В продължение на три десетилетия европейците бяха победителите в един свят на свободната търговия, чиито правила бяха гарантирани от САЩ. Бяхме добрите, бяхме харесвани. Но този свят изчезна. Сега виждаме едни европейци, които са загубили увереността си и се чувстват безсилни. Сякаш Европа е получила някакъв пристъп на световъртеж, казва известният български политолог Иван Кръстев в началото на интервюто в отговор на въпрос на "Шпигел" как той вижда Европейския съюз днес - след пандемията и енергийната криза, а сега и с войната в Украйна.
Най-голямата опасност и централният парадокс
На предстоящите европейски избори партиите вдясно от християндемократическата Европейска народна партия (ЕНП) може да се класират първи в поне девет държави от ЕС, сред които Италия, Франция и Нидерландия. Но те няма да създадат нещо като единен десен фронт - поради простата причина, че тези партии имат не само твърде различни профили, но и се развиват различно, посочва Кръстев, цитиран от "Дойче Веле". Джорджа Мелони например се показва много по-умерена, отколкото мнозина очакваха, докато полската "Право и справедливост" и унгарската "Фидес" се придвижиха още по-надясно през последните години.
Освен това има разлика в отношението към тези десни партии в собствените им страни, добавя Кръстев и дава следния пример: В Италия по-малко от една пета от хората вярват, че Мелони работи за извеждането на страната от ЕС и от еврозоната. Така мислят както привържениците, така и противниците на нейната партия. В Германия се очертава съвсем различна картина: както избирателите на "Алтернатива за Германия" (АзГ), така и всички останали са убедени, че тази партия се стреми да извади Германия от ЕС и от еврозоната, казва Иван Кръстев, като се позовава на проучване на Европейския съвет за външна политика, проведено в 12 страни от ЕС, които заедно държат три четвърти от местата в Европейския парламент (ЕП).
На въпрос на "Шпигел" дали избирателите на АзГ осъзнават, че това би съсипало германската икономика и би засегнало силно включително и тях, Кръстев дава две възможни обяснения за подобно поведение: "Едното е, че избирателите на "Алтернатива за Германия" са силно емоционални, а недоволствата им са радикални. Ето защо те следват Лениновата максима "колкото по-зле, толкова по-добре". Разбирай: колкото по-голям е хаосът, толкова по-големи са шансовете за възход на АзГ. Другото възможно обяснение: привържениците на тази партия не вярват, че тя наистина ще спечели и затова стрелят бясно във всички посоки - с убеждението, че го правят само с халосни патрони."
Според Иван Кръстев крайнодесните партии в Европа не са единни дори по темата за миграцията. В страни като Италия, Гърция, Унгария и Румъния са повече загрижени от това, че твърде много хора продължават да ги напускат, отколкото от това, че други хора имигрират към тях. Да вземем например Унгария, която мнозина смятат за най-антиимигрантски настроената държава в ЕС: това е страната, която преди пандемията издаваше най-много работни визи на чужденци спрямо броя на населението. Политици, които водят кампания срещу имигрантите, след изборите бързо си казват, че страната им има нужда от чуждестранна работна ръка, за да се поддържа икономиката. Такъв беше и случаят с Джорджа Мелони, казва още Кръстев пред "Шпигел".
На въпрос дали това не означава, че европейските крайнодесни са всъщност по-безобидни, отколкото се е предполагало, Кръстев отговаря: "Не бих подкрепил такова съждение. Едно е сигурно: колкото по-слаб е либералният консенсус в дадена страна, толкова по-опасни са десните партии. И ако някоя от тях дойде на власт, след като преди това е била свалена оттам, вероятността да има развитие в авторитарна посока е голяма. Това може да се наблюдава при "Право и справедливост" на Ярослав Качински в Полша и при "Фидес" на Виктор Орбан в Унгария."
Иван Кръстев отговаря и на въпроса на "Шпигел" дали в страни като Унгария например хората вече не ценят демокрацията, свободата на словото и правовата държавност, след като там не виждаме масови протести.
"Ако попитате хората дали искат демокрация, свободни и честни избори, закрила на малцинствата и свобода на медиите, огромното мнозинство ще каже "да". Но дори да виждат, че тяхната партия нарушава демократичните принципи, те ще продължат да гласуват за нея, защото са убедени, че една победа на противниковата партия би представлявала най-голямата заплаха за демокрацията. Антидемократи вярват, че защитават демокрацията - това е централният парадокс в днешната криза на демокрацията."
В това отношение Кръстев дава пример със САЩ, където повечето от избирателите на Доналд Тръмп знаят, че за него основните принципи на демокрацията де факто нямат никакво значение. Но същите тези хора са убедени, че Демократическата партия представлява още по-голяма опасност.
"Не говорете за успехите на ЕС"
Накрая от "Шпигел" питат Иван Кръстев как демократичните партии да се противопоставят успешно на наратива на десните популисти, на което българският политолог отговаря с един нестандартен съвет: да не се говори прекалено много за успехите на ЕС.
Причината: хората оценяват негативно тъкмо най-големите успехи на ЕС, сред които Кръстев посочва например Зелената сделка и раздялата с енергийната зависимост от Русия, както и това, че ЕС се справи с пандемията по-успешно от други. Но успехите бързо се забравят или се приемат за даденост, докато в това време недоволството на критиците става част от политическия разказ, казва българският политолог. Когато по време на предизборна кампания политиците изтъкват това, което смятат за успехи на ЕС, те навярно ще срещнат повече съпротива, отколкото подкрепа, посочва Кръстев. "Най-голямата опасност е от страх от смъртта ЕС да извърши самоубийство", казва българският политолог в края на интервюто си за "Шпигел".
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.
Кадър на деня за 6 юли
Анкета: Докога ще продължи ралито при компаниите за чипове?
Защо надделяват популистките тенденции в крайнодесния политически спектър
Любомир Дацов: В средносрочната рамка не е планирано дефицитът да влезе в норма
Dow затвори над 53 хил. пункта за първи път
Собственикът на "Северен поток" няма да получи застраховка заради взривовете
От Helpbook: Къде е редно да стоят кофи, които са частна собственост?
Ново хапче за отслабване предизвика бум във Великобритания
За пръв път в историята Китай изпревари Япония по продажби на автомобили в Европа
Лесна рецепта за пилешки дробчета с ориз и тиквичка
Спортът по телевизията днес, 7 юли
Мачовете по телевизията днес, 7 юли
Испания надхитри Португалия в мегасблъсък
Ексклузивно в Gol.bg: Левски е на крачка от нов милионен договор!
Борац – Левски: Кога, къде и по коя телевизия да гледаме мача?
Левски или ЦСКА? Чочев каза дали напуска Лудогорец!
Лилиум – как да я отглеждаме и да расте красиво
Таро карта за 7 юли, вторник
Здравословен чиа пудинг с тъмен шоколад
Юли обръща плановете на някои зодии: Ето кой ще спечели най-много
Дневен хороскоп за 7 юли, вторник
Мощният портал на 7/7 отключва късмета за 3 зодии
Григор Димитров отпадна след петсетова драма на "Уимбълдън"
Черно море представя отбора за новия сезон в събота
Катя Дафовска претърпя тежка катастрофа
България и Турция замразиха договора с "Боташ" за 15 месеца
Тръмп: Путин и Зеленски искат да сложат край на войната
Иван Иванов влезе в основната схема на турнир в Нотингам
Мистериозни сфери шокираха хора на австралийски плаж: Вероятно са части от ракета
Съставът на 3I/ATLAS потвърди произхода ѝ: От система със звезди, по-стари от Слънцето
Астероидът Апофис ще премине опасно близо до Земята през 2029 г.
Бивша служителка обвини НАСА, че премахва НЛО от сателитни снимки преди публикуване
Към Луната и Марс: Технологиите и откритията, които ще променят света в следващите 25 години
Най-високите тропически дървета в света имат сложна защита срещу суша