Четиридесет и тригодишна жена почина в събота, след като беше нахапана до смърт от глутница кучета, докато правела джогинг край езерото Мория в Шести сектор на румънската столица Букурещ. Преди около година жената пак е била нападната от кучета в същия район, но тогава се отървала благодарение на смелата намеса на други спортуващи в района.

Жертвата се казва Ана Орош Дарабан. Член е на клуб на любителите на планината и защитник на животните. Родена в северозападния град Бая Маре, но живее в Букурещ и работи в Националния институт за изследвания и развитие на мехатрониката и измервателната техника. Активен член на Алпийския клуб „Про-Монт-Букурещ“ (Pro-Mont București) - организация, която има за цел да популяризира планинските спортове. Активно ангажирана в проекти за опазване на околната среда, включително посланик на маратона "Рошия Монтана" – едноименното трансилванско село, заради което през 2013 г. се организираха масови протести срещу плановете на румънско-канадска компания да добива от там сребро и злато, използвайки цианид.

Но не и този път. В събота Ана тича по дигата на езерото. Друг спортуващ мъж вижда как Ана в един момент съкращава пътя, тичайки през полето, но е заобиколена от кучета. Той се втурва да й помогне, но не стига навреме, разказват румънските медии.

Животните са я ухапали толкова много пъти, че съдебните лекари едва успяват да преброят нараняванията.

Случаят с Ана, за съжаление, не е единствен, посочва телевизия Диджи 24. Два дни по-рано 71-годишен мъж от село в окръг Брашов също е нахапан до смърт от кучета в полето.

Трагедията с Ана не е и първата за Букурещ. През 2013 г. четиригодишно дете почина, след като бе нападнато от бездомни кучета в парка Тей, а през 2006 г. японски гражданин загуби живота си, след като бе нападнат от бездомни кучета в непосредствена близост до сградата на румънското правителство.

Букурещ се бори с проблема с бездомните кучета от десетилетия

През 1998 г. звездата на френското кино Бриджит Бардо започна след посещение в Румъния кампания на своята фондация за стерилизация на бездомните кучета.

През 2001 г. обаче по данни на ветеринарните служби по улиците на Букурещ продължават да се скитат около 300 000 кучета, често проявяващи агресивност, а броят им продължава да расте.

Букурещката община изготвя проект, който предвижда бездомните кучета да бъдат събирани в приюти и ако в срок от 10 дни никой не пожелае да ги осинови, да бъдат евтаназирани.

Бриджит Бардо бе скандализирана от тези планове и обвини тогавашния кмет на Букурещ Траян Бъсеску, че е „тиранин, който мисли само как да убива“. Тя направи дори аналогия с времето на покойния комунистически диктатор Николае Чаушеску.

По време на мандатите на Сорин Опреску (кмет на Букурещ от 2008 до 2015 г.) и Траян Бъсеску (2000-2004) бяха евтаназирани хиляди бездомни кучета, но проблемът отново се появи. Защо администрацията на Букурещ не е в състояние да се отърве от бездомните кучета и защо в крайна сметка те убиват хора, пита информационният сайт Хотнюз.

Трагедията с Ана Орош повдига и сериозни въпроси за това как властите си вършат работата, посочва и телевизия Про ТеВе.

Езерото Мория се намира на 6 км от центъра на Букурещ в Шести сектор. То е най-голямото езеро в румънската столица с площ от 246 хектара и се използва като зона за отдих. Там се провеждат състезания със скутери и платноходки, има курсове по уиндсърф и водни ски, организират се различни събития, включително въздушни шоута и музикални фестивали.

Полето край езерото, където умира Ана Орош, обхваща 60 хектара, за които кметството на община Киажна и столичното кметство водят съдебни спорове, но нито една от институциите не се заема с почистването му. Недалеч от мястото, където кучетата са убили жената, има огромна купчина боклук, където животните идват да търсят храна. Лесно е да се разбере защо бездомните кучета идват в района, коментира телевизия Про ТеВе.

Местните жители казват, че са подали безброй жалби заради кучетата. Според техни свидетелства глутници от по 20-ина кучета се движат в зоната и нападат хора. На сигналите на местните хора властите отговаряли, че районът е твърде голям и не могат да направят нищо.

След като трагедията с Ана стана публично достояние, Агенцията за надзор и защита на животните и местната полиция в Шести сектор започнаха да си прехвърлят вината, отбелязва информационният сайт Спотмедия. Граждански сдружения призоваха за оставки и дългосрочни планове за разрешаване на проблема.

Кметът на Букурещ Никушор Дан реагира с публикация във Фейсбук снощи. Градоначалникът написа, че е поискал от контролния орган към кметството доклади за проблемите, с които се сблъскват институциите, които са можели да предвидят и да предотвратят подобна трагедия. Кметът обеща, че виновните ще понесат своята отговорност. Той изрази съжаление за смъртта на Ана Орош и изказа съболезнования на близките й.

Кметът на Трети сектор на Букурещ Роберт Негоица поиска спешна среща с всички районни кметове, за да се определят мерките, които трябва да се предприемат за решаване на проблема с бездомните кучета.

Как действаха властите в миналото?

След трагичния инцидент с четиригодишното дете, през октомври 2013 г. влезе в сила закон, който позволява евтаназия на кучета, намиращи се в приюти на кметството повече от 14 дни. Между 2013 г. и 2016 г. по улиците на столицата са заловени 32 933 бездомни кучета, осиновени са 16 103, а 13 187 са евтаназирани, сочат данни, предоставени в началото на 2016 г. от Столичната община по искане на Хотнюз.

Решението за евтаназия на кучетата е остро критикувано в общественото пространство, като за пример са давани градове, които са решили проблема чрез стерилизация и осиновяване.

От 2017 г. насам Агенцията за надзор и защита на животните променя подхода си, тъй като броят на бездомните кучета е намалял значително и се съсредоточава върху осиновяванията и стерилизацията.

Как стоят нещата днес?

Миналата година Агенцията, която е на подчинение на генералното кметство, е разполагала с бюджет от около 17,8 милиона леи (над 7 млн. лева) и с около 60 служители. През 2022 г. са били заловени около 1500 бездомни кучета, които са били отведени в трите приюта в града, съобщиха неотдавна представители на агенцията пред Хотнюз.

Трите приюта имат обаче капацитет от около 1200 животни, а в края на декември в тях са се намирали около 1400 кучета. В общественото пространство се появиха твърдения, че представители на Генералното кметство са поискали от служителите на Агенцията за надзор и защита на животните да не залавят повече бездомни кучета, защото няма места в приютите. От кметството отричат тези твърдения и посочват, че бездомни кучета се залавят ежедневно.

Основният проблем обаче е откъде се появяват тези кучета и защо властите от години не могат да намерят решение на проблема.

Един от основните източници са кучета със собственици, които не са кастрирани, размножават се, а малките биват изоставяни на произвола на съдбата.

Съгласно правителствена наредба от 2001 г., собствениците на кучета от обикновени или смесени породи са задължени да ги стерилизират. Неспазването на тази правна разпоредба представлява нарушение и се наказва с глоба от 5000 леи (1982 лв.) до 10 000 леи (3965 лв.).

Съгласно последните изменения на закона за защита на животните изоставянето на животни на обществени места се наказва с глоба от 3000 леи (1189 лв.) до 12 000 леи (4758 лв.).

След смъртта на четиригодишното дете през 2013 г. правителството одобри серия промени, с които забрани отглеждането на неидентифицирани и нерегистрирани кучета след 31 декември 2014 г. Собствениците на кучета от обикновени или смесени породи, родени след 1 януари 2015 г., са задължени да кастрират женските кучета на възраст между 4 и 6 месеца, а мъжките – на възраст между 6 и 8 месеца. Само че законът не се спазва, посочва Хотнюз.

Агенцията за надзор и защита на животните информира, че през 2021 г. е организирала информационна кампания за задълженията на собствениците на кучета и котки в рамките на програма за безплатно кастриране. Само в 35 процента от посетени 4000 адреса в периферията на Букурещ служителите на агенцията са намерили кастрирани и чипирани кучета.

Наред с това агенцията няма законови лостове за проверка дали кучетата са кастрирани и чипирани, служителите нямат право да влизат в имотите на хората, не могат да налагат глоби, а само да издават предупреждения. Те могат да залавят кучетата, само ако животните се намират на публично място. Необходими са смесени екипи с Националната санитарно-ветеринарна агенция и МВР.

Според данни, публикувани в Хотнюз, в периода април-юли 2022 г. са глобени 48 души, които не са спазили изискванията на закона като собственици на кучета.

На практика, разделянето на компетенциите между няколко институции само намалява отговорността и им дава възможност да си прехвърлят отговорността, ако нещо се случи, коментира Хотнюз.

Дано поне трагичната смърт на Ана Орош да доведе до нов подход към проблема.
(БТА, София Георгиева)
 

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase