Полярни мнения за демонтажа на МОЧА в страната, в София повечето подкрепят

Какви са настроенията на българите относно "еднодневните" теми?
25 яну 2024 17:00, Нели Христова
475
Полярни мнения за демонтажа на МОЧА в страната, в София повечето подкрепят
Снимка: БГНЕС

Частичността за Шенген се приема от българите без враждебност, но приемането в пълен вариант наистина би било прието и като сериозен успех – ако обаче властта успее да отдели от образ на Шенген насложения образ на миграцията, който създава видими страхове. В битките за символи, памет и история идеите и действията, идващи от властта пък срещат засега съпротива и дори открито негативни реакции. Част от дискусиите по тази тема пък не са успели да се превърнат в обществено мнение и са останали единствено във фаза на обществен инстинкт.

Това са част от изводите от изследване на "Галъп интернешънъл болкан", част от независимата изследователска програма на агенцията, проведено между 11 и 19 януари 2024 г. сред 807 души по метода "лице в лице" с таблети.

Приемането на България в Шенген по въздух и вода носи реална полза на България, казват 30,3% от пълнолетните българи. Не носи нито полза, нито вреда на България, смятат 38,7%, а 14,5% смятат, че носи реална вреда на България. Останалите не могат да преценят. Така мненията са по-скоро неутрални и дори по-скоро добронамерени, отколкото враждебни. Враждебността идва главно от опозицията, а безразличието личи най-вече при дистанцираните от политиката. Закономерно, привържениците на властта са положително оценяващи. И все пак, изпъкването на „нито полза, нито вреда" едва ли е най-добрият атестат.

Далеч по-добре се оценява перспективата за пълноценно влизане в Шенген. Ще носи реална полза на България, приемат 50,6%, няма да носи нито полза, нито вреда на страната, избират 21%, а 13,7% намират потенциална реална вреда за страната ни. А тогава полезно ли е страната въобще да не влиза в Шенген? 15,3% смятат, че това ще е полезно, 29,6% не намират разлика, но все пак най-сериозен дял намира оставането ни извън Шенген за реална щета – 36,3%. Останалите се колебаят.

"Галъп интернешънъл болкан" постави респондентите в експериментална ситуация:

"Сега ще Ви помоля да помислите за Шенгенското пространство. Ако за присъединяването на България към Шенген се налага България да приеме още бежанци в страната и Вие трябва да изберете само едно от следните две кое от тях бихте избрали?" По-важно е България да се присъедини към Шенген, дори и да се налага да се приемат още бежанци в страната, казват 24,6%. По-важно е да не се налага България да приема повече бежанци, дори и това да попречи на присъединяването към Шенген, избират 56,3%. 19,1% не могат да преценят. Въпросът едва ли изчерпва палитрата на опциите, но е достатъчно красноречив за двете мнения, които се налагат у нас по темата. Хората с по-неблагоприятен жизнен хоризонт, по-висока възраст, респ. живеещи в по-малки населени места и гласуващи за опозиционни партии пр., са и по-боязливи.

Така, на този етап, оказва се, че отношението към частичното приемане не е лошо, но пълното приемане на страната ни би било наистина прието за постижение. За да се разкаже какъвто и да било успех обаче, ще е нужно да се разсейват разказите за мигрантски наплив, отчитат социолозите.

"Галъп интернешънъл болкан" се опита да изброи повечето идеи или дискусии около символи и история в отминалата 2023 г. и да провери отношението към тях. Само от началото на терена на изследването досега обаче се появиха може би още толкова теми – това само показва колко важна се е оказала тази тема. И би следвало тестването да продължи и в следващи месеци и от други институти. Възможно е някоя от зародилите се обществени дискусии да е пропусната, но едва ли може да се търси съвършена изчерпателност.

По отношение на съдбата на паметника на Съветската армия в София, например, мненията са полярни, т.е. почти равни дялове на „за" (35,7%) и „против" (40,3%) преместването, при минимален превес на „против" и сравнително малка зона на „не знам". Това е класическа полярност в страната. В София все пак съотношението е две срещу едно в полза на преместването. Навсякъде другаде обаче отношението е по-скоро негативно, като при най-високите възрасти е и подчертано отрицателно.

Това е и един от въпросите, които създават различни емоции сред различните електорати, докато останалите въпроси са по-скоро онагледяване на обществени инстинкти и инерции, а не реално политизирани теми. Не е ясно дали ще се стигне до реално преместване, нито как биха реагирали респондентите, ако въпросът беше зададен просто с премахване, а не с преместване, но видимо е, че дори и при така зададен въпрос, случилото се в София разделя страната. Или по-скоро я разделя от София.

Преместването на Народното събрание в сградата на някогашния Партиен дом в София пък е пример за обратното – отново близки дялове на мнения, но при много голяма сива зона. Дискусия в истинския смисъл на думата този път не се породи и тук засега има по-скоро объркване. 21,6% подкрепят, 26,9% не подкрепят, а цялата останала част от повече от половината пълнолетни българи не може да формира мнение.

За сравнение, друга идея, която се зароди през 2023 г. е пример за трети тип фигура на общественото мнение: автоматична подкрепа – предложението летището в София да носи името „Васил Левски". 66,9% „за" срещу 14,2% „против". Останалите се колебаят. Тестването на тази идея, лансирана в медии, показва посоката на масовото съзнание у нас и търсенето на обединителни символи, дори без да е имало особен шум около идеята.

Такъв обединителен символ явно в най-голяма степен се оказва националният флаг и въпреки дискусиите пилонът на Рожен, мненията са почти единодушни положителни – 74,3% одобряват, а 12,3% не одобряват. Останалите се колебаят. Дори и да са против начинанието, вероятно мнозина не признават.

Каква е ситуацията с прословутото хоро пред Народния театър? 54,1% го одобряват, а 14,4% – не. Едва ли обаче популярността на хорото излиза съществено от рамките на социалните медии, затова и спорно е доколко това е действително обществено мнение или става дума също за автоматизъм. В крайна сметка, явно е, че общественият инстинкт е положителен и тук, макар и не без нюанси. В самата София близо две трети одобряват, а само петнайсетина процента са директно против.

И още една софийска тема, която разбуни социалните мрежи – прословутата коледна украса на София. И тук всъщност, оказва се, сред онези, които успяват да формират мнение, надделяват положителните оценки – 40,3% положителни срещу 21,8% отрицателни. Разбира се, едва ли може да се очаква запознатост, конкретност и т.н., но е важно да се отбележи, че в самата София положителното съотношение е две към едно.

Временното затваряне на известната като Руска църква в София не се одобрява. По този въпрос София и страната отговарят синхронно. 62,7% са останали с негативно отношение към случилото се, а 12% - с позитивно. При привържениците на ГЕРБ и ПП-ДБ този дял достига и да 20%, респективно 25%, но дори и там негативното отношение е по-сериозно. Разбира се, съвсем не е ясно дали и доколко масовото съзнание е навлязло в детайлите кой всъщност носи отговорността за самото затваряне на храма за известен период.

Никак не се одобрява идеята за смяна на националния празник Трети март с Двадесет и четвърти май – 77,9% не одобряват, срещу 10,3% които одобряват. Последните са главно от поддръжниците на ДПС и донякъде ДБ, съответно с около 30% и 20% от тези две електората, но дори и при въпросните електорати около 60% са против.

В крайна сметка, оказва се, че голяма част от нашумелите в социалните медии теми за идентичност, памет и символи, които породиха сериозна полемика, по-скоро не са успели да наложат противоречивост на национално, а често дори и на софийско ниво. Обществените инстинкти остават еднозначни в подкрепа на всичко, което се свързва с българска идентичност и история. А тези теми за паметта, които властта създаде и истински политизираха обществото, по-скоро са създали противоречивост на мненията или откровена реакция „против".

Последното красноречиво се доказва от още един социологически експеримент – беше проверено отношението към хипотезата на мястото на паметника на съветската армия да се постави паметник с личности от българската история. 51,4% са „за", а само 23,6% са „против".

Изследването е проведено между 11 и 19 януари 2024 г. сред 807 души по метода „лице в лице" с таблети. Извадката е представителна за пълнолетното население на страната. Максималното стандартно отклонение е ±3.5% при 50-процентните дялове. 1% от извадката е равен на около 54 хиляди души.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase


475
Още от
Спонсорирано съдържание
Напиши коментар Коментари
315
0
 
4
 
! Отговори
А Кога преди 3 месеца
ГЕРБ то ограбиха НДК те са комунисти само да уточним!
314
6
 
4
 
! Отговори
Василев преди 3 месеца
Всички чуждопоклоноци стават подизпълнители и аутсорсингови мишки на световния финансов и индустриален капитал!!!Това е капана в който паднахте , люшкайки се оъ шросъветски сателит и евро-аълантическа слуга!Сега нищо не произвеждате с висока добавена стойност, и за това взехте да бутате паметници!Селяни прости отивайте да работите за аутсорсинговите компании, които ви доят!Агент Алън Купър!ЦРУ!!!
313
4
 
3
 
! Отговори
Анонимен преди 3 месеца
А кога построихме НДК?
312
4
 
0
 
! Отговори
Гошо преди 3 месеца
Отново лъжлива статия, по БТВ показаха обратното.
311
3
 
9
 
! Отговори
Датата преди 3 месеца
когато гътнат Альоша-национален празник!
310
1
 
8
 
! Отговори
А кога ДС преди 3 месеца
Дебнеше вярващите кога ходят на зърква и после айде в Белене щом имаш друг Бог освен Сталин?!
309
6
 
3
 
! Отговори
Анонимен преди 3 месеца
А кога имахме световна слава учени?
308
6
 
3
 
! Отговори
Анонимен преди 3 месеца
А кога имахме спорт и световно известни спортисти?
307
5
 
1
 
! Отговори
Анонимен преди 3 месеца
А кога хранехме соц.лагера с домати,краставици,грозде?
306
2
 
8
 
! Отговори
Анонимен преди 3 месеца
Нацвъкали са цяла България шумкарите с паметници на окупатори. ссср даде власт на неможачите и завистниците. "народния съд" си е чисто зверство извършено от комплексирани *** и неграмотници.
305
1
 
3
 
! Отговори
341 преди 3 месеца
А сега сме първи по контрабанда на тютюни
304
2
 
6
 
! Отговори
Ха ха ха, преди 3 месеца
..."гостът" явно не е в час и го тресе носталгия по соца! Произвеждали сме един вид пералня, два вида телевизора, а за компютрите, явно не си се докосвал до Правец 16 ! Явно си ги объркал с компотите! Недей да се излагаш, има и доста хора оцелели от комунизма, и помнят!
303
2
 
2
 
! Отговори
Анонимен преди 3 месеца
А кога бяхме втори в света по производство на тютюни?
302
2
 
6
 
! Отговори
Произвеждахте преди 3 месеца
М О Ч И и Альоши
301
5
 
0
 
! Отговори
Анонимен преди 3 месеца
А кога в Ловеч имаше автомобилен завод?
300
2
 
7
 
! Отговори
Анонимен преди 3 месеца
Колко пъти живков фалира България и колко злато даде на руснаците за да си спаси режима? Колко злато и каво е платила България на окупаторите си, въпреки, че умират над 30 000 Българи в сражения с нацистка Германия. Руски ботове, няка кой да учите на история
299
5
 
1
 
! Отговори
Анонимен преди 3 месеца
А кога произвеждахме автобуси в Шумен?
298
1
 
9
 
! Отговори
Незнам кой лъжете преди 3 месеца
Като се опитвате да ни убедите че България е създадена 44та а преди това е имало пещери и абуригени.
297
5
 
2
 
! Отговори
Анонимен преди 3 месеца
А кога произвеждахме перални,телевизори,печки,хладилници,електронни часовници,компютри?
296
1
 
3
 
! Отговори
Анонимен преди 3 месеца
До Анонимен 321 Още едно въпросче. Колко Български паметници заличихте след 9.11.44.?