Доходите на българите нараснали с 16,9% през 2022 г., а разходите - с 19,1%

Покупателната способност намалява най-много при захарта, яйцата, сиренето, кашкавала и хляба
18 апр 2023 21:50, Елка Василева
99
Доходите на българите нараснали с 16,9% през 2022 г., а разходите - с 19,1%
Снимка: архив, БГНЕС

През 2022 г. годишният общ доход средно на човек от домакинство е 9008 лв. и нараства с 16,9 на сто спрямо 2021 г. За последните десет години (2013 - 2022 г.) общият доход средно на човек от домакинство се увеличава 1,9 пъти, съобщи Националният статистически институт.

През 2022 г. българските домакинства са изразходвали 8389 лв. средно на човек, което е с 19,1 на сто повече в сравнение с 2021 г. За периода 2013 - 2022 г. разходите на домакинствата се увеличават 1,9 пъти.

Доходите на домакинствата

Реалните доходи на домакинствата нарастват с 1,4 на сто през 2022 г. в сравнение с 2021 г., а индексът на реалните доходи през 2022 г. спрямо 2013 г. e 146,2 на сто.

През периода 2013 - 2022 г. са регистрирани следните по-важни изменения по отношение на източниците на общия доход средно на лице от домакинство:

· Доходът от работна заплата през 2022 г. е 4851 лв. и се увеличава с 10,8 на сто спрямо 2021 г., а нарастването му в сравнение с 2013 г. е 1,9 пъти;

· Доходите от пенсии за последната година са 3039 лева. Те нарастват с 31,5 на сто спрямо 2021 г. и 2,5 пъти в сравнение с 2013 година;

· Доходите от самостоятелна заетост през 2022 г. са 421 лв. и нарастват с 5 на сто спрямо 2021 г. и с 28,4 на сто спрямо 2013 година;

· Доходът от трудова дейност извън работната заплата за последната година е 71 лв. и се увеличава спрямо 2021 г. с 44,9 на сто, а в сравнение с 2013 г. намалява с 61 на сто;

· Доходите от другите социални трансфери (обезщетения за безработни, семейни добавки за деца и други социални помощи и обезщетения) през 2022 г. са 198 лева. Те се увеличават с 3,1 на сто спрямо 2021 г. и с 34,7 на сто спрямо 2013 година.

В структурата на общия доход с най-висок относителен дял е работната заплата. През 2022 г. той е 53,9 на сто, което е с 2,9 процентни пункта по-малко в сравнение с 2021 г. и с 0,8 процентни пункта повече спрямо 2013 година.

Доходите от всички социални трансфери (пенсии, обезщетения за безработни, семейни добавки за деца и други социални помощи и обезщетения) формират 35,8 на сто от общия доход на домакинствата през 2022 година.

От получените социални трансфери с най-висок относителен дял в общия доход на домакинствата са доходите от пенсии - 33,7 на сто, който е с 3,7 процентни пункта повече в сравнение с 2021 г. и с 8,2 процентни пункта повече в сравнение с 2013 г.

През 2022 г. относителният дял на доходите на домакинствата от самостоятелна заетост в общия доход на домакинствата e 4,7 на сто и намалява с 0,5 процентни пункта в сравнение с 2021 г. и с 2,1 процентни пункта спрямо 2013 година.

Относителният дял на дохода от трудова дейност извън работната заплата е 0,8 на сто и се увеличава спрямо 2021 г. с 0.2 процентни пункта, а спрямо 2013 г. намалява с 3 процентни пункта.

Разходи на домакинствата

Относителният дял на потребителския разход от общите разходи на домакинствата намалява от 83,3 на сто през 2013 г. на 83,1 на сто през 2022 г.

През периода 2013 - 2022 г. се наблюдават следните промени по отношение на някои видове разходи средно на човек от домакинство:

· Изразходваните средства за храна и безалкохолни напитки през 2022 г. са 2529 лв., или с 22,9 на сто повече спрямо 2021 г. и със 70,9 на сто повече в сравнение с 2013 г.;

· Разходите за облекло и обувки през 2022 г. са 281 лева. В сравнение с предходната година те нарастват с 9,8 на сто, а спрямо 2013 г. - 1,8 пъти;

· Разходите, свързани с жилището (вода, електроенергия, горива, жилищно обзавеждане и поддържане на дома), за последната година са 1566 лева. В сравнение с 2021 г. нарастват с 19,8 на сто, а спрямо 2013 г. се увеличават 2 пъти;

· За здравеопазване през 2022 г. са изразходвани 546 лв. - с 23,5 на сто повече от 2021 г. и 2,3 пъти повече спрямо 2013 година;

· За транспорт и съобщения през 2022 г. са похарчени 974 лв., което е с 22,1 на сто повече от 2021 г. и 1,9 пъти повече спрямо 2013 година;

· Разходите за свободно време, културен отдих и образование през 2022 г. са 380 лева. В сравнение с 2021 г. те се увеличават с 21,8 на сто, а спрямо 2013 г. - 1,9 пъти;

· През последната година разходите за данъци и социални осигуровки са в размер на 1 020 лв. и се увеличават с 10,2 на сто в сравнение с 2021 г., а спрямо 2013 г. нарастват 2 пъти.

През 2022 г. относителният дял на разходите за храна от общия разход е 30,1 на сто, което е с ,.9 процентни пункта повече в сравнение с 2021 г. и с 3,1 процентни пункта по-малко спрямо 2013 г. Относителният дял на разходите, свързани с жилището, през 2022 г. е 18,6 на сто от общия разход, почти без промяна спрямо 2021 г. и с един процентен пункт повече в сравнение с 2013 г.

Делът на разходите за данъци и социални осигуровки е 12,1 на сто от общия разход през 2022 г., което е с 1,1 процентни пункта по-малко в сравнение с 2021 г. и с 0,8 процентни пункта повече спрямо 2013 г.

Относителният дял на разходите за здравеопазване нараства с 0,2 процентни пункта през 2022 г. спрямо 2021 г. и с 1,3 процентни пункта спрямо 2013 г.

През периода 2013 - 2022 г. делът на разходите за транспорт и съобщения в общия разход е в рамките на 11 - 12 на сто.

Потребление на домакинствата

През 2022 г. потреблението на повечето основни хранителни продукти средно на човек от домакинство намалява в сравнение с 2021 г. Най-голямо е намалението в потреблението на хляб и тестени изделия - с 2,6 кг, на плодове - с 2,8 кг, и на зеленчуци - с 0,8 килограма. Увеличава се консумацията на месни произведения с 0,8 кг, на безалкохолни напитки с 3,8 литра и на алкохолни напитки с 0,3 литра.

Покупателна способност на домакинствата

Покупателната способност на домакинствата намалява през 2022 г. спрямо 2021 г. при повечето от основните хранителни продукти. Най-много е намаляла покупателната способност при захарта, яйцата, сиренето, кашкавала и хляба.

Жилища, жилищни условия и снабденост със стоки за дълготрайна употреба

През 2022 г. в собствено жилище живеят 92,5 на сто от домакинствата, а 4,4 на сто ползват жилище, без да плащат наем. В жилища под наем живеят 3,1 на сто от наблюдаваните домакинства - 2,5 на сто на свободен и 0,6 на сто на общински наем. Второ жилище притежават 8,9 на сто от домакинствата.

В жилища, построени преди 1990 г., живеят 90,6 на сто от домакинствата, като 72,4 на сто са изградени в периода 1961-1990 г. Преди 1961 г. са построени 18,2 на сто, а след 1990 г. - 9,3 на сто от жилищата.

66 на сто от домакинствата в страната живеят в дву- и тристайни жилища (71,1 на сто в градовете и 50,2 на сто в селата). В по-големи жилища (с четири и повече стаи) живеят 22,5 на сто от домакинствата в градовете и 46,7 на сто в селата.

Гаражи имат 20,3 на сто от домакинствата в страната (16,7 на сто в градовете и 30,9 на сто в селата).

С електричество, вода, канализация, баня и тоалетна в жилищата разполагат 80,7 на сто от домакинствата. Има съществени различия в благоустроеността на жилищата в градовете и селата. Централна канализация имат 39,4 на сто от жилищата в селата, докато в градовете този процент е  96,1 на сто.

Тоалетна вътре в жилището имат 87,5 на сто от домакинствата в селата и 98,1 на сто в градовете.

С централно отопление (парно или газ) са 20,6 на сто от жилищата в страната, съответно 27,2 на сто в градовете и 0,7 на сто в селата.

Автомобили имат 53,8 на сто от наблюдаваните домакинства, като 5,1 на сто притежават два и повече автомобила. Не могат да си позволят да закупят и поддържат автомобил по финансови причини 7,2 на сто от домакинствата, а 38,8 на сто са заявили, че нямат необходимост от лека кола.

От предметите за дълготрайна употреба най-разпространен е телевизорът - притежават го 99,7 на сто от домакинствата, а 32,1 на сто имат по два и повече телевизора.

На второ място е хладилната техника - 99,5 на сто от домакинствата в страната (99,6 на сто в градовете и 99 на сто в селата) имат хладилник и/или фризер.

Автоматична перална машина притежават 96,7 на сто от домакинствата, 1,5 на сто не могат да си позволят този уред по финансови причини, а 1,8 на сто смятат, че нямат необходимост.

Без телефон (стационарен или мобилен) са 1,1 на сто от домакинствата. Само стационарен телефон имат 1,1 на сто, а 86,4 на сто - само мобилен (преобладават тези с два и повече мобилни телефона). Двата вида телефони (стационарен и мобилен) притежават 10,4 на сто от наблюдаваните домакинства.

С компютри разполагат 53,8 на сто от домакинствата (59,9 на сто в градовете и 35,2 на сто в селата), а 42,7 на сто преценяват, че нямат необходимост от компютър в дома.

Наличие на интернет връзка в жилището имат 68,3 на сто от домакинствата в страната. В градовете домашен интернет има в 73,6 на сто от жилищата, а в селата - в 52,2 на сто. Посочили, че нямат необходимост от интернет връзка в дома си, са 29,7 на сто от домакинствата.

Климатици притежават 54,2 на сто от домакинствата, а 13,9 на сто не могат да си закупят такава техника поради липса на финансови средства. 31,9 на сто от домакинствата в страната са заявили, че нямат необходимост от климатик.
(БТА, Екатерина Тотева)

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase


99
Още от
Спонсорирано съдържание
Напиши коментар Коментари
31
1
 
0
 
! Отговори
Анонимен преди 1 година
Врачанска поговорка
30
2
 
1
 
! Отговори
1982 г. преди 1 година
С Дунката ядем в една шкембеджийница. А и си плащаме. Но пък, механата му в Радювене си е по-хубава. Приятелю, сети ли се кой съм. Просто нямаше нужда да ми отваряш вратата. Ти си имаш екип на мерцедес, от тези на бенца. Заслужаваш си го. Аз пък просто живея в най-хубавия квартал на Българията. ДРУЖБАТА, в София. От вече почти 30 г. А и имам доста приятели там, което си е абсолютно нормално. Радювене.
29
2
 
1
 
! Отговори
Стояновото преди 1 година
Село Говедарци е като града му Банкята. Но пък, в Симитли го чакат старците. Завърти го бе, мутро. Такива ги пее Владито Марков. А и теци за бургарсикет вечери. Но пък, българията не е пустиня, нито пък дива. Въпреки управлението на мутрата през последните над 10 г. Бизнесът ми е все по-успешен. Една от причините за това е, че съм способен. Друга е, че работя всеки ден, а пък най-важната е, че изобщо не се интересувам от политика. БАВНО. Но не керваните и камиларите. Ние просто не сме от тях.
28
2
 
1
 
! Отговори
Певец, от народните преди 1 година
Ботева е. Тя едва ли ще ме познае. Освен, ако не ги запея. Но пък, аз ще ги. Басите и акордеоните.
27
2
 
1
 
! Отговори
Българин преди 1 година
Надя ще ни ги пее. Ако не иска, то тогава аз ще ги запея. Тези хубавите истинските българските. Народните. Хубавите като нас. На срещата на випуска ни през 2032 годината. На 50 годишнината.
26
2
 
1
 
! Отговори
Певец, от народните преди 1 година
Пашата си е от Априлци. Той също ни е съученик. От шофьорската ПАРАЛЕЛКАТА на реалната ГИМНАЗИЯТА. Тази истинската в Ловеч. Стефан е, разбира се. Но пък, тези, които четат коментарите не го познават ТАПЕША И той е Цветелин. СЪЩО Е ОТ ШОФЬОРИТЕ.
25
0
 
9
 
! Отговори
figil преди 1 година
Манипулативно написано, средна заплата се изчислява на обща база. Около 60 % от населението не е получило такова увеличение, а разходите са повече от 19% заради същата обща база. Нещата от малката потребителска кошница са скочили с над 100 %, , българинът харчи малко под 50 % от изкараното за храна... За заплатите имаше също няколко извадки, че основно са се вдигнали в звена където традиционно са високи(банки, Ит-сектор, енергетика и т.н) . Социалното неравенство в България е огромно !
24
2
 
1
 
! Отговори
Ловеч преди 1 година
Донислав от сегашното Радювене ми е съученик. Имах щастието да се запозная със сина му. Шофьор е, разбира се. Но не ги знае къщите в Баховицата. Важното е, че рибарите сме му приятели. Ние сме си от шофьорлъка. Аз ги знам повече от него. Просто защото съм си от там, а и имам повече приятели сред шофьорите. Кочев и Драгомански ще си го разделят агнето от ралито. Ще се състезаваме честно. Изобщо не ни трябват съдии.
23
0
 
10
 
! Отговори
Българин преди 1 година
Моите не нарастнаха и с 1 процент. Кои са тези българи? Началника каза, че продукцията се пласира трудно, защото хората не купуват и е прав, че няма от къде фирмата да получава повече пари, за да има за заплати.
22
0
 
5
 
! Отговори
Моля за помощ преди 1 година
Имам финансово-сексуален проблем! Бъркам в джоба на скъсаните дънки за пари, а вътре - КY#Р....В коя партия да сА запиша, че да закърпя панталона и бюджета?!?! При баце ли да одя или при кирЕ?!? Кажете къде плащат повече?!?
21
0
 
6
 
! Отговори
Анонимен преди 1 година
Пълни глупости... дори само от бързо разглеждане на джобс става ясно че никакви заплати не са нараствали, а напротив станали са по-мизерни. Тези статистики на НСИ са само замазване на очите и да ни внушат колко "хубаво" си живеем под другарите комунисти.
20
1
 
1
 
! Отговори
Шофьорите преди 1 година
Надя си ги пее песните най-добре от ШОФЬОРСКАТА НИ ПАРАЛЕЛКАТА. А и си ни беше най-хубавата съученичка. Всеки си има право на мнение. Така е при демокрацията. ХАЙДЕ САШЕ, айде бате НА ВОДА СТУДЕНА. Айде САШЕ. И Влади МАРКОВ. Ай сега.
19
1
 
0
 
! Отговори
Е преди 1 година
Само че ни че ни стока
18
2
 
1
 
! Отговори
Певец, отнародните преди 1 година
Все ще се намери кой да се загрижи за доходите на българите. Или тези от БНБ, или от синдикатите. Аз лично нямам нужда нито от БНБ, нито пък от синдикалисти. Имам си пари, активи, приятели, които не са от известните. Но пък са ми истински. БОТЕВА ме е една от тях. Предполагам, че и аз съм такъв за нея. ПЕСНИТЕ, Надьо. ЩЕ СИ ПЛАЩАМЕ. Никой никога не е работил за без пари. Още повече пък аз. ЩЕ ГИ ПЕЯ, приятелко.
17
0
 
3
 
! Отговори
ИНТЕРЕСНО преди 1 година
Разходите нараснали с 19%, инфлацията пък била 14%.
16
0
 
2
 
! Отговори
Фирмаджия преди 1 година
Хората работят по 7 дена в седмицата и обедняват. Депутатите пък само по няколко минути и излизат или в почивка или във ваканция. Дори и те стават все по-бедни и по-бедни. Така е с неграотни и алчни политици. От тях не ми зависят доходите. Колкото и да се опитват да приемат закони. Пиша си финансовите отчети и СБ от около 13-14 г. в евра. А пък те си приемат бюджети в левчета.
15
0
 
3
 
! Отговори
Финансист преди 1 година
Много си е добра статията. Прочетох само заглавието и разбрах, че българите са обедняли с около 2,2 % през миналата 2022 г. А пък, депутатите от парламента все още си нямат бюджет за 2023. А и няма да си имат. То с такива генерали като техните лидери, сметките им все не излизат. А и парите от субсидиите за партиите им отдавна свършиха.
14
1
 
8
 
! Отговори
Анонимен преди 1 година
От статията става ясно едно. Аз и познатите ми сме единствените каръци в България на които не са се вдигнали доходите. Всички останали сте забогатяли. Само аз и още едни 30тина души сме обеднели. Е блазе ви. Аз тъкмо си помислих, че държавата отива към лошо, а то било само мой проблем. Да му се не види все на мен се случва. Ама какво да се прави. Не знам тогава що мрънка всички като са забогатяли.
13
1
 
3
 
! Отговори
Анонимен преди 1 година
Интересни данни ...
12
2
 
8
 
! Отговори
Анонимен преди 1 година
По-безсмилена статия не бях чела скоро.