(18+) Зловещите СРС-та проговориха

Всички разговори на лекарите за бебето и майката
Обновена: 4 дек 2010 06:25 | 3 дек 2010 18:30,
1241
(18+) Зловещите СРС-та проговориха
Снимка: Булфото

Dnes.bg публикува едно към едно СРС-тата от разговорите на лекарите от Горнооряховската болница по случая със 17-годишната родилка и бебето й.

Част от записите на разговорите на шефа на болницата д-р Миролюб Кожухаров с негови колеги бяха прочетени днес от вицепремера Цветан Цветанов пред депутатите, останалите са тук:

29.11.2010г. - 14,44 часа


1. Миролюб Кожухаров: Ало.

2. Д-р Сотиров: Извинявай, че те безпокоя, но сега Лазаров ми звъни за бебето.

Кожухаров: Тъй.

Д-р Сотиров: И аз се чудя защо той не ти се обади на теб ами чрез мен трябва да ти се обажда. Значи притеснен е, защото трябвало да го решим въпроса. Да й кажем на майката, че е живо. Да я прехвърлим в родилното и т. н. И викам добре, как ще стане... ние не може да го гледаме туй бебе. Ами ще си го гледаме ей тъй.

Кожухаров: Абе, той, като толкоз е мислил вчера. Като се е родило в три часа защо не са извикали ... 600 грама. Защо не са извикали неонатолзи и...

Сотиров: Аз туй му казах, че ние сме атакуеми.

Кожухаров: Разбира се.

Сотиров: Защо толкоз късно ще търсим Плевен? К'во сме правили? Ами тогаз там да го направим нещо. Вика ша го направим, ама никой не иска да го направи туй нещо.

Кожухаров: Аха, ами той цяла нощ какво прави? Що не го направи това нещо?

Сотиров: Ами дет викаш, що не го направи.

Кожухаров: То вчера в три часа се е родило. Той е бил и дневен, и нощен. Той що не е извикал неонатолог?

Сотиров: Щот, вика, ще стане голям проблем, голям скандал.

1: Ами що да стане голям проблем? Нещо да стане бе, поне ние сме си свършили работата и сме...сега вече днеска сутринта сме се забавили вече цели около, колко часа. Край вече.
2: Е, той трябва да ти се обади и...(не се разбира) получи разрешението да викаш, да вика. Не заради плащането, не за друго, а да се вика.
1: Абе плащане, плащане, ама щяхме да избегнем. Сега какво да го правим. Аз даже си мислех да вземат да му дадат да яде ли нещо, да пие. То тъй го оставяме да умре ся. Че то грехота да ти кажа.

Още по темата

2: Ами грехота е. Ами ти, какво правиш ти?
1: Толкоз жизнено, иска да живее ли.
2: Е па ние, ние пак не му даваме никакъв шанс. К'во да ти кажа. На никъде не знам к'во да правя ся. Сега обади ли се на.. ще ни направят на маймуни. Отвсякъде вестниците, ама пък и другата страна пък.
1: Е, дали пък, нали, ако поговорим с тях, който дойде. Защо пък да. К'ъв интерес има да ни...
2: Абе, боже, какво да говориш с тях. Те са идиоти. Де да знам какво да правиме. Ей в такваз ситуация не сме изпадали.
1: То си е живо и здраво, тъй ли?
2: Да бе, бах маа му.
1: То си е още живо, тъй ли?
2: Е, сега не знам в момента дали още е живо. Трябва да звъннем. Ама той сега ми позвъни к'во става с туй бебе и т. н. почна.
1: К'во ти звъни той, бе. Той защо е стоял 15 часа и не е извикал и ни поставя пред... кого да викаме сега. То ще стане голяма разправия. Колко време мина? Това са 24 часа. Точно 24 часа ние не сме са... Ами туй. То туй е необходимо и да го тъковат. Ша кажат - са го оставили да умре. То понеже не умира и сега ни викат. Майката знае, че е умряло, на всички са казали, че е умряло. Той си е виновен Лазаров. Отде накъде ще кажеш на майката, че е умряло, като то не е умряло. Той даже не е извикал неонатолог. Неонатолог няма. Никой не се е подписал. Никой не е ли гледал, бе. Дончева не знае, бе.
2: И... поне с нея да се е вързал малко. Ох, той ако е извикал, тя ще си извика. Тя няма къде, тя няма да, такова. Ей ся попаднахме в капан.
1: Абсоблютно.
2: Туй се казва цуг цванг. Когат веки ход е грешен вече.
1: Да бе.
2: Каквото и да направим.
1: Оттук питам вече. Ние още от сутринта ние нищо не можем да направиме. Той трябвало още вчера в три часа. За какво е чакал още 15 до сутринта, докато дойдохме ний? Той не се обадил на никой. Хвърлил е бебето на някакъв парцал. А па разчуе ли се, става вече страшно.
2: Става много...
1: Гецова каза и тя : Ако сега се обадим и ония ще кажат и те: Чакай бе, кога се е родило, вие защо, не можете ли. Какво да ти кажа. Ебах мама му. Ами аз поне отзарана що се таковам и аз на Богдан по щуротиите и на Гецова
2: Ами да ти кажа ние да си бяхме извикали. Макар и забавено, к'во сега. Не сме го забавили ние. Нощният го е забавил, в крайна сметка.
1: Ама не. Щото ако стане сега да ни разследват, к'во ще излезне. Всички вкупом сме уморили бебето нарочно. Това си е умишлено престъпление и убийство. Хъ, знаеш ли к'во може да се случи. То...
2: Ох, знам, знам. Как да не знам?
1: Ами какво да ти кажа.  И той са още в болницата. Той нагнетява, той, той ще вземе да се издъни какъвто е прост.
2: Да сме кажели на майката, че бебето е оживяло, бе, че е живо.  Да я местим в родилно.
1: Ние да й кажем. Ами той бе?
2: Ами ние, ще я пренесем й ще и кажем. Ами нататък. Тя вика и без това не го иска. М- Тя може и да не иска ама... Ама то живо бебе било.
1: Значи всичко иде оттам, че са й казали предварително, че е умряло и на сутринта и пак... и след туй са го гледали. И го виждат, че продължава да живее. Не знам. В такваз ситуация кофти не сме имали. А той си дигна чуковете отзарана, замина си и каза: Айде, чао. Отиде да става началник.
2: Не знам.
1: А, че ти не му ли каза за цялата работа?
2: Казах му, бе.
1: 15 часа бил е дежурен, това бебе стои живо. Той го е израждал. Те ще кажат добре вий сутринта кат дойдохте на работа и го видяхте, че е живо това бебе, какво направихте. Що не извикахте неонатолог да го вземат.
2: Ами аз...
1: Щото то в края на краищата ще умре. Разбираш ли.
2: Да бе то ще умре, ама...
1: Ама те ще кажат: вие сте го забавили, затова е умряло.
2: Щот аз мислех да ти кажа, че там колкото и да е, и 900, и 1000 лв., за да си гарантираме спокойствието и толкова.
1: Ама не бе, не е 900-1000. Няма ние... горе-долу се разбрахме колко ще изплащаме по-малко. Тя навита на тия таквоз. Вече не я знаеш. Ще вземе да се обади в прокуратурата. Ще стане страшно.
1: Освен, де да знам. Да вземем да провери горе там как е, какво е. Ти къде си, къде си.
2: Аз съм тука в кабинета.
1: В кой кабинет?
2: В моя.
1: В частния...
2: Да.
1: Аха, ам кой е дежурен следобяд, бе?
2: Мишо.
1: Ааа, ама той Мишо бе, сега ще го питам да го видя какво става с бебето. Я му звънни.
2: Да
1: Ще му звънна.

Втори разговор същия ден (в 15,24 ч.) между  д-р Кожухаров и д-р Милатович

1: Милатович: Да.
2: Кожухаров: Ало, що не се обаждаш, бе?
1: А, е, че сега вдигам, бе. Кой да ме е търсил друг?
2: Абе как бе, на другия телефон. Преди 15-ина минути.
1: Ааа, че не съм го чул ей го тука до мене е. Гледам един филм даже - кажи.
2: А че какво става с онова бебе, бе?
1: Живо.
2: А стига, бе!
1: Да, ама допреди половин час беше. Щот ходих.
2: Ох, оня звъни, пукал.
1: Кой?
2: Шефът на Търново.
1: Ааа, и?
2: Той ся гузен, щото...
1: И...
2: Той си е виновен  за всичко, ама...
1: Да.
2: Вече и ние сме съучастници. Туй, ако се разчуе, може да ни съдят за предумишлено убийство, бе човек. Ти знаеш ли за какво става въпрос?
1: Аз знам за какво става въпрос. Ама той що е направил туй нещо? Ние вече сме вътре, бе.
2: Ние вече сме бая вътре. И, на, от тука вече нищо не мое.
1: Вече сме вътре, ама все... А, бе, к'во да правим тогаз? Да го мятам.
2: Къде да го мяташ?
1: Амчи то кат се пише аборт то не се праща никъде.
2: Е, то не се праща никъде. Ами, как да го убие човек? То не може да го убиеш.
1: Ами ще накарам Снежана.
2: Какво да го направи?
1: Ам, че тя го била сложила във фризера, пък Гинка го извадила. (Смях)
2: Кой го е извадил?
1: Гинка (смях).
1:Де ба и шушумигите му де еба.
2: Ам чи к'во да правя сега.
1: Гинка го е извадила, оная и тя. К'во да правим сега? Като кажа, че ще ни таковат, то.. де еба и...
2: Аха. Не, ние, просто аз не виждам.
1: Ние, просто, аз не виждам... , у кофа ли да го давиме, ли? Какво да правя – смях.
2: Ам чи. Ако трябва да го...абе аз се надявам, докато ми свърши смяната да си замине то.
1: Да си замине то.
2: Що?
1: Ох,ох, ох. Нищо. Абсолютно. Значи 9 часа сутринта са минали.
2: Ама от вчера.
1: Следобед. Да.  През нощта прави 12 и сега прави 24 часа.
2: И сега три часа прави 24, ама ние кога го гледаме беше веч на... ъх, то наникъде.
1: Ам чи.
2: Хубаво като има развитие, аз ще ти се обадя (смях).
1: Не, недей се смей, недей се смей. Ще се ебе майката туй. Ти остави тая работа.
2: Ами добре. Какво да направя сега?
1: Ам чи. Единственото нещо е, че пфуу, то си е аборт, а не живо раждане, нали?
2: Е за какво ти звъни глупакът? Ти каза ли му?
1:Той звънял е на Тотю, щото го е страх.
2: Е?
1: Тотю ми звъни пък на мене.
2: Ей го сега Сотиров ми звъни пък ей сега.
1: Еми.
2: Ей го чакай ще говоря, айде.

16,10 ч

1: Кожухаров: Ало.
2: Милатович: Ало.
1: Оу.
2: Туй отиде при Андрей Баташов. Ама какво ще го правим сега? Къде ще го изгарят туй?
1: Как стана?
2: Ам чи какво остана. Ей умря си.
1: Само си умря?
2: Ее, само. Няма да го закачаме, я.
1: Еее...
2: Туй ти викам, малко му е хладно тука, ама...
1: Еми как, къде бе, в биологичните отпадъци във фризера.
2: Добре де ние сега ще го сложим във фризера. Ама после, опаковат ли се? Как ги горят?. Ебеш ли му мамата?
1: Къде, бе? Не, бе. То си има биологични отпадъци. Идва си специална фирма, която ги кара чак в София. Там ги горят, бе.
2: Аха, добре, бе, значи при биологичните. Да не при плацентите? Щот да не го грабнат нещо?
1: Ама то и плаценти, всичко там са.
2: Чакай, чакай, ей ти Снежка.
1: Какво се чудите, бе?
2: Не, не, щот после къде ще го слагам. При...
1: Ами в биологичните отпадъци, бе. Те нали идват.... премерете го колко е. Трябва да е под 500 грама.
2: Да, да.
1: Все едно си е умряло още при...
2: Да, бе, да.
1: При аборта и толкоз.
2: Аха, аха, добре.
1: И ако е умряло, и при аборта си, така е казано и на майката, и на всички.
2: Да, бе, да.
1: Просто нема такова, че е живяло. Никой не е виждал, не е чул.
2: Естествено.
1: Умряло си е. При това още при раждането.
2: Ъхъ, ъхъ.
1: Айде, добре. Слагайте го при биологичните. Ама да не е повече, та да се... некой там да види и да...
2: Ъхъ.
1: Вземи да го мери нещо...

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase


1241
Спонсорирано съдържание
Напиши коментар Коментари
11
 
4
 
! Отговори
donev преди 13 години
да, тези които мразят ромите и ни наричат ***, заслужавали сме пещите на кремиковци според една даниела ...получавали сме помощи, къщи, ток безвъзмездно, държавата е длъжна да ни дава, бедни сме. ние правим деца, защото можем, българите не правят, защото не могат ...
4
 
9
 
! Отговори
Tati преди 13 години
Най-много ме кефят тези които казват "Никой няма право да се прави на господ и да решава кой да живее и кой не!!" и в същото време призовават за смъртни наказания...
2
 
4
 
! Отговори
Доктора преди 13 години
по 20 години и за 5тимата обещавам ви
4
 
8
 
! Отговори
Tati преди 13 години
1172 мнения до тук, а докато го постна сигурно още толкова. Явно всички искат гласът им да се чуе...Имаше теории за конспирации, елигиозни изблици и молитви, лек политически анализ, и любимите ни умопомрачени нео-нацисти които си мислят, че са научили универсалната истина. И всичко за някакви си стенограми, които ако са истински са безполезни като доказателство в съда, а ако не са се превръщат в гигантски гаф на Цветанов.Попреебал се е Цецо то зи път...
1
 
7
 
! Отговори
Мама преди 13 години
Е,на половината от постовете слагах +,това поне е добре....Сега лека нощ!!!!
0
 
4
 
! Отговори
donev преди 13 години
аз съм donev, анонимен, Radosveta,genadi
0
 
1
 
! Отговори
Анонимен преди 13 години
намери даниела във !!!!
0
 
4
 
! Отговори
Мама преди 13 години
Мама+Достоевски-това съм!
0
 
1
 
! Отговори
donev преди 13 години
това ли било, чувал съм за него
3
 
10
 
! Отговори
Justice преди 13 години
Смъртни присъди за извергите-гинеколози!
1
 
3
 
! Отговори
donev преди 13 години
и аз за това говоря, комплексари това е само тази Дебиелаистинската мама знаеш ли какво е фб ?
0
 
3
 
! Отговори
Достоевски преди 13 години
Имам няколко романа за публикуване...да ти ги пейсна????
4
 
3
 
! Отговори
Попай преди 13 години
Бате, остави я Даниела на спокойствие, пиша ти тревожни неща. Бил съм в много държави, които миннават през различни етапи. Казвам ти, това тук прилича на диктатупра вече. На прага сме на Културна революция, само че не този път в Китай, а в Б-я, и извършена не от Мао, а този път от Боко.
0
 
4
 
! Отговори
Radosveta преди 13 години
аз наистина се обърках кой, кой е ???donev дай плюсче, анонимен, мама, подкрепете ме за да разберем колко сме ?
1
 
5
 
! Отговори
Анонимен преди 13 години
Присъда за лекарите, оставили бебето да умре мъчително. Не ви ли е срам, бе "хора", за какви пещи, за каква смърт настоявате? Кученце да намериш, може ли да го убиеш? Хептен ли сте полудели, та виждате в смъртта на едно бебенце повод за радостни емоции, за мъст !
1
 
9
 
! Отговори
генади преди 13 години
Цитат:И от БЛС да не се правят на ощипани и да пишат декларации "В защита на люто оклеветените ни колеги!", ами да вземат да организират за подопечните си "лекари" спешни курсове на следните теми:-"Основи на етиката и морала"-"Защо е ценен живота"-"Десетте Божи заповеди"-"Какво означава това да си лекар"-'КАК ДА ДАДЕМ НАЙ-ДОБРОТО ОТ СЕБЕ СИ ЗА ДА ПОМОГНЕМ"-"Малките деца- чистота и невинност"-и т.н.
0
 
5
 
! Отговори
Истинската мама преди 13 години
Най-тъпо е когато присвояваш никове на други потребители и така вкарваш "интрига"-правят го лишените от въображение и самочуствие-пост 1152 не е на МАМА!Да го ду...аш,*** комплексарю!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!
1
 
1
 
! Отговори
Анонимен преди 13 години
какво е фб ?
0
 
7
 
! Отговори
Повест за Човека преди 13 години
"Пиша това, под дълбокото впечатление от погребалния марш. Това беше погребение на доктор Хинденбург, човек на 84 г. Понеже беше протестант, първо лежа в църквата, а после бе однесен на гробището. Такива чувства, такива, от душата потекли думи, толкова горещи сълзи, никога още не бях виждала при погребение... Умрял старецът в такава бедност, че нямаха с какво да го погребат...Петдесет и осем години е работил покойния М. Хинденбург, и колко добрини е направил през това време! Ако знаехте, Фьодор Михаилович, какъв дивен човек беше той! Беше лекар и акушер; неговото име ще бъде запомнено от потомствата; за него и сега се разказва; целият *** народ го наричаше - татко, обичаше го, обожаваше го, и чак след неговата смърт разбра, колко много е изгубил. Докато още лежеше в ковчега, в църквата, нямаше, струва ми се, човек да не е дошел да го оплаче, да му целуне краката; особено бедните еврейки, на които толкова много е помагал; плакаха и молеха Бога да отиде направо в рая. Днес у нас дойде нашата бивша готвачка, необикновено бедна жена, и разказа как докторът, при раждането на последното и дете, виждайки че нямат нищо в къщи, дал тридесет копейки да си сготвят супа, и как после всеки ден идвал и оставял по 20 копейки. А когато видял, че жената е по добре, изпратил и 2 яребици. Също и когато го извикали при една много бедна родилка (а точно такива и са се обръщали към него), и като видял че детето няма в какво да се повие, съблякъл си ризата, дал и кърпата, с която главата му винаги е била вързана, за да се нацепят за пелени.Говори се, че така е лекувал и някакъв беден евреин, дърводелец, а после като се разболяла жена му, и нея, па и децата. Всеки божи ден, по два пъти се отбивал, и когато всичките ги вдигнал на крака, попитал евреина: Е, с какво ще ми платиш сега? А оня му отговорил, че няма нищо друго, освен една единствена коза, която още същия ден ще гледа да продаде. Така и направил, продал козата за 4 рубли и донесъл парите на доктора. Тогава докторът дал още 12 рубли на своето момче, заедно с четрите от козата, и го изпратил да купи крава, а на дърводелеца казал да си иде вкъщи. След един час отвели на евреина - дърводелец, крава и му казали, как докторът открил, че козието млеко не е здравословно за тях.Така и преживял целия свой живот. Имало е случаи, когато е давал на сиромасите по селата, по 30 - 40 рубли. Затова и го погребаха като светец. Всички сиромаси затворили дюкяните и тръгнали след ковчега му. Еврейски обичай е, на погребение, деца да пеят псалми, но им е забранено да пеят псалми, при погребение на друговерец. Но в този случай децата вървели пред ковчега и пеели псалми. По всички синагоги се молили за душата на доктора, както и камбаните на всички църкви биели, по време на изпращането му. Вървяла и военната музика, а еврейските музиканти отишли при сина на покойника, да молят, да им разреши да имат тази чест, да свирят на погребението. Всички бедни евреи донели, кой 5, кой 10 копейки, за венец, а богатите евреи дали много, и приготвили чудесен, огромен венец от свежи цветя, с бели и черни ленти отстрани, на които със залтни букви, били изброени докторовите главни заслуги, например, уреждане на болница, и други подобни не можах да прочета и запомня всичко, което имаше написано, но нима е и възможно да се изброят всичките му заслуги!Над гроба държаха реч, протестантски пастор и еврейски равин, и двамата плачеха. А старият доктор лежеше в стария, износен мундир, а главата му бе вързана със стара кърпа (милата му главица) и изглеждаше, че само спи така свеж бе цветът на неговото лице".
0
 
1
 
! Отговори
donev преди 13 години
оп аз съм ти или ти си аз ?Дебиела е във фб и чака попай, ти не я мисли нея ...дай да си чаткаме тук