В съветската ЧК: Ръкавици от човешка кожа, свалени от живи хора!
Степан Афанасиевич Саенко. Снимка: kaniv.net
|
Преди точно 100 години – на 20 декември 1917 г. по инициатива на Владимир Илич Ленин е създадена Всеруската чрезвичайна комисия за борба с контрареволюцията и саботажа /ВЧК/. Зловещото понятие "чрезвичайка" за дълго навлезе в руската лексика, а думата "чекист" се използва и до днес, и то не само на руски език.
За ведомството на железния Феликс Дзержински, защо то се е превърнало в "инквизиция с тайни процедури" и "наказващия меч на революцията" пред Лента.ру разказва руският историк Кирил Александров.
Чекистите са обезпечавали сигурността и неприкосновеността на властта на номенклатурата, нейната колективна собственост и привилегированото й положение. Органите на ВЧК не напразно са били смятани на първо място за "въоръжен отряд на партията", а не просто на съветската държава, казва Александров.
По думите на Дзержински органите на ВЧК "никога не са нарушавали партийните директиви и линиите и винаги са били и са слуга на партията и боец на партията", припомня историкът и обяснява, че чекистите са обезпечавали запазването и господството на единствената партия, удържаща властта в селска страна чрез постоянно насилие.
В отговор на въпрос кой е служил във ВЧК и вярно ли е, че там е имало немалко случайни и морално разложени хора, включително и с криминално минало и дори с психически отклонения, Александров обяснява, че числеността на централния апарат на ВЧК нараства бързо: през януари 1918 г. е имало 42 сътрудници, а през януари 1922 г. - 2745. При това Дзержински е изисквал да се провеждат редовни чистки, като от чекистите от набор 1918 г. през 1922 г. са останали не повече от 4%.
Класически пример е Степан Саенко, заемал длъжността комендант на концлагера на Харковската ЧК, разказва историкът. Той цитира мемоари на Валентин Лехно: "Извикваме Преображенски, арестуван като "контра". Влиза млад човек в полувоенна униформа с напълно побеляла коса. Оказва се, че през предишната нощ, преди да се изтеглят, болшевиките са разстреляли маса заложници и контрареволюционери. Около два часа през нощта в затвора пристига известният в цял Харков палач на ЧК Саенко, обикаля килиите и извиква по име хора, които 10-15 минути по-късно разстрелва в двора на затвора. Саенко, както винаги, бил безпаметно пиян. Влизайки в килията, в която бил Преображенски, той извикал двама и третият бил Прежбраженски. Той обаче спокойно, в пълно мълчание в цялата килия, отговаря: "Та вие го разстреляхте вчера". "Аха", промърморил Саенко и излязъл от килията. Съкилийниците не издали Преброженски, но само за една нощ той побелял напълно".
На перваза на прозореца в стаята до мазето, в който се провеждали разстрели, Лехно и останалите членове на неговата комисия "открили една цяла и две изпокъсани ръкавици от човешка кожа, свалена от живи хора".
Това, което се е вършело в Харковската ЧК, трудно може да бъде описано, но в Съветския съюз Саенко е бил многократно награждаван, починал е от естествена смърт на 87 г. Според някои информации след войната той дори е бил награден с орден "Ленин". Затова, заключава историкът, предположенията за чекисти с психически отклонения не са лишени от основания.
Александров припомня, че самият Дзержински е определял критериите за подбор за служба във ВЧК по следния начин: "Ако трябва да избираме между безусловно наш човек, който обаче не е съвсем способен, и не съвсем наш, но много способен – при нас, в ЧК, трябва да бъде оставен първият". Дори след смъртта на Дзержински, в края на 1920-те години, сътрудниците със средно и висше образование са били не повече от една пета.
За прилагането на разстрел като инструмент за репресия срещу контрареволюционерите, шпионите, саботьорите, спекулантите, хулиганите и други "паразити" ВЧК съобщава във вестниците още на 23 февруари 1918 г. Превръщането на ВЧК в "инквизиция с тайни процедури" става предвид причините за нейното създаване, като това започва още в годините на Гражданската война. И в онзи момент, и по-късно организацията на Дзержински е трябвало с всички сили и средства да защитава еднопартийната диктатура, твърдо изпълнявайки всички решения на ЦК на Комунистическата партия, а след това на Политбюро на ЦК, казва Александров.
Освен това, органите на ВЧК се превръщат в инструмент, с чиято помощ болшевиките радикално променят структурата на руското общество, ликвидирайки цели класи и социално-професионални групи, казва историкът.
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase
Условия за ползване | Контакти | Реклама | Портфолио | Кариери | Поверителност | Карта на сайта | Лични данни
Investor.BG AD © 2001-2024 Dnes.bg All rights reserved. Contact Us | Advertising | Portfolio |