Жилищният комплекс, в който живееше Амеди Кулибали, представлява бетонен лабиринт - толкова плашещ, че лекарите отказват да ходят там на адреси, а служителите на пощенските служби отказват да носят колети и поща. По улиците на западналия квартал господстват наркодилъри и главорези на тийнейджърска възраст, пише Джон Лестър от Асошиейтед прес.

Дори полицията се движи из комплекса "Гранд Борн" с огромна предпазливост, особено по тъмно. Лабиринтът от запуснати, порутени сгради в този квартал, в които живеят 11 000 души, предоставя на бандите доста варианти за прикритие, за да извършват засади срещу органите на реда с пушки помпи и коктейли "Молотов".

Би било обаче прекалено опростенческо да се каже, че Кулибали - партньор на нападателите от "Шарли ебдо", убиец на полицайка и четирима заложници в магазин за кашерна храна – е станал терорист, защото е израснал в този анклав с високи нива на безработица и престъпност, където властта на френската държава е слаба.

Мнозина други представители на "Гранд Борн" и неговото поколение са се реализирали добре. Една от сестрите на Кулибали се прочува като танцьорка. Бивш негов съученик е данъчен инспектор, а друг се грижи за кариерата на световния шампион на 110 м с препятствия Ладжи Дукур.

"Нашите градове не са фабрики за терористи", подчерта в интервю за Асошиейтед прес кметът Филип Рио, който също е израснал в "Гранд Борн".

Но тъкмо там, в "изоставените територии" на Франция, както се изрази Рио, Кулибали започнал да кривва от правия път като тийнейджър, минавайки по стълбицата от дребни престъпления към въоръжени грабежи, донесли му не един престой в затвора. Зад решетките се запознал с Шериф Куаши, единия от убийците от "Шарли ебдо", както и с други, с които се радикализирал.

"Гранд Борн" е построен през 60-те години на миналия век като комплекс с евтини жилища за работническата класа, а сега кварталът прилича на огромна социална и архитектурна грешка.

Липсата на улици имала за цел да направи района по-благоприятен за отглеждане на деца, но в крайна сметка го направила труден за охраняване от полицията. Типичните за квартала три, четири и пететажни блокове с входове, от които се носи зловоние, и улички без изход, също така представляват идеални укрития за престъпления и скривалища за наркотици.

С лош обществен транспорт и откъснат от света от автомагистрала, кварталът бе една от горещите точки по време на бунтовете, обхванали цялата страна през 2005 г., които извадиха наяве гнева на угнетените предградия на френските предградия (banlieues), построени от държавата, за да приютят работниците от бившите колонии, допринесли с труда си за следвоенното френско икономическо чудо.

Сега децата и внуците им кретат там в мизерия, без перспектива да се измъкнат, както се говори.

Моник Варейо, която била начална учителка на Кулибали, когато той бил на осем, си го спомня като дете "като всички останали", но и като "малкия крал" на голямото му семейство - единственото момче сред девет сестри. На снимка от следващата учебна година Кулибали е единственият ученик, който се е навел над чина си, подпрял брадичката си с ръка, като скулптурата на Огюст Роден "Мислителят".

В юношеските си години училищният и родителският контрол върху Кулибали започнал да отслабва и постепенно той попаднал в престъпния свят. Тогава започнала да се формира и ислямската му вяра, казва социалният работник Дьо Шарл Клод Ака. Кулибали посещавал ежедневните молитви по-всеотдайно от другите деца в квартала, а при едно пътуване до Дисниленд се държал настрана от момичетата, спомня си Ака.

Той губи от полезрение Кулибали през 1999 г. Но изведнъж миналата година някогашният му повереник се появил отново в офиса му, очевидно криейки в себе си нещо важно, което искал да сподели. Каквото и да е било то, Ака не успял да го изкопчи.

Сега социалният работник смята, че Кулибали може още тогава да е планирал масовите убийства от по-миналата седмица - предположение, което е възможно да не е лишено от основание.

Вместо това те си поприказвали малко. "Ако трябва да съм честен, се терзая", каза Ака. "Започнах да връщам лентата назад и да си припомням всичко за онова посещение. Беше толкова пораснал, вече беше станал голямо момче".

Към този момент Кулибали вече имал зад гърба си дълги престои в затвора, включително шест отделни присъди за грабеж, въоръжен грабеж и наркотрафик, както и още една присъда по обвинения, свързани с тероризъм.

През 2000 г., когато Кулибали бил на 18, органите на реда застреляли един от приятелите му от тийнейджърските години, докато крадели заедно мотоциклети, заяви квартален полицай.

Адвокатът му Дамиен Бросие си спомня, че при друга драма от по-ново време кола, с която Кулибали бягал от местопрестъпление, паднала от мост, след като извършил въоръжен грабеж на магазин за спортно облекло. Той обаче хладнокръвно продължил, сякаш нищо не се е случило.

Бросие също така защитавал Кулибали, след като клиентът му и негов приятел изминали повече от 200 км с мотоциклет, за да ограбят банка, а после - две кафенета. "Доста луда глава", посочи адвокатът в интервю за Асошиейтед прес.

Вече на свобода Кулибали все повече се радикализирал, като редовно посещавал и търсел за съвет Джамал Бегал – осъден терорист, който живеел под наблюдение в отдалечен район в Централна Франция. При ислямска религиозна церемония от 2009 г., която не се признава от френското законодателство, Кулибали се жени за Хаят Бумедиен - французойка от северноафрикански произход, която необичайно за Франция носела ислямско було, макар и това да й коствало работното място като касиер. Преди нападенията срещу "Шарли ебдо" Бумедиен заминала за Турция, а според турските власти оттам е преминала в Сирия.

По мнението на Бросие е погрешно автоматично да се приема, че и други престъпници като Кулибали също ще преминат към ислямски тероризъм. Но докато ги защитава, той вижда как деца, излезли от правия път на места като "Гранд Борн", копират поведението на по-възрастни престъпници.

Вместо да оцеляват на социални помощи като родителите си, те биват примамени от лесните пари на наркоразпространението и престъпността. Често пъти следващата спирка в житейския им път е намиращият се недалеч от "Гранд Борн" затвор "Фльори-Мерожи", където и Кулибали е лежал известно време. Той дори бил заснел тайно отвратителните условия в затвора, които по-късно били показани в документален филм по телевизията.

"Спиралата започва постепенно", каза Бросие. "Има огромна загуба на потенциал в тези градове".

Бившият треньор по кикбокс на Кулибали в "Гранд Борн" Ромбо Тогбахун се опасява, че ще има още такива като него. "Погледнете тези деца с качулки", каза той. "Виждаме само началото на проблема. Това бе само първият Амеди Кулибали. Има още много такива като него, но те са още малки".

Променило ли се е много в "Гранд Борн" и другите западащи комплекси, откакто правителството предприе планове за промени след размириците от 2005 г.? "И да и не", отвръща кметът Рио.

"Гранд Борн" вече има нов културен център и нова гимназия - която почти веднага станала мишена на палеж миналия октомври - и ще се сдобие и с трамвай и други подобрения. Но 40 процента от живеещите там на възраст между 16 и 25 години са без работа.

След като била обрана четири пъти за една година, местната аптека била затворена. Има само един лекар на пълен работен ден.

Местни жители и кметът се оплакват, че потенциалните работодатели отпращат хората, защото са от "Гранд Борн".

"Републиката трябва да си зададе истинските въпроси", посочи Рио. "За да се чувстваме част от Републиката, за да обичаме Републиката, Републиката трябва да ни отвръща с любов".

Расовата дискриминация също е препятствие пред малцинствата във Франция. Кметът, който е бял, призна, че цветът на кожата може да е част от причината за това, че неговият житейски път, макар и да е са от един и същ квартал, е бил толкова по-различен от този на чернокожия Кулибали, който е роден във Франция в семейството на родители от Мали.

Малцинствата отдавна се оплакват, че името и цветът на кожата им пречат да си намерят на работа, както и на кариерното им развитие - а също им навличат повече наблюдение и проверки от полицията. Всичко това се случва в политическия контекст на електоралния възход на антиимигрантската крайнодясна партия "Национален фронт", което кара някои френски граждани от малцинствата да се чувстват още по-нежелани.

"Ходил съм в същото училище /като Кулибали/, което значи, че сме имали едни и същи учители по едно и също време", посочи кметът. "Това повдига у мен, а и у много от хората тук на моята възраст въпроси".

"Не се казвам Мохамед или Мамаду", заяви той. "Знам, че това наистина е допълнително препятствие".
 

/БТА/
 

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase