София Екзарху пред Dnes.bg: Туризмът е част от идентичността на Гърция, но каква е цената?

Гръцкото море привлича туристи не само от България, но и от цял свят. Всяко лято по границите ставаме свидетели на дълги опашки от автомобили, пълни с хора, които тръпнат да стъпят на топлия пясък. Но колко често се замисляме за хората, които правят нашия престой още по-приятен - камериерите, сервитьорите, аниматорите? Този мрачен задкулисен свят разглежда режисьорката София Екзарху във филма си "Животното". Днес той ще бъде представен на София филм фест и ще се състезава в балканския конкурс на фестивала.

Пред Dnes.bg Екзарху разказа за туризма в Гърция, как е станал част от идентичността на родината й, и защо не би плувала във водите на част от плажовете.

Темата, която изследвате в "Животното" поставя различията между богатите, които се забавляват из туристически дестинации и служителите, които угаждат на капризите им. Тема, която я има и в "Идиотският триъгълник" на Рубен Йостлунд или сериали като "Белият лотус". Голяма ли е разликата днес между бедни и богати и кое е най-фрапиращото?

Действително разделението в обществото стана много голямо. В Гърция, след финансовата криза, сякаш се загуби средната класа и обществото се раздели между бедни и богати, между които има бездна. Това разделение води до много сериозни обществени и политически проблеми. Но в този филм не исках да говоря за това. Той показва един ол инклузив хотел от категория C. Той не е луксозен. В него не почиват богати хора, а по-скоро хора от средната класа и такива с по-скромни възможности. Исках да покажа, че тези хора идват от своя собствен микрокосмос на работа, трудности, проблеми и са си взели пакетна екскурзия, която е доста евтина и доста нискокачествена. Тези хотели обикновено се намират на места на морето, където аз не бих плувала.

От друга страна те бягат от своето ежедневие, което е тежко, но в същото време те трябва, и по време на почивката си, да следват ясни правила и да потребяват някакви евтини забавления, за да могат след пет дни да се върнат към обичайния си живот и да кажат, че имат пет дни със спомени от Гърция.Затова и австриеца във филма, въпреки че идва от богата държава, е един човек със скромни възможности, който живее в малка стая.

Гърция има огромна връзка с туризма, но много туристически градове по света вече се оплакват от туристите си. Изяде ли туризма душата на гръцкия народ?

Ние не искаме да гоним туристите си, защото тогава ще се срине икономиката. Напротив, гръцкото правителство се стреми колкото се може повече да увеличи приходите си от туризъм. На една от прожекциите една дама ми каза: "О, аз съм била на ол инклузив в Гърция, но след като гледах този филм, никога повече няма да отида. Аз се притесних, че може да стане така, че да си имам проблеми с правителството. Но през последните години притокът на туристи към Гърция много се увеличи и бих казала, че вече е част от идентичността на нашата страна. Този манталитет да обслужваш, да проявяваш гостоприемство и то с всякакви средства - например героите във филма танцуват, обличат се като герои от гръцката митология, като статуите от Партенона и т.н. Това е наша идентичност и не е нещо, от което можем да се откажем.

Аз не исках филма да е толкова коментар върху туризма и туристическата индустрия. Исках да направя един филм по-скоро върху труда и условията на труд в нашето съвремие. Това, че моите герои всеки ден се преобличат и трябва да се усмихват, е една метафора за ежедневието на работника в каквато и да индустрия - всеки един работник трябва да се преоблече и за определено работно време да се усмихва на своя работодател.

Действително, когато показвам филма извън Гърция, за повечето хора е интересно, че става дума точно за туристическата индустрия. Голяма част от хората са били на почивка там и за тях това е една малко груба смяна на гледната точка. Те си дават сметка, че онзи усмихнат човек от хотела е трябвало толкова здраво да работи. В началото на филма чуждестранната публика минава през чувството на вина. Но в капитализма всички сме едновременно жертви и насилници и ми харесва, че публиката изживява такава вина. Но в Гърция реалността за тази индустрия не е нещо чуждо и непознато. Публиката там я познава много добре, защото или самите те работят в туризма или техни близки и приятели. Те много добре знаят колко тежки са условията. Така че гърците го възприемат точна така, както е замислен - за условията на труда в нашето съвремие. 

Филмът е копродукция, сред които страни участва и България. Това ли е настоящето и бъдещето на европейското кино - да се снима в копродукции?

За жалост, да. Действително в днешно време е трудно да събереш пари за филм, особено в страна като моята, където има ограничение колко средства се отпускат за един филм и ако те не са достатъчни да заснемеш това, което искаш, трябва да търсиш средства от други места. От една страна това е хубаво - то позволява да работиш с хора от други страни. Например композитора ми беше от Австрия, монтажистът - румънец. С тях имахме много добро творческо взаимодействие. Проблемът е в това, че този тип коопродукция изисква ужасно много време и бюрокрация, което отнема от енергията на режисьора и той не може изцяло да се фокусира върху творческата си работа. Налага се и понякога изцяло да преосмислиш проекта си, защото може да се наложи да чакаш две или три години за финансиране. Така че, вероятно това е бъдещето, но ми се струва някак да преосмислим начина как се случват нещата.

Друг проблем е, че много често, за да получиш финансиране от други страни, трябва да покриеш определени критерии. Така филмите стават еднообразни и еднотипни. Те губят своя специфичен характер и стил. 

"Животното" беше показан в Локарно. Тук е сред заглавията, които се състезават в Балканския конкурс. Какво ви носят наградите? Важно признание ли са?

Наградите са най-важното! Родителите ми много се радват. Това им дава усещането, че моето влечение към киното не е било напразно и е било оправдано (смее се). Шегата настрана - малко е странно да се награждава изкуство. Все едно това е някакво състезание. Всеки филм има свой собствен стил, но това е играта. Това, че печелиш някаква награда, помага много за дистрибуцията, най-вече в съответната държава.

Пошегувахте се за родителите си, но как реагираха, когато дъщеря им реши да става режисьор?

Това доста се промени през годините, с успеха на Йоргос Лантимос ("Омарът", "Клети създания") нагласите на гръцката общественост към режисьорите доста се промениха. Аз обаче се захванах да уча режисура доста преди това и не успях да се облагодетелствам от тази промяна. Действително реакцията на родителите ми първоначално беше все едно съм се разболяла. Те ми казаха: "Не се притесняай, ще ти мине". И за мен беше трудно. През първите години, в които учех, се стараех да работя много и да си изкарам сама парите и да не разчитам на тях. Техният скептицизъм също се прехвърляше върху мен. Мислех си, че са прави, че действително нямам талант. Не ми беше лесно, но сега, когато съм успешна в работата си, и им нося награди, са доволни.

Напоследък отново се появи разговорът дали режисурата е мъжка професия. Вие както жена в сферата какво мислите по този въпрос?

В началото, когато започнах да се занимавам с кино, ми се струваше, че има много добър баланс между половете и много равнопоставено отношение. Но тогава аз правех много късометражни филми, на които не се отдава чак такова голямо значение. Хората подхождаха с едно снизхождение - а, тя е млада, нека си прави късометражките, хайде да й помогнем. Но като се захванах с пълнометражно кино, си дадох сметка, че срещам отношение, което не би получил един мъж, режисьор. Не от всички, но от някои. На една снимачна площадка има много хора, това е едно от нещата, които харесвам в киното - срещаш много творци, които вярват в твоя проект и искат да допринесат да го осъществите заедно. Това е изключително ценно. Но мога да кажа, че определено на снимачната площадка се сблъсквам с отношение, с думи, които не биха били казани пред един мъж. Мога да твърдя това, тъй като дълго време съм била асистент режисьор и съм го видяла с очите си, работейки за мъже режисьори.

Но в Гърция положението е по-добре, отколкото в други страни. Имаме голям процент на жени режисьори в сравнение дори със страните в Северна Европа, където има политики за равенство между половете.

"Животно" можете да гледате премиерно днес от 20:30 часа в Културен център G8 като част от програмата на София Филм Фест