Създава ли Владимир Путин предпоставки за война?
Снимка: БГНЕС
|
Руският президент Владимир Путин е човек, който обича да държи възможностите си отворени и кризата в Украйна не е изключение. Докато лидерът на Кремъл сигнализира за готовността си да се ангажира на дипломатическия фронт, той също така подкрепя аргументите за война.
Да вземем ситуацията в Донбас, териториите в Източна Украйна, частично контролирани от подкрепяни от Русия сепаратисти. На пресконференция с германския канцлер Олаф Шолц във вторник Путин изпусна думата с "г", за да опише ситуацията там.
"Според нашите оценки това, което се случва днес в Донбас, е геноцид", каза Путин.
Шолц по-късно каза на репортери, че Путин е "сгрешил", като е използвал термина. Но тези коментари вече бяха в публичното пространство - и Путин засили реториката.
Жалбата на Путин в Донбас не е нова. Той многократно говори за това, което описва като нарушаване на правата на етническите руснаци и рускоговорящите в Украйна, и заявява, че е в рамките на правата на Русия да се намеси военно, за да ги защити.
Но изглежда, че Путин аргументира своята собствена версия за "отговорност за защита", колкото и да е далечна ситуацията в Донбас от Руанда – където над 800 000 души, предимно тутси, бяха убити в продължение на 100 дни през 1994 г. или Сребреница, където повече от 7000 предимно мюсюлмански мъже и момчета бяха изклани през 1995 г.
Позоваването на геноцид отразява фалшивото твърдение на Русия, че нейната съседка Грузия е извършила геноцид срещу цивилното население в отцепилата се република Южна Осетия през август 2008 г. По време на този кратък конфликт Русия предприе мащабно военно нахлуване, което стигна дълбоко в грузинската територия. Сценарий, който тревожи Запада днес, когато става въпрос за Украйна.
Следственият комитет, най-висшият правоприлагащ орган на Русия, направи още една стъпка в коментарите на Путин в сряда, когато обяви, че е започнал наказателно разследване за предполагаеми доказателства за това, което той нарече "безразборен обстрел" на цивилни граждани в региона на Донбас от украинските сили от 2014 г.
В прессъобщение, изпълнено с политически език за обвинения, Следственият комитет заяви, че е образувал наказателно дело по част 1 на член 356 от Наказателния кодекс на Руската федерация, което обхваща малтретиране на цивилното население и използването на забранени средства и методи по международен договор при въоръжен конфликт.
Изявлението на Следствения комитет повтори речта на Путин за геноцида, казвайки: "Намерението за унищожаване на жителите на Донбас е очевидно – руското разследване регистрира стотици такива факти, които се квалифицират като доказателство за използването на забранени средства и методи за водене на война."
Ясно е защо Кремъл иска да промени темата: през 2015 г., например, обстрелът отне живота на най-малко 30 души в югоизточния украински град Мариупол.
От началото на конфликта в Донбас през 2014 г. хиляди цивилни са били убити и ранени в сраженията, според оценки на ООН. Но обявяването на разследване - не от независим орган и в разгара на конфронтация с Украйна - изглежда е ясен политически ход, каквато и да е истината на твърденията.
А след това идва и въпросът за правния статут на сепаратистки региони на Донбас. Русия никога не е признавала самопровъзгласилите се Донецка народна република (ДНР) и Луганската народна република (ЛНР) в Донбас като суверенни и независими държави, дори когато е раздавала руски паспорти на хората, живеещи там.
По-рано тази седмица руските депутати призоваха руския президент да признае отцепилите се републики в Донбас за независими. Това също създава потенциална ситуация, в която Русия може да обяви необходимостта да отговори на украинската "агресия" срещу тези държави.
Дали това ще се случи? Признаването на ДНР и ЛНР на практика би унищожило споразуменията от Минск, пакет от мерки, който засега според Кремъл е единственият начин за разрешаване на кризата в Украйна.
Но производството на повече проблеми също може да бъде от полза за Кремъл: това разширява менюто от опции, с които разполага Путин.
Анализ от Нейтън Ходж, CNN
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase
- 09:15 Байдън уж на шега: Аз съм възрастен мъж и се кандидатирам срещу 6-годишен
- 09:00 Руснак уби двама украинци в Германия, все още не е ясен мотивът
- 08:45 Зеленски вини Русия, че атакува газови съоръжени, които доставят до ЕС
- 08:30 Масовото използване на антибиотици води до антимикробна резистентност
- 08:15 Слънчево и топло в неделя, градусите скачат до 25°
Данните за риска на развиващите се пазари повишават доверието в тях 
Големите технологични компании в САЩ намаляват офис площите си в нов удар за пазара 
Съобщение за икономистите: Геополитиката също е от значение 
Jaguar улавя електрификацията в опит да си върне старата слава с нови методи 
Anglo American отхвърли първата оферта, но атаката на BHP вероятно едва започва 
За Путин е важно да има "агенти на хаоса" като Тръмп - и в САЩ, и в Европа 
Инфлацията в Европа намаля по-бързо от САЩ, но ЕЦБ рискува спад на еврото 
Ако отлагат внедряването на AI, фирмите рискуват конкурентоспособността си 
Златен часовник на най-богатия пасажер от "Титаник" е продаден за 900 хил. паунда 
Автоматичната система за аварийно спиране не реагира на мотоциклетисти (+ВИДЕО) 
Българките с три победи и две ремита на Европейското по шахмат 
Емил Гъргоров официално сложи край на кариерата си 
Черно море и Локо Пловдив в битка за медалите 
Уникален! Карлос Насар пак строши световен рекорд 
Младежа с поредно "влизане с бутоните" към Ники Костов 
Байерн троши милиони за нежелан от феновете наследник на Тухел 
Условия за ползване | Контакти | Реклама | Портфолио | Кариери | Поверителност | Карта на сайта | Лични данни
Investor.BG AD © 2001-2024 Dnes.bg All rights reserved. Contact Us | Advertising | Portfolio |