В Северна Македония се обидиха на еврокомисар Марта Кос

В Северна Македония се обидиха на еврокомисаря по разширяването Марта Кос. На вчерашната пресконференция след срещата с лидерите на Западните Балкани, посветена на Плана за растеж, Марта Кос заяви, че "членството в ЕС е най-добрият начин да се защити идентичността, културата и езикът на македонците". 

"Идентичността, според мен никога не може да стане предмет на политическо решение. Идентичността е нещо, което носим в душите и сърцата си. Идентичността е това как се чувстваме, как чувстваме нашата Родина. Идентичността е това как се грижим за нашата традиция. Например, манастирите в Северна Македония, погачата, тавче-гравчето, пинджурът или пълнените чушки, например как поддържаме традиционни носии, какви взаимоотношения изграждаме със старите хора в страната, отношението ни към съхранението, към езика, и никой не може да ви отнеме това", заяви еврокомисарят по разширяването в отговор на журналистически въпрос.

"Изявлението на еврокомисаря Марта Кос, в което македонската идентичност се свежда до "манастири, погача, пинджур и пълнени чушки", е обезценяване на националната идентичност на македонския народ. Придавайки на националната идентичност фолклорен характер, представителят на ЕС се опита да я отчужди от нейния исторически, национален, политически и държавотворен характер, които са предмет на спор и заради които България не позволява на (Северна) Македония да продължи с евроинтеграционните процеси... "Левица" категорично отхвърля това обидно отношение към македонския народ. Нашата идентичност не е гастрономическа карта, а политическа реалност, израснала в историческа борба за свобода, равенство и социална справедливост", реагираха от опозиционната партия "Левица”. 

"С цялото ми уважение, нека бъдем ясни. Ние, македонците, не измерваме идентичността си с това колко люти чушки слагаме в пинджура, нито с това колко красива е тавата с боб. Идентичността не е фолклорна проява или гастрономическо преживяване. Не искам да вярвам, че изказването Ви е било съзнателно насочено към тривиализиране на македонската идентичност.

Вярвам, че намерението ви е било топло. Но именно такъв подход показва ограниченията на европейската перспектива, когато става въпрос за нашия въпрос. В момент, когато в ЕП се внасят поправки, които отричат македонския език като самостоятелен, подобно свеждане на идентичността до кулинарна традиция е конкретен удар върху борбата на един малък народ да запази правото си да съществува със собствено име, език и култура", реагира с отворено писмо университетският професор и бивш депутат Йове Кекеновски, цитиран от сайта “Скопие 1”. 

"Имаме очевиден проблем с по същество антиевропейска позиция на оспорване и исторически ревизионизъм. И нито омаловажаването, нито тривиализирането на този факт ни помага. Тук той (проблемът) отново излезе наяве в дебата в ЕП. Нямаме страх, че някой ще ни отнеме идентичността. Нашият проблем е в обуславянето на пътя ни към ЕС с предварителни исторически  условия и оспорване на идентичността. Ако приемането на подобен исторически наратив беше условие за (влизане в) ЕС, в него нямаше да има нито една държава. Така че нашата загриженост е, че с такъв процес няма да стигнем до членство, а не че някой ще ни отнеме идентичността. Затова, когато се говори за тези теми, особено когато си гост, е необходима голяма деликатност, дори когато намеренията са най-добри“, казва бившият министър на външните работи Никола Димитров, цитиран от “Дойче веле”. 

“Хубаво е, че знаете за красотите на вековната македонска кухня. Но като бивш колега, с когото живеехме в една и съща държава, ви е повече от ясно, че това не са основите на македонската идентичност. Вие стъпихте на македонска земя, която даде грамотност на славянските народи в Европа. Стъпихте на земя, на която от 886 г. се намира Университетът “Свети Климент“, центърът на славянската писменост и култура, земя, в която манастирите празнуват 1000 години съществуване. 

Тази земя е родила Пърличев, Чепенков, Жинзифов, Пейчинович… Рацин, Конески, Петре М. Андреевски, Горан Стефановски.… Елате друг път, не с думи, а за да усетите истински вкуса на македонската кухня..., но и за да видите охридските стенописи и да опитате пъстърва, македонската “Жълта” (ракия)  и вино. Иска ми се да вярвам, че вчера сте имали лош ден и че ще се извините за силно наранените чувства на македонския народ“, пише в “Скопие 1” журналистът Катерина Цаневска.

“С изявлението си комисар Марта Кос повиши евроскептицизма сред македонските граждани поне с няколко процентни пункта. Тя се осмели, посред Скопие, да сравни македонската идентичност с ястия. Очакваме, когато отиде в София, да сравни българската идентичност с някои от техните ястия, сръбската идентичност с “роштил“, а гръцката с гироса и суфлето. Разбира се, че няма да направи това. От посещението на нехаризматичната словенка се убедихме, че ЕС не се интересува от македонската идентичност и че тя със сигурност ще застане на страната на България. А за нас ще останат пинджурът, погачата, пълнените чушки, тавче-гравчето. Тя не спомена айвар, може би защото нейната Словения го патентова като национален продукт”, пише в коментар сайтът ПресингТВ.

"И това би трябвало да определи позицията на ЕС по този въпрос, както многократно са повтаряли бившият посланик на ЕС у нас Дейвид Гиър, настоящият Михалис Рокас, както и високопоставените представители на ЕС, които ни посетиха наскоро, Урсула фон дер Лайен, Антонио Коща и Кая Калас. Проблемът е, че идентичността е същността на недоразуменията с България и въпреки че не е част от формалните искания (конституционните промени за включване на българите в конституцията), той е фонът на спора, чиито елементи и евентуални допълнителни условия са включени в преговорната рамка и протоколите към Договора за добросъседство с България. Това стана ясно и в дебата в ЕП за Доклада за напредъка на (Северна) Македония на докладчика Томас Вайц, където в дискусиите и поправките българските евродепутати недвусмислено потвърдиха това с искането да се добави “модерен“ или “съвременен“ пред македонския език. В структурите на ЕС, включително тези, които са пряко отговорни за (Северна) Македония, да приемем конституционните промени се разглежда предимно като технически въпрос, с който ние като държава сме се съгласили и следователно трябва да го изпълним. И не само не задълбават много или изобщо в същността на проблема, но и не са много “натоварени с разбиране“, смята Кръжаловски. / БТА