Журналистът Валерия Велева предизвика вълна от гневни реакции, описвайки по поетичен начин визитата на премиера Бойко Борисов при папа Франциск във Ватикана.

В "творбата" си тя говори за греещите очи на папата и убедителния в постигането на целите си Борисов.

"Нима е грях да бъде описана една среща малко по-емоционално, отколкото в телеграфния стил. Така съм усетила срещата между папата и Борисов. В това няма нищо, което да е укоримо, така че да взриви социалните мрежи. В момента се води вендета срещу обесването на словото", настоя Велева пред Bulgaria ON AIR.

Журналистът посочи още, че не дава оценка на премиера Борисов като ръководител на изпълнителната власт. Велева отбеляза, че на срещата никой не е забелязал, че по думите ѝ за пръв път не сме се скарали с македонците и двете делегации не са се "ръчкали" пред вратите на Ватикана.

"Реакцията бе за това, че е написан емоционален текст, в който няма критика срещу Борисов. Не мога да бъда обесена за това, че съм изразила моята гледна точка! Защо трябва да имам праведници, които да ме съдят?! В момента има морална полиция, която се изправи срещу мен", настоя още Велева.

Тя подчерта, че е притеснена за средата, в която живеем и добави, че стихията, която ни е завладяла, няма да ни доведе до нищо ново.

Публикуваме и целия текст на Валерия Велева, появил се в epicenter.bg:

103 стъпала, които отделят от светския живот. Вървиш нагоре... Тишина. 13 тежки резбовани врати, след всяка от които салоните стават все по-пищни, но по-малки. Дузина дълги коридори и бляскави зали с изографисани стени и тавани, едни след други остават зад гърба.
 
Швейцарски гвардейци в синьо-оранжеви униформи на всеки ъгъл отдават почит. Шапки с червени пера... Доказателство за времето, което тук е спряло. Апостолическият дворец във Ватикана.Официалната резиденция на папата. 1400 стаи с обща площ от 55 000 кв. м.
 
Величието е грабващо.
 
Стъпките отекват по мраморния под...

Папата се навел, дръпнал едно чекмедже от бюрото, извадил листче и саморъчно написал: „България“, после добавил Румъния, защото вече е обещал на румънския премиер Виорика Дънчила да посети страната в началото на 2019-а. Борисов му предложил да избере и още една, трета балканска страна. Франциск старателно сложил листчето в джоба си. Това не успокоило Борисов. Минути по-късно пред медиите той не само повтори, но и потрети поканата си, на което папата, учуден от тази упоритост в преследване на целта, усмихвайки се, направо му рече: „Много сте твърдоглав!“
 
Но му даде и още една оценка: „Много сте се подготвил“, след като Борисов му разказа за ситуацията в региона, за живота тук, за уникалността на Лондонското четвероевангелие, копие от което му подари, за Свети Йоан Рилски, за Светите братя и тяхната азбука.
 
Наблюдавайки ги отстрани двамата изглеждаха като баща и син – видимо доволни един от друг, с някаква химия помежду им, с прямота.
 
Като ученик пред дъската Борисов искаше да си каже всичко бързо и достатъчно убедително, подчертано уважително - смирението и настойчивостта се редуваха в изказа му. Гонеше целта си – да ангажира папата по темата за Западните Балкани, за да се „поддържа световното внимание“. „Искаме просто да има мир на Балканите“, заяви Борисов и три пъти настоя пред Франциск“: „Молете се за България и за мир на Балканите!“
 
Взирах се в очите на папата. Грееха.
 
С мек, благ поглед – ту възторжен, ту снизходителен, ту учуден, ту разбиращ, ту любопитен.Цялата гама на положителната емоция мина през очите на Франциск за отредените минути на тази аудиенция... От спомена за българското кисело мляко, през делата на Ватикана и световните събития, до Западните Балкани. Странна смесица, която забъркаха двамата с премиера, основата на което може да бъде само едно – доверието.

Двудневното посещение на Борисов в Рим носеше премислена градация, беше добре подготвено с ясна цел и послания, които бяха постигнати. В първия ден - след 20 години на вражди общ поклон пред гроба на Свети Кирил в „Сан Клементе“. И прагматичната мотивация на Борисов за общо бъдеще – щом двата венеца на България и на Македония могат да стоят заедно под паметника на Светите братя Кирил и Методий и не си пречат, значи и двата народа могат да живеят заедно, без да си пречат.
 
Във втория ден дойде изненадващата покана папата да дойде у нас, добре подбраните подаръци, които включваха и разсад за 33 маслодайни рози от Казанлък. Всеки дар имаше послание – връзката с Бога, с историята, с природата. Разцъфнат ли казанлъшките рози в папската градина, дори и след нас, ще носят уханието на българската земя. А в очите на папата имаше искрица от български спомени... И благослов за България.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase