На границата на октомври и ноември общо 44,5% са напълно съгласни (15,1%) или по-скоро съгласни (29,4%), че правителството се справя добре със ситуацията с коронавируса, а общо 53,6% са по-скоро несъгласни (25,2%) или напълно несъгласни (28,4%). Това показват данните от проучване на „Галъп Интернешънал“ по темата „коронавирус“, проведено между 28 октомври и 1 ноември сред 800 души.
През пролетта делът на положителните оценки беше преминал и 70% и това се дължеше на бързата реакция, на страха, който навсякъде по света накара хората да забравят политическите различия, както и в крайна сметка на сравнително ниския брой отчетени в България случаи. През лятото обаче, с новия ръст на случаи, имаше и разколебаване в оценката.
С решителния ръст през есента, а и вероятно с новия политически контекст от лятото насам, оценките са по-ниски.
Мненията са почти равно разделени и по въпроса дали са необходими отново твърди ограничителни мерки. От лятото насам явно има и известно „свикване с мисълта“ – вероятно заради новините от други европейски страни. Ако при предходния скок, през лятото, около 60% са били несъгласни, а под 40% – съгласни, сега отговорите са в съотношение 50,8% съгласни (21,8% по-скоро съгласни и 29% напълно съгласни) срещу 47,6% несъгласни (18,6% по-скоро несъгласни и 29% напълно несъгласни). Въпреки тази тенденция и ръста на новите случаи обаче, ясно мнозинство в подкрепа на нови мерки липсва – за разлика от настроенията през пролетта, когато по много критерии личеше сериозна обществена готовност за повече ограничаване.
42,5% от българите признават, че им е писнало от всякакви ограничения. Все пак, мнозинство от 54,8% не приемат подобна позиция. Известен дял се колебаят.
Явно, когато става дума за мерките, българите биха искали да разчитат повече на личната си отговорност – както беше отбелязано и през лятото. Предстои да се разбере обаче колко сериозна е тя.
Например, мнозинство, макар и крехко (50,6%), приема, че маските осигуряват добра защита. 45,7% са на обратното мнение, а има и известен дял колебаещи се. В общи линии, българите явно показват разбиране към мерките и необходимостта от тяхното съвестно спазване, но явно личи, че немалки дялове предпочитат да вярват и в алтернативни истории.
Последното ясно личи и в отношението към тестовете: 53,2% се приемат съмнението в тяхната надеждност. 31,4% им вярват напълно. Тук обаче зоната на затрудняващите се да отговорят е закономерно висока – 15,4%.
В края на октомври 21,9% избират опцията „Коронавирусът е смъртоносна опасност за човечеството и едно от най-страшните неща, което хората са преживявали“. 52,2% избират по-умереното „Коронавирусът е опасен, но в крайна сметка е просто силен грип“. 24,3% намират, че „Коронавирусът не е сериозна опасност и напрежението около него е по-скоро шумотевица и паника“.
Дяловете на тези три реакции – паническа, тревожна и спокойна – варираха в годината. Винаги надделяваше междинното възприятие, но с различни нюанси. Например, в началото паниката набъбна, за да почне после постепенно да спада и да стигне ниски нива през лятото. Сега обаче отново показва признаци на ръст. Спокойната реакция пък е в най-високото си ниво от началото на пролетта насам. Междинната реакция сега остава с най-висок дял измежду трите опции, но като че ли е в най-ниските си нива от началото на пандемията въобще.
Така се оказва, че двете крайности – паническа или спокойна – са заели „територия“ за сметка на умерено тревожната реакция. Това е известен белег на поляризация на мненията – още един симптом на разделено обществено мнение.
Много осезаема е тревогата за здравната система. 76,2% споделят страха, че евентуално няма да могат да разчитат на здравната система при нужда. 21,7% явно не изпитват такъв страх, а има и известен дял колебаещи се.
75,7% намират обаче, че медиите създават и излишна паника. 62,3% виждат подобна вина у институциите. Очевидно, не са малко и хората у нас, които не са склонни да преувеличават опасността и биха желали по-спокойна публична среда.

Новото място за многомилиардни инвестиции е точно над главите ни
Войната в Иран променя облика на световната авиация
Купувачите и строителните компании в САЩ изглеждат готови за примирие
Кадър на деня за 4 април
МВФ призова Японската централна банка да продължи да повишава лихвите
Рецепта от тефтера на баба: Козунак с парченца шоколад
Банкер: Войните ще влияят дълго на икономиката и България
ЦСКА прегази "Берое" с 3:0 в Стара Загора
Валентин Радев: Случаят "Петрохан" е срам за службите
Питбул нахапа две деца в Бургас, съсед и полицай ги спасиха
Спортът по телевизията днес, 5 април
Мачовете по телевизията днес, 5 април
Барселона превзе “Метрополитано” и се откъсна от Реал
Драма на "Сейнт Мери"! Саутхямптън повали Арсенал с късен гол за ФА къп
Треньорът на Берое проплака след боя от ЦСКА
Ицо Янев назова как ЦСКА ще изглежда по-силен отбор
Таро карта за 5 април, неделя
Цветница е! Празникът на цветята
Дневен хороскоп за 5 април, неделя
Задължителни ястия за Цветница
Седмична нумерологична прогноза за 6 – 12 април
Ярко настроение в маникюра (+Снимки)
Студенти от ВСУ спечелиха националното състезание по наказателноправни науки
Седмичен хороскоп 6 април - 12 април 2026
Питбул нахапа две малки деца в Бургас
Спартак ще играе за бронза в турнира за Купата на България по хандбал
Илиан Илиев определи групата на Черно море за мача със Славия
Спартак (Варна) с тежка загуба от Ботев в Пловдив
Астрономи откриха трета галактика, лишена от тъмна материя
Учени откриха как да затоплим Марс само за 15 години
Астронавтите от Artemis II са изправени пред опасността от слънчева радиация
Откриха най-древния град в света, съществувал преди египетската цивилизация
Космическите центрове за данни на Илън Мъск може да се окажат провал
Алхимия в недрата на Земята: Учени откриха „кухнята“, в която се готви злато