А вие какво очаквате от суровинния придатък на цивилизования свят?...

Защо трябва да им дава нещо? Защото се е нанесла на техните територии, налага им правила, които те не харесват - срещу това трябва да има нещо, а не само зъбене и камшик. Понеже Русия отдавна не може да даде нищо повече от зъбене срещу по-силните и камшик на по-слабите, получава това, което получава. Няма вариант да мачкаш хората и да им проваляш живота и това да мине безнаказано.

ей *** *** да вземеш да млъкнеш

Удивителни неща пишеш, но по надолу написах нещо, като за ***..

Ахмед Доган е роден на 29 март 1954 година в село Пчеларово, област Добрич, но изкарва голяма част от ранното си детство в село Дръндар, област Варна. Произхожда от бедно селско семейство, дядо му е ходжа в селото, в което живеят. Има три сестри. Женен е два пъти, но след края на втория си брак живее от години в съвместно съжителство с манекенката Алтен Алиева.1980 г. - дипломира се в Кърджали1981 г. завършва философия в СУ Климент Охридски. Редовен аспирант в Института по философия към Българската академия на науките (БАН). Доктор на философските науки1985 г. завършва Академията за обществени науки и социално управление (АОНСУ) на ЦК на БКП.1985 г. Според официалната му биография, се включва в организиране на съпротивата срещу т. нар. Възродителен процес, като става един от основателите на нелегална организация.[2]1986 г. кандидат на философските науки и научен сътрудник в Института по философия към БАН.1987 г. лежи в Пазарджишкия затвор в килия за смъртници.1989 г. осъден при закрити врати от Варненския окръжен съд на 10 г. лишаване от свобода като създател на противодържавна организация. Амнистиран след отмяната на чл. 233 от Наказателния кодекс.1990 г. учредител и председател на Движението за права и свободи от създаването му на 4 януари 1990 г.Политическа кариера [редактиране]Доган е избиран за депутат във всички Народни събрания след 1990 г., но системно не посещава парламентарните заседания, въпреки че е задължен да присъства според Правилника за устройството и дейността на Народното събрание.[3] По този повод обяснява, че използва това време за по-полезни дейности.Скандали [редактиране]През 2004 г. е награден от президента Георги Първанов с орден Стара планина I степен за заслуги към етническия мир и демокрацията в България. Три месеца по-късно обявява, че връща ордена, след като Първанов награждава със същия орден и главния прокурор по времето на Възродителния процес, Васил Мръчков.[4] Впоследствие, Георги Първанов изменя собствения си указ и награждава Васил Мръчков с орден Кирил и Методий.При предизборната си кампания за Парламентарни избори 2005, заявява в предаването Шоуто на Слави по bTV, че финансирането на партията му, както и финансирането на всички други политически партии, става чрез обръч от фирми.[5][6]По време на предизборната кампания за парламентарни избори в България (2009),когато бе лидер на управляваща политическа сила,която е на власт от 2001-до 2009година, заявява на митинг в село Кочан, че той разпределя "порциите на финансирането в държавата".[7]Цанков камък [редактиране]Ахмед Доган е взел 1,5 млн. евро, като консултант в сферата на хидроенергетиката по четири мегапроекта на правителството на Сергей Станишев - хидровъзел Цанков камък, Доспат, каскада Горна Арда и язовир Тунджа [8]. Изплащането на парите е уредено с договор за консултантски услуги от януари 2008 между Ахмед Демир Доган и Института по минно дело чрез Минстрой холдинг (дял от 60% от института притежава "Минстрой холдинг" АД).[8] По силата на този документ лидерът на ДПС става мениджър на проучванията за Цанков камък и останалите три хидроенергийни обекта. [8] Според договора Ахмед Доган е трябвало да получи 1,950 млн. лева, година по-късно - през февруари 2009 г., той взема 1,5 млн. лева, възлагайки изпълнението на проектите на четирима специалисти, които са служители на Минстрой холдинг, на които заплаща 50 хил. лева. [8] Тъй като по случая е заведено дело за конфликт на интереси Ахмед Доган трябва да представи в съда диплома или друг документ, с който да удостовери, че има познания в минното дело, хидрологията и строителството, както и 4-те си анализа, за които "Институт по строителство и минно дело" му е платил парите. Процесът е образуван по доклад на парламентарната комисия за борба с корупцията. Според нея Доган е нарушил закона, защото не е декларирал, че е сключил 4 консултантски

За Боко борисов у друга тема , во ни даваш тези глупости за Б.Б.

Какво дава Русия на тези малки народи, които потиска? Русия отдавна не е нищо особено като култура, политика или икономика. Останал им е само арсенала с ядрени ракети. Путин от 10 години играе една и съща постановка, в началото беше интересно, но вече втръсна и резултат няма никакъв. Тук даже не се знае дали атентата е дело на организация или е някой самотен ентусиаст. Дотолкова са се сдухали от дивашката им действителност.

Бойко Методиев Борисов е роден на 13 юни 1959 година в Банкя, близо до София в семейството на Методи и Венета Борисови. Баща му e служител в Софийско градско управление на МВР, а майка му начална учителка в Банкя[1]. Бойко Борисов има сестра Красимира която е педиатър.Бойко Борисов завършва средно образование в Банкя. Редовната си военна служба отбива в ШЗО-Плевен през периода 1977-1978 година[2]. През 1977 година кандидатства във Висшата специална школа на МВР в Симеоново, факултет Държавна сигурност, но e пренасочен и приет в трети факултет Противопожарна охрана с оглед миналото на дядо му, който е разстрелян от комунистите през 1944 година. Според Бойко Борисов по силата на вътрешните правила на МВР тогава той, както и всички останали курсанти в Симеоново, е приет в БКП[3]. През 1982 година Борисов се дипломира като инженер по специалността Противопожарна техника и безопасност с чин лейтенант[4][5].След 1978 година Бойко Борисов е активен състезател по карате (притежава 7-ми дан, черен пояс). Той е председател на българската Федерация карате, дългогодишен треньор на националния отбор на България по карате, както и международен съдия по карате[6].Работа в МВР [редактиране]През 1982 година инж. Бойко Борисов постъпва на работа в Софийското градско управление на МВР като командир на взвод, а по-късно е командир на рота. Впоследствие е преназначен в ЦУПО (Централно управление на противопожарната охрана). По време на т.нар. Голяма екскурзия е назначен през лятото на 1989 година за командир на батальон за охрана на селскостопански обекти и оказване на помощ по прибирането на реколтата в Дулово и Каолиново след масовите изселвания на местните жители в Турция[7].От 1985 до 1990 година инж. Бойко Борисов е преподавател във Висшия институт за подготовка на офицери и научноизследователска дейност (ВИПОНД) на МВР. Защитава пред ВАК дисертация по темата Психо-физическата подготовка на оперативния състав и с диплома 20109 от 8 май 1990 година му е присъдена научната степен кандидат на науките (равностойна на доктор)[8]. Последната му длъжност във ВИПОНД е завеждащ катедра. През 1990 година напуска системата на МВР със звание майор от запаса.Охранител [редактиране]На 13 септември 1991 година Бойко Борисов основава фирмата Ипон-1 ООД [9][10], която осигурява охраната на видни личности като Тодор Живков, Симеон Сакскобургготски и президента на Международния Олимпийски комитет Хуан Антонио Самаранч. Ипон-1 е сред най-големите охранителни фирми в страната, членува в Световната организация на охранителите IAPPA, а Бойко Борисов е персонален член на организацията. През 1992 година Борисов създава Ипон-2 ООД и след това ИПОН Агенция за сигурност и охрана ООД. Отрича през този период да е имал връзки с мафията, преди да стане главен секретар на МВР[3]. След назначаването му на държавен пост през 2001 г. се оттегля от бизнеса.Главен секретар на МВР [редактиране]На 1 септември 2001 година с указ на Президента на република България Петър Стоянов Бойко Борисов е назначен на длъжност Главен секретар на МВР [11] и е повишен в звание полковник от МВР.След встъпването си в длъжност Бойко Борисов дарява безвъзмездно месечната си заплата и парите за вещево доволствие на децата на загиналите служители от МВР при изпълнение на служебните си задължения[12].В началото на 2002 година с президентски указ му е присвоено званието генерал-майор, а през 2004 година с указ на Президента Георги Първанов е удостоен със званието генерал-лейтенант.По покани на специалните служби ген. Борисов посещава САЩ, Руската федерация, Кралство Великобритания, Кралство Испания, Белгия, Австрия, Франция, Германия, Нидерландия - централата на Европол, Румъния - Специалната работна група по наркотрафик, Гърция и Турция, което спомага за доброто взаимодействие в реализирането на съвместни операции по разкриването на престъпления, свързани с трафика на хора и МПС, наркотици, незаконни печатници и разпространители на фалшифицирани парични знаци и кредитни карти, контрабанда и др.[6]На Парламентарните избори в България 2005 ген. Бойко Борисов е кандидат за народен представител в два многомандатни избирателни района, издигнат в листите на Национално движение Симеон Втори. В резултат от изборите, НДСВ вкарва 63 депутати в 40 Народно събрание, сред които и Бойко Борисов. Той обаче се отказва от депутатския мандат в полза на работата си в МВР, което напуска на 19 септември 2005 година след конфликт с тогавашния вътрешен министър Румен Петков.При напускането на МВР през 2005 година той е генерал-лейтенант о.р. д-р инж. Бойко Борисов.Кмет на Столична община [редактиране]През октомври 2005 година Бойко Борисов участва като независим кандидат в частичните кметски избори в София, стига до балотаж (срещу Татяна Дончева от БСП) и е избран с убедително мнозинство (68,5%). Полага клетва като столичен кмет на 10 ноември 2005 година.В началото на април 2006 година е учредено сдружение с нестопанска цел за общественополезна дейност Граждани за европейско развитие на България (ГЕРБ), в което Бойко Борисов официално не участва, но което е свързано с близки до него хора и чрез което той изказва намерения евентуално да се яви на избори, когато сдружението се превърне в партия. На 3 декември същата година е създадена партия ГЕРБ[13], която е оглавена от близкия до него Цветан Цветанов, работил в системата на МВР, а после в Столичната община [14], (съществува ограничение в Закона за местното самоуправление, чл. 41, ал. 1., според който кметовете не могат да бъдат ръководители на политически партии), но в обществото Борисов става известен като неформален лидер на партия ГЕРБ[15]. На 10 януари 2010 година Редовното отчетно-изборно делегатско Национално събрание на ПП ГЕРБ избира Бойко Борисов за председател на партията, а Цветан Цветанов поема новосъздадения пост заместник-председател[16].В редовните избори за местна власт на 28 октомври 2007 година Бойко Борисов печели на първи тур (с 53,58%) четиригодишен мандат за кмет на София (от ГЕРБ). Кандидатите на партия ГЕРБ също печелят мнозинство в Столичния общински съвет.Министър-председател [редактиране]На 27 юли 2009 година Народното събрание със 162 гласа за, 77 против и 1 въздържал се избира Бойко Борисов за министър-председател в 87-то поред в историята на България правителство, излъчено от Политическа партия ГЕРБ[17][18][19].На 9 септември 2009 година премиерът Бойко Борисов, начело на правителствена делегация, заминава на първо работно посещение в Брюксел, за да се срещне с директора на Европейската служба за борба с измамите (ОЛАФ) Франц-Херман Брюнер, а също с председателя на Европейската народна партия Вилфрид Мартенс и с председателя на групата на ЕНП в Европейския парламент (ЕП) Жозеф Дол[20]. По време на посещението са отблокирани 109 млн. евро по програма САПАРД[21], тъй като на 23 юли 2008 Европейската Комисия е спряла междинните плащания по фонд Пътища заради подозрения в конфликт на интереси и неспособност на тогавашните власти за борба с корупцията. Председателят на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу и Бойко Борисов заявяват, че са се споразумели комисията да подкрепи българското искане за допълнителни 300 млн. евро за справяне с последиците от затварянето на блокове 3 и 4 на АЕЦ Козлодуй. На 27 октомври 2009 това искане е удовлетворено.[22] На 18 ноември 2009 Европейската комисия размразява плащания по програма ФАР за близо 82,6 млн. евро. Решението е резултат от усилията, положени от българските власти, в тясното сътрудничество с ЕК, за изваждане на минали нарушения и предложените действия за корекция.[23]След изтичане на една година от управлението на ГЕРБ и на оглавяваното от него правителство, Борисов им дава оценка мн. добър, като допуска възможността тя да бъде коригирана на отличен.[24] Малко по-късно премиерът декларира намеренията си за втори мандат и обявява край на рецесията в страната, свързана със световната икономическа криза.[25][26]

"Царски имоти" [редактиране]В момента Симеон Сакскобургготски и неговата сестра - Мария Луиза Българска са отново собственици на част от недвижимите имоти които са притежавали до 1946 година изчислявани от някои на стойност около 160 млн. евро. (вкл. 2100 хектара гора в района на зимния курорт Боровец). Между тези имоти са резиденция "Врана" и ловна хижа "Царска Бистрица".През 1998 г. Конституционният съд (КС) с Решение 12 обявява за противоконституционен Закона за обявяване в държавна собстве

Как виждам аз бъдещето развитие по този въпрос - очаквам близките дни следната новина:''При спецакция на руските антитерористични служби ,заподозрените оказали съпротива - няма оцелели терористи ''

През 1989 г. Иван Костов кандидатства в БКП,[5] и публикува две статии в Работническо дело.[6] На Кръглата маса първоначално е консултант на тогава все още казионнният КНСБ.[7] Впоследствие в ход преосмисля възгледите си и преминава на страната на опозицията.[8] Така е избран е за народен представител в 7-то Велико народно събрание през 1990 г. с листата на Съюза на демократичните сили (СДС). Председател е на икономическа комисия. В края на същата година става министър на финансите, като един от тримата представители на СДС (заедно с Димитър Луджев и Иван Пушкаров), в коалиционното правителство на Димитър Попов. Той остава на този пост и в правителството на СДС, начело с Филип Димитров. След загубата на изборите през 1994 Филип Димитров подава оставка като лидер на СДС и Иван Костов заема мястото му.Министър-председател на България [редактиране] Основна статия: Правителство на България (84)През 1997 г., след сериозна икономическа криза, довела до хиперинфлация, правителството на Българската социалистическа партия (БСП) с министър-председател Жан Виденов пада от власт две години преди края на мандата си. На последвалите парламентарни избори Обединените демократични сили (ОДС) коалиция, водена от Иван Костов, печели мнозинство в българския парламент, и той заема поста министър-председател на Република България.Кабинетът е изправен пред трудната задача да поднови забавените от кризата икономически и социални реформи в България. Костов е първият министър-председател след 1989, който остава на поста пълен четиригодишен мандат. Правителството на Иван Костов стабилизира финансовата система, въвеждайки финансов режим на валутен борд, провежда мащабна,повсеместна приватизация и поставя началото на период на устойчив икономически растеж.По време на управлението си, правителството многократно търпи обвинения от политическите си опоненти в корупция, клиентелизъм и незаконни приватизационни сделки.Във външната си политика правителството продължава линията за членство в Европейския съюз. През декември 1999 България получава покана да започне преговори за присъединяване, които стартират през февруари 2000 г. Правителството подава молба за членство в НАТО през същата година. През 1999, по време на войната в Косово, въпреки оглавените от БСП обществени протести, правителството решава да предостави въздушното пространство на България на авиацията на НАТО за удари срещу Съюзна република Югославия. Същевременно кабинетът отказва на Русия въздушен коридор, за да дебаркира със свой контингент на летището в Прищина, и не допуска бежанци от конфликта в Косово да получат убежище в България.По време на неговото управление, в Либия са задържани шест български медици, обвинени за умишлено заразяване на деца със СПИН. Тогавашният шеф на Националната разузнавателна служба ген. Димо Гяуров заявява по БТВ в началото на 2007 г., че месец преди арестите е предупредил кабинета какво се готви. Започва съдебен процес срещу тях, придобил особена популярност в последвалите години поради издадените смъртни присъди. По повод вече предявените обвинения за заразяване със СПИН към петте сестри и лекаря, в публичното пространство се тиражира фразата на Костов за медиците: Ами ако са виновни?!.[9] По-късно Костов и правителството търпят критики, че не е обърнато сериозно внимание в началото на процеса и престъпно са бездействали. Костов не се среща с Муамар Кадафи, въпреки че е изрично призован за това от Надежда Михайлова в докладна записка от края на 1999.[10] През февруари 2002 г. Народният съд на Либия прекратява делото за заговор срещу държавата, поради липса на доказателства. През следващите години срещу медиците са започнати нови дела, които довеждат до издаване на смъртни присъди.По време на своето управление, Костов получава прозвището Командира. Политическите му противници считат управлението му за еднолично, докато неговите поддръжници одобряват категоричната му политическа позиция по спорни въпроси.На 2 март 2001 г. по време на среща с представители на световната Интернет общност обявява решение за компютъризация на българските училища с парите, получени от втория GSM-лиценз.[11] Решението на кабинета му е отменено от министъра на финансите в кабинета Сакскобургготски Милен Велчев.[12]Следуправленски период [редактиране]На проведените парламентарни избори в България през юни 2001 ОДС получава около 18% от гласовете. Победител е създаденото 2 месеца по-рано Национално движение Симеон Втори (НДСВ). Иван Костов подава оставка като председател на СДС.След загубата на изборите, Костов в продължение на около 2 години се въздържа от медийни изяви и не се изказва от парламентарната трибуна. Най-често тиражираното обяснение за поведението му през периода е, че той е обиден на българските избиратели, задето не са подкрепили ОДС. През 2003 г. в интервю за bTV Костов отрича това и обяснява мълчанието си с умора от 4-годишното управление.[13] Единственото си публично изказване в този период Костов прави на XIII Национална конференция на СДС. В него той заявява, че няма да променя позициите си спрямо моментните настроения на избирателите и нарича българите народ в кавички.[14]През 2004 г. Иван Костов напуска СДС поради несъгласие с новото ръководство, начело с Надежда Михайлова и оглавява новосъздадената партия Демократи за силна България (ДСБ).Преди Изборите за Европейски парламент през 2009 ДСБ и СДС сключват съюз и Иван Костов става съпредседател на новосъздадената коалиция от партии Синята коалиция, заедно с Мартин Димитров.Аферата Сапио [редактиране]На 24 март 1992 г. Костов в качеството си на министър на финансите в 79 правителство на България подписва разрешение, с което фондация Сапио една седмица да осъществява безмитен внос на стоки. Фондацията е собственост на бившия депутат от СДС във Великото народно събрание Ясен Златков. Въпреки че разрешението е парафирано като еднократно, по изключение, фондацията го размножава и с него внася няколко големи пратки. Ясен Златков успява да внесе в България стоки за около 5 милиона долара.[15]Няколко месеца по-късно в пресата се появяват обвинения, че разрешението е издадено в нарушение на въведения през февруари 1992 г. данъчен режим за фондации. Главна прокуратура започва предварителна проверка по случая, която завършва на 10 февруари 1993, установявайки, че Костов не е нарушил законите на страната, тъй като само подписът му не разрешава вноса и писмото не е заведено по надлежния ред в Министерство на финансите, като липсва син печат от министерството. Самият Иван Костов твърди, че е имал правно основание да издаде разрешение за внос. Според него престъплението е в нееднократното използване на разрешението, като още докато той е министър на финансите започва съдебно дело срещу Фондация Сапио, с което имуществото на фондацията е запорирано и митниците си възстановяват нанесените им щети. Ясен Златков емигрира в САЩ и регистрира Фондация Сапио зад граница.През 1994 г. е съставена анкетна комисия към Народното събрание, която установява, че фондация Сапио е нанесла щети на държавния бюджет от невнесени акцизи, мита и данъци в размер на 338 498 022 тогавашни лева, равностойни на 13 540 000 долара.В интервю с Десислава Хаджиева бившият главен прокурор Иван Татарчев посочва, че е наредил възобновяване на прекратената предварителна проверка по делото Сапио. Той потвърждава, че възложената от него предварителна проверка е завършила с мнение за образуване на следствие срещу Костов. Противно на това мнение главният прокурор не завежда дело, което впоследствие оправдава с изтичащия си мандат (1999). Той посочва оправданията на Костов с митничарите като неморални, защото няма как да не бъде изпълнено нареждане на висшестоящ началник митниците са на подчинение на Министерството на финансите.[16]Според Румен Киров от Националната следствена служба давността по делото Сапио е изтекла през 2002 г. Иван Татарчев твърди, че въпросът за давността е спорен, защото предварителната проверка може да се разглежда като наказателно преследване, т. е. да удължи давностния срок (до 2008 г.).[16][17]Скандал с Фондация Демокрация [редактиране]Скандалът с Фондация Демокрация започва през 2003 година, двадесет дни преди местните избори същата година, с публикация на руския бизнесмен Майкъл Чорни във вестник Труд (вестник, който се държи от Тошо Тошев, таен агент на бившата Държавна Сигурност). В нея изгоненият от България Майкъл Чорни обвинява бившия премиер Иван Костов, че през 2001 година, малко преди парламентарните избори го е изнудвал за пари.Историята [редактиране]Десет дни преди парламентарните избори през 2001 г. във фондация Демокрация постъпва дарение от $189 000 (след данъци) от регистрираната в Кипър офшорна фирма Ромент Трейдинг. По-късно кипърски адвокат на фирмата прави изявление чрез вестник Труд, че е извършил банковия превод по нареждане на бизнесмена Майкъл Чорни.[18] Самият Чорни намеква, че е бил изнудван. От фондацията твърдят, че произходът на сумата е проверяван от Бюрото за финансово разузнаване и няма данни, че Майкъл Чорни е дарител. Четири години по-късно от фондацията, позовавайки се на документи от Министерството на търговията, индустрията и туризма на Кипър, доказват, че Чорни не е собственик на фирмата, превела въпросното дарение.[19], а Майкъл Чорни съобщава, че е прехвърлил парите, за да злепостави Костов.[20]Източници [редактиране]Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ Проф. Марин Дринов / Изд. на МО, 1999. ISB

Андрей Луканов е роден през 1938 в Москва в семейството на известния български комунист Карло Луканов. Той е съветски гражданин по рождение и придобива българско гражданство на шест годишна възраст когато се премества да живее в България със семейството си. През 1963 завършва "Международни отношения" в МГИМО, Москва, след което е служител в Министерството на външните работи (1963-1965) и Министерството на външната търговия (1966-1968). От 1969 до 1972 работи в представителството на България в Организацията на обединените нации в Женева. След завръщането си е заместник-министър (1972-1973) и първи заместник-министър (1973-1976) на външната търговия, вицепремиер (1976-1986) и първи вицепремиер (1986-1987), министър на външноикономическите връзки (1987-1989).Луканов започва да играе важна роля в т.нар преустройство, което той превръща в щурм за отстраняването на Тодор Живков от ръководството на БКП, след което заема ръководни постове в партията и оглавява нейното правителство през 1990. Правителството на Луканов пада след публични протести пред Мавзолея, където са изкарани миньорите от Перник под ръководството на Мирчо Кирилов Стоименов.От тази криза е останал изразът Луканова зима.На 7 юли 1992 г. по искане на главния прокурор Иван Татарчев и с решение на Народното събрание [1] му е отнет депутатският имунитет. На 9 юли 1992 г. е арестуван и подведен под отговорност с предположение, че като първи заместник-председател на Министерския съвет през периода 1986 - 1989, при условията на продължаващо престъпление, действайки в съучастие с длъжностни лица, заемащи отговорно служебно положение, е присвоил обществено имущество в особено големи размери. Не е осъден и делото е прекратено. Освободен е на 30 декември 1992 г. След което г-н Луканов подава жалба до Европейския съд по правата на човека в Страсбург. Жалбата е определена за допустима по отношение на твърдяната от г-н Луканов незаконност на задържането му под стража. През март 1997 независимият европейски съдебен орган приема, че задържането под стража на Андрей Луканов не е било законно по смисъла на Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, и България е осъдена да плати 40 000 френски франка за незаконния му арест.От 1994 г. е съдружник и президент на руско-българското съвместно предприятие "Топенерджи". През 1996 г. Андрей Луканов създава в Плевен фондация "Кайлъка". На 2 октомври 1996 той е застрелян пред дома си в София.

Заради руснаците сега си имаме ДПС, създадено от бивши ДС ченгета по поръчка на Москва. Създател бе родения в Москва - Андрей Карлович Луканов.

*** от раз се събудиха , я кажете текът ли ви лигите ? пихте ли си хапчетата на време ? ))) само чакате някой да ви потхвърли нещо и давай ... психопати злобни и ненормални )

Борисов е срам. Не само че, омаловажава трагедия като атентата на летището в Москва, говорейки за "дюнер кебаб", но той очевидно не разбира, че терористите вероятно отговорни за това ужасно събитие, са може би от Дагестан или Чечения, а не Палестина и "арабски свят", както той го нарича.

Ейй русначе я си трай че твоята русия ще е до време и един ден ще се разцепи повече и от ссср и НАТО/САЩ ще ви нагънат като топъл хляб.Накрая кавказките племена ще пируват над останките на някогашната руска федерация!

В САЩ черен африкански *** стана президент, защото така пожела народът... - а в Русия Митя стана президент, защото така пожела ***... - схващаш ли разликата?...