Ако има някое правителство в Европейския съюз, на симпатията на което новият ляв лидер на Гърция може да разчита, това вероятно са неговите колеги в Унгария. И двете страни имат определен интерес да се цепят от линията на ЕС за Русия, както гръцкият премиер Алексис Ципрас направи още в първия ден, след като встъпи в длъжност тази седмица, разгневявайки колегите си от ЕС, пише Саймън Шустър от сп. "Тайм".

И двамата премиери са изградили своята репутация с противопоставяне на Брюксел, особено по въпросите за условията за изплащане на техните дългове. (През 2008 г. Унгария стана първата страна членка на ЕС, която получи спасителна програма в разгара на глобалната финансова криза, повече от година, преди да се наложи спасяването на гръцката икономика.)

Досега унгарците предпазливо наблюдаваха Ципрас от разстояние, което е окуражителен знак за елитите на ЕС, опитващи се сега да задържат Гърция в правия път. "Нашето положение бе много сходно на това, което се случи в Гърция. Ние бяхме на ръба на финансовия колапс. На Брюксел се подаваха фалшиви финансови резултати", признава Золтан Ковач, говорител на унгарското правителство.

Друго не по-малко важно: след приемането на спасителната програма за Унгария се надигна публичен гняв не само към тогавашното правителство, но и към чуждестранните кредитори, които се опитваха да наложат на Унгария мерки за строги икономии по техен вкус. По много подобен начин, като в Гърция, това недоволство спомогна на власт да дойде популистко правителство през 2010 г., а неговият лидер, премиерът Виктор Орбан, бе преизбран за втори мандат миналата година. Но когато го запитат за новото гръцко ръководство, говорителят на Орбан се намества нервно върху стола си. "Бихме предпочели да изтъкнем онова, което ни отличава", каза Ковач.

А тези контрасти предполагат, че макар новият гръцки премиер да изглежда решен да разбие единния фронт на ЕС, особено по въпроса за Русия, по-вероятно е той да се върне в правия път, ако финансовият поток от Брюксел продължава да тече. Европа вече го е видяла това. В началото на украинския конфликт миналата пролет Унгария също постави въпроса доколко разумно е решението на ЕС за налагане на санкции върху Русия. През август Орбан дори каза, че опитът да бъде изолирана Русия е като "да стреляш в собствения си крак". По странна случайност Ципрас бе използвал същата фраза, за да охарактеризира санкциите на ЕС по време на визита в Москва няколко месеца по-рано.

В случая с Орбан риториката не се трансформира в дела. "В Унгария започна дискусия дали санкциите "работят" и какъв е ефектът им, - каза Йеньо Медеши, главен съветник на Орбан за отношенията със САЩ, които най-много натискаха за санкции срещу Русия. - Но когато има равнопоставени членове на един съюз, това, че повдигаме въпроси не означава, че не сме част от този съюз. Ние сме част от него и гласувахме за всяка санкция."

Лидерите на ЕС се готвят за среща на 12 февруари, на която ще обсъждат нов кръг от санкции срещу Русия, и Гърция ще има възможност да изложи своето противопоставяне на тези мерки. И тя вече очерта твърдата си позиция в пазарлъка. Няколко часа, след като ЕС предупреди Русия за "бързи" нови мерки в отговор на ескалацията на конфликта в Украйна, правителството на Ципрас излезе с остро възражение. "Гърция не е съгласна", обяви то в декларация.

Но на следващия ден гърците дадоха заден ход. "Въпросът не бе дали нашето ново правителство е съгласно или не с допълнителни санкции срещу Русия. Въпросът е дали нашата позиция не е сметната за предопределена, без дори да ни попитат", написа в блога си гръцкият финансов министър Янис Варуфакис. По-късно същия ден Гърция не предприе нищо, за да блокира санкции срещу Русия, когато външните министри от ЕС се събраха на извънредна среща в Брюксел, за да обсъдят подновената този месец офанзива на Русия в Украйна.

Това може да се обясни с факта, че приоритет за гръцкото правителство, подобно на унгарското, не е да се помогне на Русия, а да се запази притока на помощ от ЕС. През следващите шест години, например, Унгария очаква над 25 млрд. долара от ЕС само за да създава работни места и да развива своята хранителна и селскостопанска индустрия. Този пакет от помощи беше договорен миналата есен въпреки острите критики на ЕС срещу политиката на Орбан по свободата на словото, правата на малцинствата и други въпроси, и въпреки разногласията относно Украйна.

За Гърция залогът е още по-голям. През идните месеци тя ще се стреми да предоговори условията за своята спасителна финансова програма и да получи от ЕС отписване на голяма част от своите дългове, които възлизат на около 240 млрд. евро (над 270 млрд. долара). Това вероятно ще струва скъпо на данъкоплатците в по-богатите страни от ЕС. Но по-големият въпрос за тях е, че възможностите на ЕС да накара страните членки да спазват задълженията си са твърде слаби.

Политическите инструменти, с които Брюксел разполага, като официално порицание на едно правителство от ЕС или дори блокиране на правото му на глас в съюза, "са или неефективни, или съответните играчи не желаят да ги използват", казва Ян-Вернер Мюлер, експерт по европейска политика в Принстънския университет. Като пример той сочи това, че ЕС не успя дори да подложи на сериозен дебат евентуалното спиране на правото на глас на Унгария миналото лято, когато премиерът Орбан се закани да се откаже от либералната демокрация и да създаде "нелиберална нова държава", опирайки се на успешните модели на Русия, Турция и Китай. Вместо да накаже правителството на Орбан, няколко седмици по-късно ЕС даде зелена улица на помощния пакет от 25 млрд. долара за унгарската икономика, като отново предпочете моркова пред тоягата.

В разгара на конфронтацията с Русия този избор ще се изправя пред ЕС все по-често и в по-остра форма. Практически всяка държава членка, която се чувства пренебрегната от институциите на ЕС, може да отвърне само с намеци за съюзяване с Москва - опция, с която повечето страни членки не разполагаха преди кризата в Украйна, или поне не в такава степен, казва Мюлер. "Това прибавя нов пласт от сблъскващи се интереси", отбелязва той.

Но докато ЕС, и най-вече германската машина на неговата икономика, могат да задоволяват финансовите нужди на своите по-слаби съюзници, те ще бъдат в състояние да поддържат (или да си купуват) някакво равнище на солидарност. Единственият въпрос е колко много те могат да си позволят.

(БТА)
 

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase