ЕК може да препоръча България да бъде поставена в процедура по прекомерен дефицит

Европейската комисия съобщи днес, че България може да бъде поставена в процедура по прекомерен дефицит. Тази процедура предвижда засилено наблюдение на бюджетните разходи и мерки за възстановяване на показателите, при които е установено отклонение. В същата процедура досега са 10 държави от ЕС - Австрия, Белгия, Финландия, Франция, Италия, Унгария, Малта, Полша, Словакия и Румъния заради превишаване или очаквано превишение на референтната стойност за дефицита от 3 на сто от БВП през 2025 г. "и/или" 2026 година. Решението за предприемане на процедурата се гласува от Съвета на ЕС.

На пресконференция при представянето на пролетните икономически прогнози на ЕК днес еврокомисарят по икономическите въпроси Валдис Домбровскис поясни, че следващата стъпка за нашата страна ще бъде преценена след съставянето на оценка от Икономическия и финансов комитет с представители на комисията, държавите от ЕС и Европейската централна банка. Този съвет ще състави мнение по днешната оценка и след това ЕК може да предложи да се предприеме процедура по отношение на нашата страна. ЕК ще продължи наблюдението в следващите месеци и ще представи нова оценка наесен, поясни еврокомисарят.

Бюджетният дефицит на България миналата година не надвиши 3 процента от БВП, ако се вземат предвид допълнителните разходи за отбрана и осигурената отстъпка от бюджетните правила, каза той. От тази година надвишаването на 3 процента от БВП не се обяснява от повишените разходи за отбрана, затова докладът на ЕК заключава, че изискването за размера на дефицита не е изпълнено, добави той.

Оценката на ЕК за България

В оценка за нашата страна в доклад от 142 страници ЕК отчита, че дефицитът на консолидирания държавен бюджет възлиза на 3,5 на сто от БВП през 2025 г. и се очаква да се увеличи допълнително и да остане над 4 на сто до 2027 г., включително заради предвидените разходи за отбрана. След години на фискална дисциплина България отчита дефицити от 2020 г. насам, като дългът нараства по-бързо, сочи оценката.

Големите и постоянни увеличения на разходите без компенсаторни мерки за структурно финансиране допринесоха за продължаващите дефицити, въпреки положителния растеж. България може да изпита затруднения при изпълнението на ангажиментите си по средносрочния фискално-структурен план при липса на усилия за консолидация. България се ангажира с цел за структурен първичен дефицит от 1,8 на сто от БВП до 2028 г., което предполага годишна корекция от 0,16 процентни пункта, се допълва в текста. 

За да се запазят стабилни публични финанси, има възможност за подобряване на данъчната система, борба със "сивата" икономика и повишаване на нейната цялостна справедливост, пише комисията.

През 2025 г. дефицитът по консолидирания държавен бюджет на страната ни достигна 3,5 на сто от 3 процента през 2024 г. и въз основа на пролетната прогноза на ЕК от 2026 г. се очаква да се увеличи допълнително до 4,1 на сто от БВП през 2026 г. и 4,3 на сто от БВП догодина. През последните години България предприе стъпки за подобряване на адекватността на пенсиите и социалните осигуровки, и увеличи заплатите, което често бе свързано с автоматични индексации и повишение на минималната работна заплата. В резултат на това се очаква разходите да нараснат до 2027 г., отчасти поради доставки на военно оборудване. Разходите за отбрана нарастват и се предвижда натискът върху разходите да се увеличи. Застаряването на населението ще има последици за пенсиите, здравеопазването и дългосрочните грижи, показва оценката на комисията.

Петте препоръки на Еврокомисията

1. За тази и следващата година ЕК препоръчва на нашата страна да използва гъвкавостта, предоставяна от националната клауза за изключение за по-високи разходи за отбрана. Препоръчва се увеличаване на разходите и готовността за отбрана, като същевременно се осигури ефективност на разходите и постепенно съобразяване на бюджета, за да се поддържат структурно по-високите отбранителни разходи. Нашата страна следва да направи така, че всички мерки, предприети за смекчаване на въздействието от поскъпването на енергията, да са временни, насочени към защита на уязвимите домакинства или към задоволяване на нуждите на енергоемките предприятия, и да запази мерките за пестене на енергия. Препоръчва се също предприемане на мерки за справяне със "сивата" икономика и за подобряване на справедливостта на данъчната система. България трябва да повиши събираемостта на данъците, включително чрез подобряване на събирането на просрочени задължения, с подкрепа за спазване на данъчното законодателство и разширяване на приходната база.

2. Осигуряване на непрекъснатост на реформите и инвестициите, осъществявани по линия на Механизма за възстановяване и устойчивост. Засилване на усилията за изпълнение на програмите по политиката на сближаване.

3. Подобряване на функционирането на публичната администрация, особено на местно равнище, чрез опростяване на законодателството и цифровизиране на работните процеси и услугите, повишаване на оперативната съвместимост между равнищата на управление; допълнително развитие на уменията на държавните служители; подобряване на ефективността на мерките за борба с корупцията, особено на високо равнище, включително с укрепване на независимостта и ефективността на Висшия съдебен съвет; подобряване на качеството и ефективността на процедурите за обществени поръчки и повишаване на независимостта на регулаторите; увеличаване на въздействието и ефективността на бюджетните инвестиции в научноизследователска и развойна дейност.

4. Допълнително намаляване на въглеродното замърсяване от електроенергийната мрежа и ограничаване на зависимостта от производство на енергия от изкопаеми горива, включително чрез насърчаване на производство на ток от вятър, осигуряване на гъвкавост на търсенето и предлагането, осъвременяване на електропреносната мрежа и промяна на корпоративното управление на държавните дружества в енергетиката за подобряване на прозрачността; насърчаване на обновлението на мрежите за централно отопление с постепенно премахване на субсидиите за изкопаемите горива; справяне с енергийната бедност с помощта на целенасочени мерки; насърчаване на намаленото замърсяване от производствата и насърчаване на внедряването на чист градски, обществен и железопътен транспорт, включително с ускоряване на инвестициите в развитието на необходимата инфраструктура и свързаността в северната част на страната; подобряване на управлението на отпадъците.

5. Подобряване на качеството на преподаване с обучение на учители, основано на нуждите; повишаване на качеството, съответствието с пазара на труда и приобщаването на образованието и обучението; увеличаване на заетостта на слабо представените групи; повишаване на придобиването на умения, включително обучението за възрастни, за подобряване на конкурентоспособността; справяне със социалното приобщаване с подобряване на достъпа до по-свързани услуги за заетост и социални услуги, по-ефективна подкрепа за хората с минимални доходи; повишаване на ефективността и достъпността на здравната система, включително с преразпределяне на ресурси от болничната към доболничната помощ, намаляване на плащанията от страна на пациентите и справяне с недостига и неравномерното разпределение на здравните работници в цялата страна.

Процедурата по прекомерен дефицит

Процедурата при прекомерен дефицит цели държавите от ЕС да възстановят или поддържат дисциплината в бюджета. За да ограничат бюджетния дефицит и държавния дълг, страните от ЕС са договорили референтни стойности - съотношение на дефицита към БВП от 3 на сто и съотношение на дълга към БВП от 60 процента. 

Ако дадена държава надхвърля тези стойности, или има опасност да ги надхвърли скоро, ЕК изготвя доклад и оценява дали тази държава има прекомерен дефицит. При необходимост ЕК съобщава на Съвета на ЕС и предлага решение за установяване на отклонение от показателите. Ако Съветът стигне до заключението, че има прекомерен дефицит, приема препоръка и посочва необходимите стъпки. Препоръката може да съдържа коригиращ бюджетен план и краен срок. Засегнатата държава трябва да предприеме необходимите действия в срок от шест месеца.

Ако до крайния срок не са предприети ефективни действия, или ако държавата не се съобрази с препоръката, Съветът на ЕС може да наложи санкции, включително глоба в размер до 0,05 на сто от БВП за предходната година, ако засегнатата държава е част от еврозоната. Глобата трябва да се плаща на всеки шест месеца, докато Съветът на ЕС прецени, че държавата е предприела ефективни действия. Ако държавата продължи да не изпълнява задълженията си, Съветът на ЕС има право да засили санкциите.

Решенията и препоръките на Съвета на ЕС се приемат без участието на засегнатата страна. За приемане на решение е необходимо квалифицирано мнозинство.

България беше поставена в същата процедура през юли 2010 г., а през юни 2012 г. Съветът на ЕС отчете, че основанията са отпаднали и прекрати допълнителното наблюдение над нашата страна.
(кор. на БТА Николай Желязков)