето са филми на млади режисьори и продуценти.

В информационната програма са 11 късометражни филма, два пълнометражни с независимо финансиране - "Дяконъ Левский" на Максим Генчев и "Момичето от низката земя" на Ники Станчев и три международни копродукции, получили финансиране от НФЦ - румънските "Аферим" на Раду Жуде и "Защо аз?" на Тудор Джурджу и унгарският "Мама и другите шантавели в семейството" на Ибоя Фекете.

"Тази година ще има две отделни журита - за пълнометражни и за късометражни филми, тъй като заглавията са доста", каза Иван Попйорданов. Той припомни, че по неписано правило председател на "голямото" жури е носителят на "Златна роза" от предишния фестивал - в случая режисьорът Стефан Командарев, отличен за "Съдилището", който е и българското предложение за номинациите за "Оскар" за чуждоезичен филм тази година.

Друг критерий - освен професионализма - са членовете на журито да не са "свързани лица" с участниците в конкурсните програми, отбеляза директорът на фестивала. Пълнометражните филми ще оценяват още режисьорът Киран Коларов, киноведът Антония Ковачева - директор на Българската национална филмотека, актрисата Янина Кашева, операторът Красимир Андонов, а късометражните - киноведът Боряна Матеева и режисьорите Георги Стоянов и Николай Тодоров.

Всички наградени ще получат и юбилеен медал "100 години българско кино".

Актьорите Цветана Манева, Явор Милушев, Доротея Тончева, Ицко Финци, Никола Анастасов, Жоржета Чакърова, художникът Георги Тодоров - Жози, режисьорите Иван Ничев, Людмил Стайков, Радослав Спасов, Георги Стоянов и Киран Коларов, които са и в журито, са сред именитите кинематографисти - специални гости на "Златна роза" по случай стогодишнината на българското кино.

Своебразен поклон към юбилея е и филмът, с който ще бъде открит фестивалът - документалната продукция за пионера на българското игрално кино "Васил Гендов - мит или реалност" на режисьора Илия Костов.
"Стогодишнината на българското кино и "Христовата възраст" на фестивала - 33-о издание, са и знак, че трябва да отдадем дължимото на всички поколения в нашето кино - на пионерите и основателите, на идващите след тях, които създават българското кино през 20-ти век, да отбележим успехите на новото поколение през този век и да подкрепим и да насърчим по-нататъшното му развитие, което означава и развитието на българското кино", посочи Иван Попйорданов.

"Заради юбилея решихме да сме малко националисти - затова в журито са само българи, за разлика от миналата година. Достатъчно компетентни сме, за да можем сами да се оценим. Това да не е мач "Левски" - ЦСКА, за да мислим, че съдията е подкупен", коментира шеговито директорът на "Златна роза" решението журито да не е международно.

Международно присъствие на фестивала обаче ще има. Между очакваните чуждестранни гости са Евгений Гусятински - селекционер за Източна Европа на фестивала в Ротердам, Кирил Разлогов - селекционер за фестивала в Москва, Дьорд Карпати - кинокритик, вицепрезидент на ФИПРЕССИ, Стефан Доброю - кинокритик и автор на сайта Cineuropa и сп. Le Film Francais, Дубравка Лакич - журналист и кинокритик от Сърбия, Йошико Минекава - кинокритик, специалист по българско кино от Япония, Филип Бергсон - журналист от Би Би Си.

Любими комедии и детски филми са в ретроспективните програми с безплатен вход

"Тримата от запаса" на Зако Хеския, "Топло" на Владимир Янчев, "Двойникът" на Николай Волев, "Адио, Рио" на Иван Андонов са в ретроспективата "Любими български кинокомедии". Малките зрители ще видят "Таралежите се раждат без бодли", "С деца на море" и "Куче в чекмедже" - в панорамата "Детските филми на Димитър Петров". Прожекциите са в зала "Европа" на Фестивалния и конгресен център /ФКЦ/ - Варна, от 3 до 5 октомври.
"Миналата година ретроспективите бяха с филми на режисьори с кръгли годишнини. Сега искаме да дадем възможност на деца и родители заедно да гледат повече филми, включително на дневни прожекции - в съботата и неделята преди откриването на фестивала. Входът е безплатен, както и на прожекциите от информационните програми. Целта е колкото се може повече хора да дойдат, защото Варна е пренаситен от кинофестивали и това някак ги девалвира, губи се интересът към тях", коментира Попйорданов. Според него е необходима фестивална политика за по-разумно разпределение на проявите по време и по място, за да не се пилеят и ресурси.

Плакати на Стефан Десподов, Огнян Фунев, Божидар Икономов за емблематични български филми ще бъдат показани на изложба

Плакати за емблематични български филми от Стефан Десподов, Огнян Фунев, Божидар Икономов, Божидар Йонов и други именити художници, някои от които за съжаление позабравени, ще бъдат представени на изложбата "Автори и плакати" в Градската художествена галерия "Борис Георгиев". Куратор е Божидар Йонов.
Фестивалната атмосфера ще допълва експозицията във фоайетата на ФКЦ "Сто години българско кино", която беше успешно представена в много градове на България и в чужбина - с работни моменти от 100 български филма. Двете изложби ще бъдат открити на 2 октомври.

"Дигитализация на българската филмово наследство - факти, рискове, решения", "Устойчиво развитие на кинофестивалите в България - ролята на държавата, общините и бизнеса", "Копродукциите - проблеми и възможни решения" са сред темите, които ще се обсъждат на кръглата маса "100 години българско кино 1915-2015 г. - стратегии, перспективи и възможни решения за следващите години" - на 9 и 10 октомври от 11.30 до 13.30 ч. в малката заседателна зала в хотел "Черно море", с участието на критици, икономисти и специалисти в областта на културния мениджмънт и стратегиите.

Ще се коментират също проблемите с разпространението на българските филми, необходимите промени в Закона за филмовата индустрия и правилника за организацията и дейността на НФЦ. Ще бъдат представени сравнителен европейски анализ по основни политики и показатели във филмовата индустрия, икономическият принос на българската филмова индустрия за периода 2008 - 2014 г. и други.

Перспективите на сътрудничеството на БНТ с българското кино ще представи програмният директор на БНТ Севда Шишманова на 11 октомври. Сред съпътстващите прояви на 33-ия фестивал "Златна роза" е и премиерата на книгата на проф. Александър Грозев "Киното в България", втора част /1956-1969/ - на 7 октомври.


2
Още от
Спонсорирано съдържание
Напиши коментар Коментари