Рекорден износ на ток: България стана батерията на Източна Европа

Екстремните горещини, рекордните суши и спадът в нивата на европейските реки подложиха на тежък тест енергийните системи в Централна и Източна Европа в разгара на лятото. В тази сложна обстановка България се утвърждава като остров на стабилност и ключов балансьор на електроенергийния пазар на Балканите. Това коментира инж. Мартин Георгиев, изпълнителен директор на „Електрохолд Трейд“, в предаването "Бизнес старт" с водещ Христо Николов.

Българският енергиен микс претърпя бърза трансформация, благодарение на мащабното навлизане на технологии за съхранение на енергия. По данни на инж. Георгиев базовият гръбнак на производството остава ядрената енергия от АЕЦ „Козлодуй“, осигуряваща между 37% и 38% от микса. В слънчевите часове фотоволтаичните централи покриват около 30%, термичните централи (ТЕЦ) осигуряват близо 20%, а ВЕЦ – около 10%. Вятърната енергия през лятото остава с по-скромен дял (3-4%) поради устойчивото затишие във времето.

Голямата промяна обаче идва от акумулаторните системи:

„Определено енергийният микс търпи промени и динамика в последните месеци поради влизането на нови технологии, най-вече за съхраняване на електроенергия. Те осигуряват около 15% от дневното потребление, и то в най-критичните периоди, когато има най-голяма нужда.“

Докато България поддържа баланс, ситуацията в останалата част от Европа е напрегната. Екстремните температури от над 40 градуса и липсата на валежи доведоха до критично ниски нива и повишаване на температурата на водата на р. Дунав и нейните притоци. Това затруднява охлаждането на редица ядрени централи в региона. В Унгария централата „Пакш“ работи с намален капацитет, а румънската „Черна вода“ също редуцира мощностите си. Във Франция климатичната криза е извадила от строя около 6000 MW ядрени мощности.

За разлика от съседите си, България разполага с технологичен буфер при АЕЦ „Козлодуй“ поради по-добри инженерни решения за водовземане, както и с високи водни запаси във ВЕЦ каскадите на НЕК след дъждовната зима и пролет.

„В Европа ефектът се усеща вече повече от 3 месеца с екстремни температури... Рекордно ниското ниво на река Дунав с повишените температури на водата създадоха доста големи проблеми. В България имахме щастието да бъдем малко предпазени, но ако тенденцията на високи температури се запази, след няколко седмици може да наближим критични нива.“

В държави като Румъния и Унгария вече са активирани аварийни планове, а големи индустриални предприятия (включително автомобилни гиганти като Dacia) ограничават или спират работа във вечерните пикови часове. Комбинацията от геополитическо напрежение около доставките на газ от Персийския залив и метеорологичните екстремни условия създава т.нар. „идеална буря“ за сектора.

В тази среда България не просто избягва ограниченията, но се превръща в основен износител на електроенергия, записвайки исторически рекорд по износ за месец юли. В пиковите вечерни часове батериите в страната отдават над 3000 MW (което надхвърля мощността на АЕЦ „Козлодуй“) в продължение на до 5 часа.

„България е батерията на региона, със сигурност... В цяла Европа се говори за примера на България. В абсолютна стойност и спрямо размера на енергийната ни система, може би единствено Калифорния в световен мащаб може да се мери с нас по скорост и инсталирани мощности.“

Благодарение на инсталираните 4000–4500 MW и близо 15 000 MWh системи за съхранение, излишната слънчева енергия през деня вече не се губи, а се съхранява и изнася по време на вечерните пикове, каза Георгиев.

Разликата между покупката/вноса на евтина дневна енергия и износа във вечерните часове вкарва около 1 милион евро на ден в българската икономика. Благодарение на освобождаването на съхранена енергия, цените на едро в България през вечерните часове са с 10-12% по-ниски спрямо тези в Румъния, което подкрепя конкурентоспособността на местния бизнес, коментира Георгиев.

Що се отнася до бъдещето на пазара, основните фактори през следващите месеци ще бъдат геополитиката, продължителността на летните горещини и природният феномен Ел Ниньо. Макар той да предизвиква настоящите рекордни горещини, исторически Ел Ниньо често носи по-меки зими за Европа, което би намалило отоплителния товар през студените месеци.

Целия разговор може да гледате във видеото на Bloomberg TV Bulgaria