Като обществен феномен, спортът често върви ръка за ръка с политиката и неминуемо се влияе от нея. Ако се перифразира прочутият афоризъм на пруския генерал Карл фон Клаузевиц, дори "спортът е продължение на войната с други средства". Това е важало с особена сила преди сегашната комерсиална ера, когато икономическите интереси и стремежът към печалби са променили до неузнаваемост някога физическата активност за здраве, а старият олимпийски принцип "важно е участието, а не победата" предизвиква в най-добрия случай снизходителни усмивки, пише в свой анализ за началото на зимните олимпийски игри БТА.

Прочута е "Футболната война" от 1969 г. между Салвадор и Хондурас, когато между двете съседни страни в Централна Америка избухва истински военен конфликт, провокиран от квалификационни срещи между тях за класиране за Световното първенство в Мексико година по-късно. Разбира се, причините за войната са по-дълбоки, а конфликтът е спрян с посредничеството на Организацията на американските държави, но легендата упорито приписва заслугата за това на международната футболна федерация ФИФА, заплашила да извади и двете страни от квалификациите.

Разбира се, концепцията за спорта като продължение на войната отдавна е отживелица поне в западния свят, но политиката продължава да дава своя отпечатък. Показателно е, че скандалите с употребата на допинг от руски спортисти се разразиха след рязкото влошаване на отношенията на Москва със Запада до най-ниската им точка след Студената война. В резултат на последните олимпийски игри руските спортисти участват под флага на Руския олимпийски комитет, а не на страната си.

В петък спортните коментатори ще произнесат медийното клише "Светът е олимпиада!". Тогава вниманието на целия свят ще бъде приковано към церемонията по откриването на 24-ите зимни олимпийски игри в Пекин. Сянката на украинската криза и пандемията от новия коронавирус обаче ще тегне над този голям спортен форум.

Фактът, че китайската столица е домакин на олимпиадата, неминуемо има силен политически заряд, предвид утвърждаването на азиатския гигант като световна суперсила, все повече дръзваща да оспорва глобалната доминация на Запада и по-конкретно на Съединените щати. Показателно е, че на церемонията по откриването ще присъстват представители на страни съюзници на Пекин, докато западни държави обявиха дипломатически бойкот на олимпиадата заради нарушения на човешките права в Китай, по-конкретно на уйгурите в Синцзян и в Хонконг, както и заради въпросите около произхода на новия коронавирус, появил се първо в китайския град Ухан.

В списъка на чуждестранните гости, които ще бъдат редом до китайския президент Си Цзинпин на церемонията по откриването, на първо място прави впечатление руският му колега Владимир Путин. През последните години двете източни сили установяват все по-тясно партньорство, отправяйки предизвикателство към западните демокрации.

На 25 януари, обръщайки се към руските спортисти, които ще участват в олимпиадата, Путин каза, че Русия и Китай се противопоставят на "политизирането на спорта и демонстративния бойкот" на игрите.

Руският и китайският президент ще подчертаят своята "обща визия" за международната сигурност, заяви вчера представител на Кремъл, цитиран от Франс прес. Агенцията отбелязва, че Русия търси подкрепата на Китай във връзка с украинската криза. В края на миналия месец Пекин, който е близък до Москва, призова Запада "да вземе на сериозно" нейните "основателни безпокойства" в областта на сигурността и да намери решение за тях.

Анализатори обаче очакват Си да заеме предпазлива позиция за Украйна, като Китай предпочита да не заема страна и да няма война, но дипломатическото внимание на Съединените щати да е концентрирано именно там, далеч от него, отбелязва Ройтерс. Агенцията посочва, че турнирът по кърлинг от олимпийската програма е започнал още в сряда, но срещата Си-Путин ще е "основната игра" в китайската столица, където политиката се вихри с пълна сила.

"Путин е много зает сега. Той е тук, защото трябва да бъде", каза Шъ Инхун, преподавател по международни отношения в пекинския университет Женмин. "Путин знае, че Китай е крайно необходим на Русия, така както Русия е крайно необходима на Китай", подчерта той.

Руският президент ще присъства на церемонията по откриването, наред с редица приятелски настроени към Пекин лидери. Сред тях личат имената на де факто ръководителите на Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства - саудитския престолонаследник Мохамед бин Салман и престолонаследника на Абу Даби Мохамед бин Зайед Ал Нахаян - както и на Имран Хан, премиера на Пакистан, с който Китай е стратегически партньор пред общия съперник Индия.

Президентите на бившите съветски републики в Централна Азия, с които Пекин развива партньорство под погледа на Москва, също са очаквани на церемонията.

Генералният секретар на ООН Антониу Гутериш също ще присъства на церемонията, на която ще представлява световната организация. Той обаче подчерта, че това не е "политическа визита" и целта му е да почете "олимпийския идеал".

Прави впечатление присъствието на Тедрос Аданом Гебрейесус - генералния директор на Световната здравна организация, която отнесе много критики заради своята първоначална реакция при появата на новия коронавирус и предполагаемата си тенденциозна благосклонност към Пекин. В списъка с гостите обаче са президентите само на две европейски страни, отбелязва Ройтерс. Едната е Сърбия, която поддържа тесни връзки с Китай, а другата - Полша, чието консервативно националистическо правителство е в конфронтация с Брюксел, а има спорове и с Вашингтон.

За сметка на това Съединените щати и редица техни западни съюзници обявиха дипломатически бойкот на олимпиадата. Сред тях също са Великобритания, Канада, Австралия, Япония, Нидерландия, Белгия и Дания.

Този жест разбира се е чисто символичен, но щади спортистите. Явно съответните страни са си взели поука от горчивия исторически опит - през 1980 г. западните държави бойкотират изобщо лятната олимпиада в Москва, а източният лагер им го връща четири години по-късно, като не участва в игрите в Лос Анджелис. Това зачерква години на къртовски труд и подготовка на хиляди спортисти, които остават лишени от възможността да сбъднат най-голямата си мечта - да спечелят олимпийско злато.

Любопитно е, че самата Китайска народна република не изпраща спортисти на олимпийски игри от 1956 г. до 1976 г. включително в знак на протест срещу участието на Тайван - демократичен самоуправляващ се остров, който тя смята за своя отцепническа провинция.

Между дипломатическото присъствие и бойкот, Франция постъпи по соломоновски - страната ще изпрати в Пекин делегираната министърка на спорта Роксана Марасиняну, като в същото време тя няма да присъства на самата церемония по откриването. Така тази водеща европейска сила търси баланс между това да не подкрепя политически игрите и в същото време да не дразни Китай, който е неин важен търговски партньор.

Агенция Блумбърг писа миналия месец, че Си поискал в телефонен разговор от Путин Русия да не напада Украйна по време на олимпиадата, за да не я провали. Москва и Пекин отрекоха тези медийни спекулации, може би подхранени от спомена за една друга война - в деня, когато през август 2008 г. се откриваха летните олимпийски игри също в китайската столица, избухна война между Русия и друга бивша съветска република с евроатлантически амбиции – Грузия.

И докато анализаторът от Атлантическия съвет Ариел Коен предупреди пред Блумбърг, че след олимпиадата "в най-лошия случай" Русия и Китай ще действат едновременно - съответно в Украйна и Тайван, според Франс прес такъв сценарий е малко вероятен: агенцията отбелязва, че Пекин ще се бори за златен медал по "мека сила".

(БТА)

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase