Безнаказаност

Или колко е дълъг пътят от Катуница до Шенген
26 сеп 2011 17:00,
360
Безнаказаност
Снимка: Булфото

Два дни след като България отново не стана член на Шенген, се случи Катуница. Историята е показателна, защото има и криминален, и етнически, и политически, и социален елемент, и представя една обобщена, експресивна и гротеска картина на българската реалност. 

Всичко започва с „криминалния” елемент – убийството на едно момче. Това обаче провокира социалния елемент – недоволството на хората от безнаказаността, от привилегированото положение на един местен олигарх (в случая – Цар Киро). Неизбежно се добавя етническият елемент – циганите в България също са привилегировани, за тях законът не важи, докато си продават гласа евтино, можете да прочетете в стотици коментари в социалните мрежи. Политическите връзки са неизбежни – само ден по-рано стартира предизборната кампания. 
 
И всичко това сякаш дойде като доказателство на аргументите, изтъкнати срещу българското членство в Шенген: Нямаме доверие, че в България има върховенство на закона. Затова вече пета година България е под наблюдение от Европейската комисия и пета година заключението на докладите е, че все още трябва да се работи за постигането на правова държава. 
 
В случая "Катуница" можете да видите всичко, което липсва, за да бъде България правова държава. А то може да се определи с една дума – безнаказаност. Някой може да извърши престъпление и да не получи наказание. Някой може да заобикаля закона с години, стига да си осигури необходимото политическо покровителство. Българските граждани не са равни пред закона, стига това да устройва политическата класа. Безнаказаността в България не е просто резултат от нереформираната съдебна система или от лоша работа на полицията, тя е умишлено и целенасочено контролирана и използвана. Струва скъпо – в пари и политическо влияние, затова не всеки може да си я позволи. Но пък явната й демонстрация я превърна в цел и мечта на мнозина, подобно на мезонет в Лозенец или бентли. Безнаказаността се превърна в символ на социален, финансов и политически статус. 
 
Няма технически критерии да се измери това явление, освен, както често припомня Европейската комисия в докладите си – с липсата на присъди по делата за корупция и организирана престъпност. Затова българските партньори в ЕС не приеха страната да стане член на Шенген просто изпълнявайки техническите критерии, а се позоваха на друг, неизмерим физически критерий – доверието. 
 
А доверие в България като правова държава нямат не просто останалите страни в ЕС, нямат и самите български граждани. Случаят в Катуница го доказа ясно. 

 

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase


360
Още по темата: Катуница
Още от
Спонсорирано съдържание
Напиши коментар Коментари
5
3
 
79
 
! Отговори
адвокат преди 12 години
НА БЪЛГАРИНА МУ ПИСНА ,И АКО СЪДА НЕ СЕ ВЗЕМЕ В РЪЦЕ ,И ТЕМИДА ЩЕ ПЛАМНЕ !!!!!!
4
2
 
88
 
! Отговори
Анонимен преди 12 години
Статията си е абсолютно точна. Когато държавата нехае, гражданите взимат правосъдието в свои ръце. Не може да се очаква от разбесняла се тълпа да си играе на съдебен състав и защитници, нали ;)
3
5
 
70
 
! Отговори
KARTOFF2 преди 12 години
Страхотна статия!
2
4
 
86
 
! Отговори
BG преди 12 години
Много, ама, много вярно....
1
3
 
70
 
! Отговори
Анонимен преди 12 години
Не така високопрофесионална статия, но мноого вярна!