Наскоро британска майка получи официално предупреждение от полицията, защото оставила 14-годишния си син да се грижи за своето 3-годишно братче. Въпросът е на каква възраст децата спокойно могат да бъдат оставяни сами вкъщи без родителски надзор, пише Би Би Си.

Настоящият случай може да даде сериозен повод за размисъл на всеки родител, оставил децата си сами, за да отиде на шопинг или предлагащ дребна сума на тийнейджъра съсед, който да пази малките, докато мама и татко са на романтична вечеря или на парти. 

Майката, на около 40 години, оставила отрочетата си без надзор за едва 30 минути, като в този период те не са били в реална опасност. И въпреки това полицията се е намесила. Значи ли това, че органите на реда ще стават все по-бдителни и строги спрямо тези, които разчитат на тийнейджъри да вършат работата на възрастните? 

Някои ще кажат, че разликата в поведението и зрелостта между отделни 14-годишни може да е огромна. Но крайната дума имат властите.

Законът във Великобритания не е особено ясен, като полицията може и да използва правото да действа по собствено усмотрение. 

Няма минимална възраст, на която децата могат да бъдат оставяни сами вкъщи, няма и закон, който да определя допустимата възраст на детегледачките. Но при положение че за дете се грижи лице под 16-годишна възраст, тогава по силата на закона родителите остават отговорни за сигурността на своето дете. 

А според местния Закон за защита на децата и младежта, родителите могат да бъдат съдени за предумишлена небрежност, ако оставят детето си без надзор по „начин, който е твърде вероятно да причини ненужно страдание или вреда на здравето”. Наказанието за подобно деяние варира от глоба до 10 години затвор.

Така без поставени конкретни възрастови граници родителите биват поставяни в сива зона, в която границата между законно и незаконно е тънка колкото преценката на определен полицейски служител. 

Неправителствената организация „Национално общество за превенция на жестокостите срещу деца” (NSPCC) съветва деца под 13-годишна възраст да не бъдат оставяни без родителски надзор за дълги периоди от време. По отношение на детегледачките предлаганата граница е 16 години. Интересен въпрос обаче беше повдигнат по отношение на казуса с малолетните майки. Тоест, ако майката е на 15 години, а границата за грижа за подрастващи е 16 г., то тогава ще има ли майката право да си гледа детето? 

От NSPCC считат, че грижите за по-малко братче или сестриче могат да бъдат доста стресиращи. Крис Клок разказва, че на телефонната линия за помощ получил обаждане от 10-годишно момче, изпаднало в паника, защото не знаело как да успокои непрекъснато плачещия си по-малък брат.

„Родителите имат нелеката задача да намерят баланса между това да направят децата си по-самостоятелни и в същото време да бдят над тях постоянно, дори и в тийнейджърска възраст”, коментира Клок. 

„Това, което е наистина важно, е да се получи продуктивен диалог между родители и деца. Да бъде сигурно, че всички страни ще останат доволни при ситуация, в която подрастващите остават сами. Да бъде категорично ясно какво да правят децата при извънредни ситуации”, допълва Клок. 

Специалистът по семейно право Жаки Джилиат е убедена, че налагането на възрастови граници би било доста трудно, а и подобни граници не биха премахнали ролята на властите като арбитър в различните ситуации. 

От друга страна, Джилиат съветва хората, получили официално предупреждение от полицията, да не го приемат. Защото така признавали вина. В такива случаи родителите трябва да се консултират с адвокат и ако се наложи да отнесат въпроса пред съда. 

Що се отнася до самите майки, те също признават, че трудно може да се определи категорично на каква възраст тийнейджърите стават способни да се грижат адекватно за по-малки деца. „Някои признават, че децата им никога няма да бъдат способни да се грижат за братята и сестрите си”, казва Жустин Робъртс – редовен посетител в популярен британски форум за млади майки.

Други споделят, че именно опитът като детегледачки от най-ранна възраст им е помогнал впоследствие да са по-добри майки. 

От Би Би Си правят сравнение на ситуацията в страни като Германия и Швейцария, където децата ходят сами на училище още от най-ранна възраст. 

В същото време специалистът по детско развитие Сю Палмър е категорична, че законите на Острова и прекаленото обгрижване от страна на родителите са повод за притеснение.

„Децата стават все по-некомпетентни, защото са третирани като внимателно пазени домашни любимци”, смята Палмър. 

Според нея всички неразбории по въпроса превръщат Великобритания в обект на присмех от страна на европейските й съседи, където гледането на 3-годишно дете от 14-годишен тийнейджър е нещо съвсем нормално.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase