"Там имаш роднини. Просто откажи", казва Сергей на сина си Стас, който е офицер от армията. "Но той каза, че ще отиде. Вярваше, че е правилно. Казах му, че е зомби. И че, за съжаление, животът ще го докаже."

"И така, той отиде в Украйна. Тогава започнах да получавам съобщения от него, питайки какво ще стане, ако откаже да се бие", спомня си мъжът. Стас разказва на баща си за една конкретна битка.

"Той каза, че руските войници не са били прикрити, не е имало събиране на разузнавателна информация, никаква подготовка. Било им е наредено да напредват, но никой не е знаел какво предстои. Но отказът да се бие беше трудно решение за него. Казах му: "Това не е нашата война. Това не е война за освобождение." Той каза, че ще направи отказа си писмено. На него и на няколко други войници, които бяха решили да откажат, им бяха взети оръжията и бяха поставени под въоръжена охрана", разказва бащата.

Сергей прави няколко пътувания до фронтовата линия, за да се опита да осигури освобождаването на сина си. Той бомбардира военни служители, прокурори и следователи с призиви за помощ.

В крайна сметка усилията му се изплащат и Стас бил изпратен обратно в Русия. Той разкрива на баща си какво му се е случило в ареста - как "различна група" руски войници се е опитала да го принуди да се бие.

"Били го и след това го извели навън, сякаш щели да го застрелят. Накарали го да легне на земята и му казвали да брои до десет. Той отказал. Ударили го няколко пъти по главата с пистолет. Каза ми, че лицето му е било в кръв", казва Сергей. "Тогава го вкарали в една стая и му казали: "Идваш с нас, иначе ще те убием". Но тогава някой казал, че ще вземат сина ми да работи в склада."

Стас беше действащ офицер, когато Русия започна пълномащабното си нахлуване в Украйна през февруари. Президентът Владимир Путин обеща, че само професионални войници ще участват в неговата "специална военна операция". Но през септември всичко се промени. Президентът обяви това, което той нарече "частична мобилизация", призовавайки стотици хиляди руски граждани във въоръжените сили.

Много от новомобилизираните войници бързо се оплакаха, че са изпратени във военна зона без достатъчно оборудване или подходящо обучение. От Украйна има множество съобщения за задържани мобилизирани руски войници - в някои случаи заключени в мазета - за отказ да се върнат на фронтовата линия.

"Това е начин хората да се върнат в тази кървава баня", казва Елена Попова от руското Движение на отказниците от военна служба, пред BBC.  "Целта на командирите е да задържат войниците там долу. Командирите познават само насилието и сплашването. Но не можете да принудите хората да се бият."

За някои руснаци отказът да се върнат на фронтовата линия може да е морална позиция. Но има по-често срещано обяснение.

"Тези, които отказват да се бият, го правят, защото са имали повече от справедливия си дял от действията на първа линия", обяснява Елена Попова. "Друга причина е лошото отношение към тях. Те са прекарали известно време в окопите, измръзнали са и са гладни, но когато се върнат, просто получават викове и ругатни от своите командири."

Руските власти отхвърлиха съобщенията за разочаровани войници и центрове за задържане като фалшиви новини.

"Ние нямаме никакви лагери или места за лишаване от свобода или други подобни за руски войници", настоя президентът Путин по-рано този месец. "Всичко това са глупости и фалшиви твърдения и няма с какво да бъдат подкрепени."

"Нямаме никакви проблеми с войниците, които напускат бойни позиции", продължи лидерът на Кремъл. "В ситуация, когато има обстрел или падат бомби, всички нормални хора няма как да не реагират дори на физиологично ниво. Но след известен период на адаптация нашите мъже се бият блестящо."

Андрей, руски лейтенант, също спира да се бие. Отива в Украйна през юли, но бе задържан за отказ да изпълни заповеди. Той успява да се свърже с майка си Оксана в Русия, за да й каже какво става.

"Той ми каза, че е отказал да поведе хората си към сигурна смърт", споделя Оксана пред BBC. "Като офицер той разбра, че ако продължат, няма да излязат живи. За това изпратиха сина ми в център за задържане. Тогава получих текстово съобщение, че той и още четирима полицаи са хвърлени в мазето. Пет месеца не са ги виждали. По-късно ми казаха, че сградата, в която се намират, е била обстрелвана и че всичките петима мъже са изчезнали. Казаха, че не са открити останки. Официалният им статус е изчезнал в действие. Няма смисъл. Абсурдно е. Начинът, по който моят син беше третиран не само е незаконно, но е и нечовешко."

Обратно в хола си Сергей казва пред BBC, че случилото се със Стас в Украйна ги е сближило.

"Сега сме на една и съща вълна", споделя Сергей. "Стената от неразбиране между нас изчезна. Синът ми ми каза: "Никога не съм предполагал, че собствената ми страна ще се отнася с мен по този начин." Той се промени напълно. Сега го разбира. Хората тук не разбират в каква голяма опасност се намираме. Не от противниковата страна. А от нашата собствена страна."

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase