"Храни душа, да те слуша"! Какво е било менюто на софиянци в началото на ХХ в?

Изложба проследява как са формирали кулинарните си умения предците ни
Обновена: 15 ное 2020 12:25 | 15 ное 2020 09:40, Камелия Цветанова
88

Снимка: Dnes.bg

От хляба и лука, през бялото сладко за гости, до изисканите виенски сладкарници. Какви са били хранителните навици на столичани в края на ХIХ и началото на ХХ в., какво е чуждото влияние върху традиционното за българите меню след Освобождението, кога кафенетата и ресторантите идват на мода? Отговор на тези въпроси дава изложбата „Храни душа, да те слуша. Храненето в София и Софийско” в Регионалния исторически музей в столицата.

В края на ХIХ въпреки голямото изобилие на хранителни продукти, произвежда в плодородното Софийско поле, селяните са имали сравнително скромна трапеза.

Храната им е била основно хляб, към които се добавя лук, чесън, през лятото сурови или печени чушки. От време навреме на трапезата се е появявало и парче сланина, кисело мляко, бучка сирене, яйца.

В края на ХIХ в. хората са се събирали около софрата, седнали на трикраки столчета. Индивидуални чинии са липсвали, така че всички са се хранили от една обща паница, поставена в средата, като всеки си е взимал с лъжица от гозбата.

След Освобождението в живота на София настъпват значителни промени. Тя става политически център на държавата. Тук пристигат и много чужденци, които носят своите традиции в храненето и така и менюто на софиянци се  обогатява.
Традиционната кухня, която е съществувала дълги векове, продължава да се използва, но навлизат нови техники и технологии, като желирането на храни, направата на десерти и сладкиши, ордьоври, салати.

В женските списания се публикуват рецепти за изискани ястия като желирана риба, печени меса с различни сосове, сладки и  соленки. Тези блюдата присъстват на трапезата и на средно заможните домакинства.
Появяват се шунки и салами, а освен виното и ракията започва да се произвежда бира, която много се харесва на столичани.

Съществено се променя и начинът на поднасяне на храната. Хората вече имат индивидуални чинии и прибори, а масата сменя софрата. Постепенно се налага и тристепенното меню със супа, второ и десерт. Елитът възприема европейките норми за хранене като броят на блюдата може да надхвърли 5, 7 или повече.

Българите са се хранили не само в дома си. Още преди Освобождението са съществували ханове. След 1878 г. обаче навлизат нови порядки. Появяват се заведенията за обществено хранене.

Гостилниците са за хора с по-скромни средства. Кафенетата, бирариите, виенските сладкарници и някои ресторанти за средната класа. Ресторантите в изтъкнатите хотели и приемите в Царския дворец събират висшето общество.

В началото на миналия век голяма популярност имат бирариите. В някои от тях пивото струва само по 15 ст. при средна надница за неквалифициран работник от 2-3 лева на ден.  

В София кафенетата са били запазено място за мъжете. В тях освен кафе се сервират бяло сладко, локум, баклави – все деликатеси наследени от миналото.

И скъпите ресторанти, и евтините бирарии, и кафенетата, гостилниците, кръчми имали постоянна клиентела. Характерна била консумацията „на вересия“ с плащане след получаване на заплата, когато клиентът се опаричи.

Появяват се и сладкарници от виенски тип. В тях са ходили и семейства с децата си, защото алкохол и цигари не се предлагали. Пастите се сервирали по 10 различни върху блюдо, а накрая се плащали само изконсумираните.

А как са се хранили на обяд в Двореца? В експозицията може да видите и това. Акцент в нея е маса, подредена по каноните на организираните в Двореца тържествени обеди. Впечатлява не само порцелановият сервиз с монограма на цар Фердинанд в средата на чиниите, но и съдовете, приборите, листовете с менютата.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase


88
Още от
Спонсорирано съдържание
Напиши коментар Коментари
20
8
 
18
 
! Отговори
Бунгар преди 3 години
Къде оставихте боб чорбата? Какви ли воня е било в закусвални и пивници? Като сложиш цър вулите и потурите и картинката става повече от европейска.
19
0
 
26
 
! Отговори
Анонимен преди 3 години
Ааааа, бай Иречек, и ние сега повече супа ядем- чорбата е турско ядене.Цитирам по памет.А иначе са яли са според джоба си. Един чеверме, друг сух хляб,че и без него.Но пък масова гладна смърт като в Ирландия и Русия по нашите земи не е имало
18
2
 
27
 
! Отговори
аз да ви обадя преди 3 години
Съгласен съм с някои отрицателни коментари, но един бърз прочит на творби като "Клетниците" ще ви дадат представа че не сме били по-различни от френските ни еквиваленти.
17
27
 
11
 
! Отговори
asen преди 3 години
И да добавя малко:Най-характерно за селяните, че те топят хляба във всичко - особено в мазния ястия. Ако днес попаднете на подобно поведение - не очаквайте много от тези хора..
16
4
 
19
 
! Отговори
Шопо преди 3 години
У ,,Коньовица,, немаше виенски салони,глад и мизерия беше.Ама нема как да знаете,защото ТКЗС-то още не беше дошло и вие копахте картофи на село! И те така, уважаеми ,, софиянци,,.....
15
2
 
21
 
! Отговори
Анонимен преди 3 години
Четете разказите на авторите от1890-1920 и ще видите за како е ставало на въпрос
14
5
 
33
 
! Отговори
Анонимен преди 3 години
"След Освобождението в живота на София настъпват значителни промени. Тя става политически център на държавата. Тук пристигат и много чужденци, които носят своите традиции в храненето и така и менюто на софиянци се обогатява."Тоест добре, че са дошли хора от цяла България да обогатят и цивилизоват софийските селяни.
13
2
 
12
 
! Отговори
Анонимен преди 3 години
До 11 ром"с Ми той да не е гостувал на ромските българи бре ромчо??
12
4
 
12
 
! Отговори
Анонимен преди 3 години
Както сега, така и тогава, сиромасите винаги са яли кебапчета.
11
13
 
20
 
! Отговори
Ром"с преди 3 години
Френски писател-учен решил да иследва България през средата на 19 век и когато завършил обиколката си и се върнал във Франция и когата го попитали какво може да каже за българите...Той казал само ...мръсни,лъжат и много люто ядът.
10
7
 
22
 
! Отговори
Гошо...Тъпото преди 3 години
Ядяло се е...всичко;от варено пиле до...печено агне и от печена...пуйка до печено...прасе,това е за,,,провинцията естествено.Качето съса сланина си е било нещо...естествено.Софиянци са били на...лук и сурови чушки с малко варени компери или боб,защото те там...прасета и пуйки не са гледали,това става в...последствие.
9
21
 
11
 
! Отговори
Анонимен преди 3 години
Добре си беше софийското гражданство гледайте си кoкoшкитe и пpaceтaта в пpoвaнca
8
18
 
19
 
! Отговори
Тъмните векове преди 3 години
В историческите документи от 17-ти век пише ,че Българите са били диви агрсивни хора ,яли са много чесън и корени,облечени в дрипи
7
8
 
19
 
! Отговори
Анонимен преди 3 години
Как така са яли от обща паница и не са измрели, да се чудиш! А маски на открито не са ли носили?
6
6
 
7
 
! Отговори
ЕДИ КОЙСИ преди 3 години
ВАРЯЛИ СА ЦАРЕВИЧНИ КОЧАНИ
5
3
 
1
 
! Отговори
Анонимен преди 3 години
До 2 От какво?
4
3
 
9
 
! Отговори
Анонимен преди 3 години
До 3 До днешно време нищо не се е променило май.
3
19
 
19
 
! Отговори
Ха-ха-ха... преди 3 години
На софиянци - да! Но на българите менюто е било за оплакване. Когато минат софиянци да им ограбят това, което са произвели, добили, отгледали и за българите не оставало нищо. След това глад до следващата година с надежда нещо да се промени, но пак са отнемали всичко за софиянци. Ето защо се е затвърдило трайно схващането, че софиянци и София са вредни за България!
2
2
 
21
 
! Отговори
Ъхъ-ама-нейсе.. преди 3 години
С две думи на ляб и чесън сме я карали по турско та белким след освобождението сме започнали да по заглеждаме и по замезваме сиреч в края на 19 век толкова нашите една проста манджа ли не са знаели да си наготвят бре!
1
5
 
24
 
! Отговори
Анонимен преди 3 години
Интересна статия