Кадър от "Антихрист". Снимка: София Филм Фест
|
Антихрист, Дания-Германия-Франция-Швеция-Италия-Полшa, 2009, 104’ , Реж. Ларс фон Триер
Мъж и жена правят секс, докато в съседната стая малкото им дете пада от прозореца и умира. Мъката на майката я отвежда в болница, но бащата, който е психотерапевт, я връща у дома, решен сам да лекува депресията ù. Двамата заминават за изолираната си планинска хижа, наречена „Едем”, за да се изправят заедно пред страховете на съпругата. Предишното лято в „Едем” обаче се е случило нещо тайнствено. Заснет в четири глави с пролог и епилог, филмът показва сцени на похот и насилие, докато мъжът и жената разкриват тъмната страна на собствената си природа и на тази, която започва извън вратата на хижата. Ларс фон Триер нарича Антихрист „най-важния филм в кариерата ми” и прави паралел между него и мрачния шведски драматург Аугуст Стриндберг. Очевидно датският режисьор работи изцяло на символно ниво в най-новото си произведение, подобно на Стриндберг в последните си години, но киносредата неизбежно носи със себе си, подобно на албатрос, тежкия заряд на реализма. Фон Триер също така споделя, че е страдал от тежка депресия по време на снимките и вероятно тя е повлияла на цялостното тягостно усещане, с което филмът е пропит. Главният му герой, вероятно като своя създател, се бори да запази разсъдъка си и да остане рационално човешко същество в един толкова често ирационален свят. Най-успешната тематична конфронтация е между неговия крехък разум и неконтролируемите сили на емоциите и необяснимите мистерии, които в крайна сметка печелят битката.
Ларс фон Триер
Датски режисьор, роден през 1956 г. в Копенхаген. Завършва Националната филмова академия през 1983 г. Заснел е над 50 рекламни филма и видеоспота. През 1995 г. заедно със своя приятел и колега Томас Винтерберг написва манифеста “Догма ’95”. Носител на голямата награда за технически постижения в Кан още с първия си филм „Елемент на престъплението”. На Лазурния бряг той печели още наградата на журито за Европа, голямата награда на журито за „Порейки вълните” и “Златна палма” за „Танцьорка в мрака”. Филмите му са отличавани и на редица други реномирани световни фестивали.
Днес, 20.00 ч.
Кино Люмиер
Сън, Южна Корея, 2008, 95’, Реж. Ким Ки-Дук
Джин се събужда една нощ, след като е сънувал, че предизвиква катастрофа на път за бившата си приятелка. Той отива на мястото от съня, където наистина се е случила такава катастрофа. Джин проследява полицаите до дома на заподозряната Ран, която отрича да е блъснала другата кола и да е избягала, защото по това време е спяла. Джин обяснява съня си на полицаите и моли да бъде арестуван. Но те решават, че е луд и отвеждат със себе си Ран.
Следвайки я, Джин скоро открива, че всички негови сънища се въплъщават в живота ù, но… докато тя самата ходи на сън. “Сън” носи отличителните черти на филм на Ким Ки-Дук. Налице са странният любовен триъгълник (или поне четириъгълник) и невъзможното бягство от затвора от “Стик No. 3”, гротескните сцени на самонараняване и необуздано ирационалните и променящи гледната точка финални сцени от “Островът”, както и присъствието на будистка статуя, която спокойно наблюдава случващото се, както в “Пролет, лято, есен, зима… и пролет”.
Различното тук е бъбривостта на диалога, идваща от режисьор, известен по-скоро с безмълвните си герои. Дори в това отношение обаче Ким Ки-Дук използва езика, за да подчертае бездната на общуването, която съществува между драматичните му персонажи – Джин и Ран говорят много, но Джин използва японски, а Ран и другите герои се изразяват само на корейски. Въпреки заглавието обаче, това е филм за хлъзгавата природа на реалността и за силата на самопожертвователната любов, която възвръща баланса и ражда промяна в иначе заключения в повтарящия се модел на разделени и объркани човешки същества свят.
Ким Ки-Дук
Южнокорейски режисьор, роден през 1960 г. в Бунва. Учи изящни изкуства в Париж. Преди да дебютира като режисьор през 1996 г., работи като сценарист. Ким Ки-Дук е режисьор от рядък вид. Този самоук кинотворец доби световна популярност с внушителна поредица от творби, характеризиращи се със силната си антикомерсиална естетика. През 2004 г. той безспорно бе фестивален режисьор № 1, след като бе отличен с призовете за режисура в Берлин (за “Самарянката”) и Венеция (за “Стик № 3”).
Днес, 22.15 ч.
Кино Люмиер
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase