Европейските електроразпределителни мрежи ще се нуждаят от 375-425 млрд. евро инвестиции до 2030 г., за да бъдат подготвени за бъдещето, а тези инвестиции ще запазят хиляди работни места. Това показва първият анализ за нуждата от инвестиции в електроразпределителните мрежи на ЕС, озаглавен „Свързване на точките – инвестициите в електроразпределителните мрежи за захранване на енергийния преход“ (Connecting the dots: Distribution grid investment to power the energy transition), който е направен от Eurоelectric в сътрудничество с E.DSO и подкрепата на анализаторите от Monitor Deloitte.
Анализът установява, че до края на десетилетието инвестициите в мрежите трябва да нарастват с 50-70% в сравнение с предишното десетилетие. Интересът към електроразпределителните мрежи напоследък все повече нараства заради значението, което придобива навременната модернизация на континенталната електрическа инфраструктура. Според Euroelectric електроразпределителните мрежи са гръбнакът за дигиталния и енергиен преход, който всички политици припознават в своите платформи като ключов за просперитета на населението. Именно мрежите са от решаващо значение за непрекъснатото и надеждно електрозахранване и осигуряват възможности за предоставяне на нови услуги за потребителите. Бъдещият дигитализиран свят всъщност ще зависи от надеждната инфраструктура, по която електричеството ще достига до умните електроуреди и до дигитализираните системи.
Най-много инвестиции, според анализа, трябва да се направят за модернизация на мрежите, защото те прогресивно остаряват. Проучването установява, че една трета от мрежите в ЕС са на възраст над 40 години. До 2030 г. този дял се очаква да надмине 50%.
Макар че всяка година в мрежите в страните от ЕС трябва да се влагат по 34-39 млрд. евро – с 50-70% повече отколкото са били инвестирани през 2019 г. - пред политиците и регулаторите остава предизвикателството да намерят подходящата рамка и тарифна политика спрямо цените на електроенергията и мрежовите услуги.
Освен това социалните ползи по отношение на устойчивостта, икономиката и конкурентоспособността, които ще донесе преходът, ще надвишат икономическия ефект от цените, смятат експертите. Според изчисленията им ЕС би могъл да спестява на година по 175 млрд. долара от вноса на изкопаеми горива и по този начин да намали средните разходи за електричество в съюза с 28-37 млрд. евро в дългосрочен план.
Проучването на показва, че близо 90% от инвестициите, или 30-35 млрд. евро на година, могат да бъдат усвоявани от производителите и доставчиците на услуги на вътрешния пазар на ЕС, което пък ще допринесе за възстановяването на икономиката след пандемията. Най-общо, инвестициите в разпределителните мрежи могат да гарантират запазването на между 440 000 и 620 000 работни места на година в ЕС-27 плюс Великобритания.
„Инвестициите в мрежите са спешно необходими за осъществяване на енергийния преход и те съдържат огромен потенциал за разкриване на нови работни места. С правилните решения ние можем да превърнем 20-те години на XXI век в десетилетието на ЕРМ“, смята генералният секретар на Euroelectric Кристиан Руби.
Мнението на експертите обаче силно контрастира с фактите в България. В началото на годината Институтът за енергиен мениджмънт предупреди, че мрежовите цени в България остават устойчиво най-ниски в ЕС. В размер на 0.0256 евро/кВтч те са 3-4 пъти по-ниски отколкото в Белгия, Лихтенщайн и Германия и 2 пъти по-ниски от средните за ЕС-28. Този факт се запазва въпреки, че всяка година българските мрежови оператори – ЧЕЗ, ЕВН и Енерго-Про – настояват да им бъдат одобрявани от енергийния регулатор КЕВР по-големи вложения в мрежите. Ако все по-високите изисквания към мрежите в следващите десетилетия не намерят своето решение чрез съответни ценови решения и регулаторни интервенции, България силно може да изостане в прехода към цифрова икономика, който политиците така щедро обещават. А очевидно това може да означава и хиляди пропуснати възможности за работни места в периода на постпандемичното възстановяване на икономиката.
С пълния доклад може да се запознаете тук
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.
ЕС предупреди САЩ да не използват сигурността като претекст за анексиране на Гренландия
Dow нарасна с близо 600 пункта до нов връх след действията на САЩ във Венецуела
Финансист: Еврозоната няма да увеличи автоматично чуждите инвестиции у нас
Lucid отчита ръст на продажбите и продукцията през последното тримесечие на 2025 г.
Кашкари от Фед: Лихвите може би са доста близо до неутралното ниво в момента
Очаква се антиамериканските настроения да се засилят след инвазията във Венецуела
Днес е Йордановден - традициите и имениците на Богоявление
Облачен и ветровит вторник с температури до 16 градуса
Хороскоп за всички зодии за 6 януари: Добри новини за Телците и Девите
Силни магнитни бури връхлитат Земята на 9 и 10 януари
Рецепта за Йордановден: Бобена чорба с пушени гърди
Късмет за три зодии след 5 януари
Сасуоло – Ювентус
Лече – Рома
Ужас за Сити. Важен защитник счупи крак
Детелините върнаха Мартин О'Нийл след неуспешния експеримент
Спортът по телевизията днес, 6 януари
Мачовете по телевизията днес, 6 януари
Нумерологична прогноза за 6 януари
6 януари – Честит имен ден на Йордан и Йорданка!
Таро карта за 6 януари, вторник
3 важни поверия за Ивановден
6 задължителни ястия за Ивановден
3 класически рецепти за Ивановден
Идва застудяване след два дни
Само 33 процента от американците одобряват акцията на Тръмп във Венецуела
Съдът в САЩ остави Мадуро в затвора поне до 17 март
Близки на загинали при катастрофи излязоха на протест във Варна
Хванаха за ден 22-ма шофьори с алкохол или наркотици
Мадуро пред съда в Ню Йорк: Аз съм невинен и почтен човек
Биолози откриха нов начин за забавяне на стареенето на клетките
Избухнала свръхнова може да е създала условията за появата на живот на Земята
2025 година постави температурни рекорди в различни части на света
Климатичните модели надценяват способността на растенията да поглъщат СО2
Риск от остеопороза: Увеличава ли откритата в костите микропластмаса опасността
Бивш ръководител на марсианската програма на НАСА: 2026 г. е ключова за бъдещето на агенцията