10 години. $900 млн. 1 присъда...
Сградата на Международния наказателен съд в Хага. Снимка: Reuters
|
След като Международният наказателен съд излезе с първата си присъда от своето създаване през 2002 година насам, мнозина критици за пореден път обявиха, че институцията е нерентабилна. Дали обаче подобно мнение е обективно, питат в коментар по темата от BBC.
Годишният бюджет на съда, за който работят 766 служители, е 140 милиона долара. В 10-те години съществуване за МНС са похарчени близо 1 милиард долара. Финансирането на институцията се подсигурява от около 120 държави, ратифицирали споразумението за създаването й.
И много често представителите на тези страни търсят сметка за налетите милиони от националните бюджети. Отговорът е, че текат процеси срещу някои от най-кръвожадните диктатори в съвременната история на света.
Но крайният резултат е точно 1 присъда – за конгоанския военен лидер Томас Лубанга, вербувал деца за войници от кръвожадната си армия по време на гражданската война в страната му.
Според BBC да се твърди, че тази присъда е коствала Х милиона долара, би било погрешно.
В крайна сметка с бюджета на съда се покриват всевъзможни разходи – заплати на служители, наем на сграда, пътувания, интензивни разследвания (често във враждебно настроени страни), хонорари на преводачи, заплащане на служебната защита на обвиняемите и т.н.
Съдебната регистратура (административното сърце на трибунала) плаща по-голямата част от тези сметки и по тази причина натам отива половината бюджет на институцията. И твърдението, че е налице непропорционално разпределение на парите в полза на бюрократите, всъщност се оказва подвеждащо.
Ето и едно интересно сравнение между постоянния Международен наказателен съд и създадените временни трибунали, които се занимават само с престъпленията, извършени в бивша Югославия и Руанда.
Годишният бюджет на трибунала, който разглежда събитията от войните в бивша Югославия от 90-те години, скача стокрактно от създаването му през 1993 година насам. Тогава се харчат 276 хиляди долара за 12 месеца. Сега ставката е 301 милиона. За този период са осъдени над 60 подсъдими, процесите срещу 40 продължават. Служителите на трибунала са 869.
Що се отнася до специалния съд за геноцида в Руанда, годишният му бюджет в момента е 257 млн. долара. Магистратите са завършили около 50 дела от 1994 г. насам.
Разходите и на двата гореспоменати трибунала обаче тръгват надолу, тъй като работата им методично върви към приключване. Гледайки тези числа и тази тенденция в „надпреварата“ по прахосване на пари, МНС изглежда явен победител. Но не трябва да се пропуска фактът, че трибуналите са строго фокусирани географски, докато Международният наказателен съд има по-глобален обхват – разследва престъпления в ДР Конго, Централната африканска република, Дарфур, Кения, Либия и Кот д`Ивоар. Често представителите му са принудени да водят продължителни преговори с националните съдебните системи, за да постигнат целите си.
Конкретно за процеса на Лубанга, започнал през януари 2009 г., имаше сериозно забавяне заради процедурен спор. Прокурорът Луис Морено-Окампо отказваше да предостави стотици страници доказателствен материал на защитата и това доведе до застой. Дори се стигна до възможност за освобождаване на Лубанга и край на делото.
Като слабост на международните трибунали може да се отчете и фактът, че прокурорите често „раздуват“ обвинението си предвид историческите факти, вместо да бъдат по-конкретни и респективно да приключат процесите в разумни срокове.
И може би харченето на огромни средства трябва да се разглежда в контекста на тази реалност. Експерти посочват, че разходите за МНС са нищожни в сравнение с парите, които се хвърлят за военни бюджети в Африка. Освен това средствата за благотворителност, които се отделят годишно за страните от Третия свят, също са в пъти повече от това, което се дава за МНС.
Предвид глобалната криза обаче в последните години се прибягва до „хибридни“ съдилища между международната общност и отделни държави. Такива примери има в Камбоджа, Източен Тимор и Сиера Леоне (там се гледа процесът срещу бившия либерийски президент Чарлз Тейлър).
Защитниците на МНС заключват, че цената на международното правосъдие не може да е съпоставима с пазаруването в супермаркет.
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase
Условия за ползване | Контакти | Реклама | Портфолио | Кариери | Поверителност | Карта на сайта | Лични данни
Investor.BG AD © 2001-2024 Dnes.bg All rights reserved. Contact Us | Advertising | Portfolio |