Разговорът между Макрон и Путин слага край на мълчанието сред европейските лидери

Президентите на Франция Еманюел Макрон и Русия Владимир Путин разговаряха по телефона повече от два часа във вторник следобед, за да обсъдят иранската ядрена програма и войната в Украйна.

Разговорът, иницииран от френския президент и за който малцина лидери знаеха, слага край на безизходицата и мълчанието, които европейските лидери поддържаха с руския президент. Последният разговор между Макрон и Путин се състоя през март 2022 г., дни след като Русия започна пълномащабната си офанзива срещу Украйна, след като убеди Париж, че има възможност да се избегне война, пише El Pais.

Относно конфликта в Иран, разгърнат след бомбардировките на Израел и САЩ, Макрон напомни на Путин за отговорностите на постоянните членове на Съвета за сигурност на ООН, а следователно и на Франция и Русия, по ядрения въпрос. Той също така подчерта неотложната необходимост Иран да изпълни задълженията си по Договора за неразпространение на ядреното оръжие (ДНЯО), по-специално чрез пълно сътрудничество с Международната агенция за атомна енергия (МААЕ), чиито инспектори трябва да могат да възобновят работата си без забавяне.

Европейският съюз досега избягваше разговори с Путин. Изключенията бяха двамата му най-големи поддръжници в блока - унгарският премиер Виктор Орбан, с когото той се срещаше и разговаряше по телефона няколко пъти по време на войната, и словашкият премиер Роберт Фицо, когото той прие в Кремъл миналия декември. И двамата лидери са заинтересовани от доставките на евтин руски газ.

В разговора си с Путин Макрон изрази решимостта си да търси дипломатическо решение, което би позволило трайно и взискателно разрешаване на ядрения въпрос, въпроса с иранските ракети и ролята на Иран в региона . Путин, от своя страна, според дипломатически източници, не е говорил от името на Иран, но ясно е подчертал стратегическия съюз, който страната му поддържа с Техеран. Двамата президенти решиха да координират действията си и скоро да разговарят отново, за да проследят съвместно този въпрос.

След иранската глава, Макрон пое инициативата да се обърне към войната в Украйна. Френският президент подчерта непоколебимата подкрепа на Франция за суверенитета и териториалната цялост на Украйна. Той също така призова за установяване, възможно най-скоро, на прекратяване на огъня и започване на преговори между Украйна и Русия за постигане на солидно и трайно решение на конфликта. Двамата президенти, увери още Елисейският дворец в изявление, ще продължат да обменят мнения по този въпрос.

Макрон покани Путин да се съсредоточи върху настоящата ситуация – визирайки ескалацията на войната – вместо да възобновява разговора за „първопричините за конфликта“, както Русия често го нарича, защото е невъзможно да се сподели анализът. Макрон настоя, че сега е спешно необходимо Русия да приеме незабавно прекратяване на огъня и да се създадат условия за преговори с участието на американци и европейци.

След разговора Макрон се обади на украинския президент Володимир Зеленски, за да го информира за съдържанието му. Френският президент още преди седмица му беше намекнал, че разговорът може да се проведе, мотивиран предимно от конфликта в Иран. Елисейският дворец не е коментирал украинската реакция на тази инициатива, която в известен смисъл нарушава единството, установено между съюзниците на Киев досега в отношенията им с Путин.

Русия ескалира агресивната си реторика срещу Франция, след като Париж се изправи в защита на Украйна пред лицето на колебанието на новата американска администрация. Путин и неговата пропаганда започнаха да наричат ​​Макрон „Наполеон“ през пролетта, а Министерството на външните работи стигна дотам, че да внуши, че френският президент употребява наркотици, като публикува фалшифицирано видео.

Кремъл, от своя страна, твърди, че съдържанието на разговора „е било съществено“, въпреки че Москва не е отстъпила и сантиметър от исканията си относно Украйна. Според Путин единственият изход от конфликта е „елиминиране на коренните причини за украинската криза, основани на новите териториални реалности“. Тоест, предаване на частично окупираните от него провинции на руската армия и спазване на всички цели на Кремъл: налагане на проруско правителство, разоръжаване на Украйна и пълно изоставяне на атакуваната страна от Запада.

Путин настоя да повтори на Макрон своята предубедена версия за войната, разгърната срещу Украйна.

"Това е пряко следствие от политиката на западните държави, които в продължение на много години игнорираха интересите на Русия в областта на сигурността, създадоха антируски бастион в Украйна и толерираха нарушения на правата на рускоезичните жители“, се казва в изявление на Кремъл. Според руската версия Европа „удължава военните действия, снабдявайки киевския режим с различни съвременни оръжия".

Путин измами Макрон, преди да започне нахлуването си в Украйна, страна, която дотогава е получила малко обучение и няколко противотанкови ракети Javelin от Съединените щати. Русия подготвяше военното си разполагане по цялата граница с Киев от началото на 2021 г., а Путин проведе последната си среща с Макрон на 7 февруари 2022 г. в поредица от отчаяни опити на европейските лидери да избегнат война в замяна на това да не оказват военна помощ на правителството на Зеленски. След тази среща Париж обяви, че Москва се е ангажирала да не предприема „нови военни инициативи“. Две седмици по-късно руски колони се опитаха да завладеят Киев.