Защо българският туризъм не може да отбележи ръст като албанския?

Чудим се как ще увеличаваме сезонността. Сезонността не се увеличава с министерско постановление. Тя се увеличава като промотираш конкретно този вид туризъм, които има сезонност от 7-8 месеца, а могат да бъдат изброени не един и два, а 20 такива типа туризъм. Това каза Димитър Попов, Penguin травъл, в предаването "В развитие" на Bloomberg TV Bulgaria.

Вчера имаше заседание на Националния съвет по туризма, на което ресорният министър заяви, че през 2024 година българският туризъм се е съвзел от пандемията, но що се отнася до вътрешния туризъм. Броят на чуждите туристи все още е по-малък, отколкото е бил през 2019 г. по данни цитирани от министъра. В същото време виждаме задълбочаване на кадровата криза в туристическия сектор, като по различни данни до 70% от туристическите обекти работят с недостатъчен персонал. Това води до икономически загуби, които могат да се изчислят на близо 1 млрд. лева годишно от нереализиран туристически потенциал по данни на БСК.

"Спадът на туристопотока в България се дължи преди всичко на липсата на руски и украински туристи. Говорим за 200-300 хиляди и повече туристи, които идваха и реализираха средно по 9-10 нощувки. Тази голяма дупка не може да се запълни от туристи от Румъния, например, които идват за уикенда с по две-три нощувки и дори поляците, които бележат ръст, но според мен и там пазарът ще стагнира. Нека поставим правилната диагноза и да не се заблуждаваме, че Covid все още има някакво негативно влияние върху туризма и той е причината".

Българският туризъм не може да отбележи ръстове като тези, които бележат в Албания, каза още гостът, като подчерта, че основна грешка е насочването на всички усилия в стимулиране на традиционния туризъм - градски, морски и ски туризъм, вместо да се обърне внимание на множеството алтернативни форми, като пешеходен и вело туризъм, към който има засилен интерес от страна на чуждестранните туристи.

Присъединяването на България към Шенген не може да се разглежда като еднозначен позитив и стимул за българския туризъм, подчерта събеседникът. "Това е грешна диагноза".

"Българите вече съвсем лесно и спокойно ще пътуват в Гърция, защото няма опашки по границата. Същото се отнася и за работниците. Може да се каже, че голяма част от Западна България ще забрави изцяло за българското море".

В същото време промяната на визовия режим след влизането ни в Шенген ще направи издаването на визи за трети страни - Китай, Индия - много по-трудно и ще възпрепятства туристическия поток от тези дестинации. "А това са големи генериращи пазари, на които българският туризъм трябваше да разчита. А ние изпуснахме момента, когато не бяхме в Шенген, за да облекчим максимално визовия режим с трети страни".

Българският туризъм е силно зависим от сезонността, особено в морските курорти. След загубата на чартърни туристи, които преди пандемията идваха с организирани полети, секторът става все по-податлив на климатични условия, което води до откази на резервации при неблагоприятно време, коментира Попов. Съществува проблем с недостатъчното развитие на алтернативния туризъм и липсата на ефективна реклама и маркетинг на различни туристически продукти. България не успява да се позиционира на пазара с разнообразни предложения, като вело и пешеходен туризъм, които биха могли да привлекат повече туристи извън летния сезон.

За подобряване на туристическата реклама в България могат да се разширяват рекламните стратегии, като е необходимо да се рекламират не само традиционните морски дестинации, но и алтернативни видове туризъм, като пешеходен, вело и винен туризъм. България разполага с множество природни и културни ресурси, които не са достатъчно представени в рекламата, подчерта гостът. Дигитализацията и подобряване на туристическите портали също са изключително важни крачки. Създаването на ефективни и интуитивни онлайн платформи за информация и резервации е от съществено значение. В момента съществуващите туристически портали не предоставят достатъчно информация и не са привлекателни за потребителите.

Фокусът трябва да се постави върху устойчивия туризъм. Развитието на устойчиви туристически практики и насърчаване на местния бизнес може да помогне за привличането на туристи, които търсят автентични и уникални преживявания. Това включва реклама на местни продукти и услуги, които да привлекат туристи в по-малките населени места, обясни Попов.

По думите му е важна и координацията между държавни и частни инициативи. Създаването на партньорства между правителството и частния сектор може да доведе до по-ефективни рекламни кампании и по-добро разпределение на ресурсите. Това включва съвместни проекти и инициативи, които да популяризират България като туристическа дестинация.

Важна е и адаптацията на рекламата към целевите пазари. Необходимо е да се анализират и адаптират рекламните стратегии спрямо специфичните нужди и предпочитания на различни целеви пазари, включително нови и потенциални туристически дестинации.

Вижте целия коментар във видеото на Bloomberg TV Bulgaria