Squid Game приключи, но Южна Корея още живее в реалността, която го вдъхнови

Милиони фенове се сбогуват с Squid Game, телевизионния сериал, носител на награда "Еми", който оглави класациите на Netflix и се превърна в символ на възхода на Южна Корея в Холивуд. Измисленият сценарий проследява играчи в затруднено положение, които се борят в поредица от традиционни корейски детски игри, но с кървав обрат - губещите биват убивани във всеки рунд.

Squid Game привлича зрителите от 2021 г. насам с бонбонените си декори и мрачни послания за капитализма и човечеството. А с излизането на третия и последен сезон миналия петък, феновете по целия свят се завръщат към реалността.

Някои южнокорейци обаче се замислят за обществото, вдъхновило дистопичния сериал.

"Чувствам, че "Squid Game 3" разкри истинските чувства и суровите вътрешни мисли на корейския народ", гласи един коментар в YouTube под клип от трети сезон. "Той отразява реалността толкова добре, както в реалния живот, на работа, е просто пълно с безмилостни хора, готови да те смажат. Този сериал улови това."

Свързан с трудности

Squid Game се ражда на фона на безмилостна конкуренция и нарастващо неравенство в южнокорейското общество - където хората са твърде стресирани, за да имат деца, а изпитът за прием в университет се възприема като определящ момент в живота на човек.

Разнообразните герои на сериала - сред които са служител на заплата, мигрант и измамник с криптовалути - са извлечени от фигури, които много южнокорейци биха намерили за познати.

Предишната история на главния герой Сонг Ги-хун, работник в автомобилен завод, който е уволнен и по-късно стачкува, също е вдъхновена от реално събитие: стачка през 2009 г. в завода на SsangYong Motor, където работници се сблъскват с полицията за борба с безредиците заради масови съкращения. Днес това се помни като една от най-големите трудови конфронтации в страната.

"Драмата може да е измислена, но се усеща по-реалистична от самата реалност", пише Джонг Чол Санг, филмов ентусиаст, в рецензията си за последния сезон на Squid Game. "Несигурен труд, младежка безработица, разбити семейства - това не са просто сюжетни ходове, а самите борби, с които се сблъскваме всеки ден."

Тези по-мрачни послания сякаш бяха пренебрегнати в събота вечер, когато мащабен парад отбеляза излизането на последния сезон на блокбъстъра. Гигантска кукла убиец и десетки безлики гвардейци в анцузи - сред други мотиви от смъртоносните игри - маршируваха по центъра на Сеул с много фанфари.

За южнокорейските лидери Squid Game се превърна в символ на успеха на корейската драма на световната сцена. Тя е и част от поредица от успехи - наред с K-pop групата BTS и наградения с Оскар филм „Паразит“ - от които новоизбраният президент Лий Дже Мюнг иска да се възползва, докато се насочва към износ на корейската култура навсякъде.

Има признаци, че шумът около Squid Game може да стигне дори по-далеч: последната сцена на сериала, където Кейт Бланшет играе корейска игра с мъж в алея в Лос Анджелис, подхрани слуховете за американски спин-оф.

Сериалът завърши с „отворен край“, каза пред BBC звездата на сериала Лий Джунг-дже. „Така че той поставя много въпроси пред публиката. Надявам се хората да говорят за тези въпроси, да се замислят върху тях и да се опитат да намерят отговор.“

Смесени реакции

В по-късните сезони на сериала зрителите проследяват стремежа на Ги-хун да срине едноименните игри, които са представени като забавление за група богати ВИП личности. Но бунтът му се проваля и до края Ги-хун е принуден да се жертва, за да спаси бебето на друг играч - край, който поляризира зрителите.

Някои твърдяха, че действията на Ги-хун не съответстват на мрачния портрет на реалността, който шоурънърите са разработили - такъв, който толкова добре е уловил безмилостните елементи на човешката природа.

„Прекомерният алтруизъм на героите беше обезпокоителен - почти до степен да изглеждат откачени“, гласи коментар в популярния южнокорейски дискусионен сайт Nate Pann. „Чувстваше се като фалшива, перформативна доброта, която дава приоритет на непознати пред собствените им семейства без реална причина.“

Но други казаха, че смъртта на Ги-хун е в съответствие с ангажимента на сериала към неудобните истини.

„Това перфектно описва човечността и посланието на сериала“, коментира друг в YouTube. „Колкото и да искахме да видим Ги-хун да печели, да убие фронтмена и ВИП-овете и да спре игрите веднъж завинаги, преди да се отдалечи към залеза, това просто не е светът, в който живеем, и със сигурност не е този, в който е живял Ги-хун.“

Хван Донг-хюк, създателят на сериала, каза пред репортери в понеделник, че разбира „смесената реакция“ към последния сезон.

„В първия сезон нямаше очаквания, така че шокът и свежестта проработиха. Но през втория и третия сезон очакванията бяха високи и това прави цялата разлика“, каза Хван в понеделник. „Феновете на игрите искаха още игри, други искаха по-дълбоки послания, а някои бяха по-заинтересовани от героите. Всеки очакваше нещо различно.“

За някои, поне, окончателният избор на Ги-хун предложи обнадеждаващо отражение на реалността: че дори във времена на несгоди добротата може да надделее.

„Този ​​парадокс - на съжителство на жестокост и топлина - е това, което направи финала толкова трогателен“, каза Джонг, филмовият блогър. „Гледането на Squid Game ме накара да се замисля върху себе си. Като човек, който е работил в образованието и консултирането, се питах дали добротата наистина може да промени нещо. Ето защо останах с тази история. Ето защо наричам този край красив.“