Позитивен ефект

Само че по-голямата част била умряла, тъй като от падането при изпускането на язовирите, животните получили необратими черепно-мозъчни травми, комоцио и други тежки наранявания.

Така че сега реките са пълни с рибешки трупове, а в следващите години май няма да можем да папаме богатите на фосфор водни животни, освен ако не си ги развъждаме в домашни условия, поне колкото за Никулден да има.

След наводненията обаче друг животински вид се размножи скорострелно и заплашва да приближи утрепаната ни от всякакви природни стихии държава до страни като Кения и Мозамбик. Комарите превзеха родината по всичките й краища, а борбата с тях, въпреки че наглед е безмилостна и жестока, не дава резултати.

Сблъсках се с насекомите лице в лице преди два дни. Влязох в кухнята сутринта – не че и друт път не съм влизала, но различното този път беше, че открих нови обитатели. Едно комарче, кацнало небрежно на шкафа. Пляссс и то мина в небитието, докато аз доволно си слагам кафе.

Прозявайки се обаче, поглеждам нагоре – и, о ужас, таванът се е сдобил с луксозна замазка – редица комарища, наредени в стройна редица, опасват цялата кухня. След първоначалната паника, която почти ме подтикна да скоча през балкона, започвам да мисля хладнокръвно.

Първото, което идва наум, е да хвана упътването към сокоизтисквачката, което се въргаля наоколо, и да започна да ги трепя. Да, обаче, те очевидно имат очи навсякъде и организират масово бягство преди да съм грабнала книжката.

Прахосмукачката се оказва по-добро решение. Засмуквам около 5-6 комара, което в процентово изражение е нещо като 1/10 от насекомите. Другите се разхвърчават наоколо и създават добра имитация на филми като „Пришълецът“ и „Мухата“ със съответното музикално оформление.

Обстановката се успокоява, докато аз мисля стратегии. Разглеждам ги внимателно. Не са малки, нежни комарчета, а са тлъсти и тежки бомбардировачи.

Чуваш ги отдалече преди да усетиш, че вече ти дишат във врата. Направо са като летящи кръвни банки, даже си мисля дали да не предложа на Центъра по трансфузиология да ги използва като алтернативни източници на кръв в спешни ситуации. Само дето не може да се установи каква кръвна група носят в себе си.

Чудя се дали ако се сниша на нивото на пода и атакувам оттам, ще успея да ги изненадам. За тази цел обаче трябва да започна да лазя още от района на банята, да се вмъкна незабелязано в кухнята и там да им организирам засада с джапанка. Или по-добре с джапанката на баща ми, тъй като тя е 47 номер и площта й ще доведе до повече жертви, ако удрям точно.

Накрая се отказвам от военните действия и просто се прехвърлям в хола, където имаме специална смрадливка срещу комари. Прати ни я брат ми от Япония, където боят с насекоми е част от всекидневния живот. Смрадливката е съставена от някакви треви и като я запалиш, комарите се надрусват и увисват безжизнено на пердето. По тази причина холното перде е осеяно с кървища и трупове, а стената прилича на арт проект.

Всяка сутрин си докладваме статистиката и броим новите петна с кръвна плазма, които са неопровержимо доказателство. Показваме си и плюските, като всеки се опитва да привлече внимание с по-големия си брой пришки. Аз, например, имам три гигантски на прасеца, заради които приличам на пациент с бубонна чума. Обяснявам на приятели и познати, че те са позитивен ефект от наводненията. Че гадното москито е виновно за екзотичния ми външен вид, не съм се родила така.

И така, борбата продължава всеки ден. Смрадливката скоро ще свърши, а на тези неща, дето си ги включваш в контакта, много не им вярвам. Не знам дали някой организира пръскане срещу комари и други инсекти и ако да – къде блеят. Не комарите, а пръскачите.

Няколко пъти гледах по телевизията хора, които ходеха и обгазяваха разни гьолове, но очевидно това не помага. Само да се надявам да не плъзне малария из страната, щото тогава и ние ще легнем редом до умрялата риба.

Но може би и това ще го нарекат позитивен ефект.