Песента на колелетата и техните пружини

Преди около два месеца най-сетне успях да събера заветната сума от 350 лева и се втурнах да сбъдна детската си мечта и да си купя маунтън байк. Не избирах дълго, тъй като от самото начало бях решил колелото да ми е от български производител.

На едно изложение в Експо центъра имах удоволствието да се запозная с наистина много отзивчива и красива служителка на фирмата и консултант-мениджър в официалния им магазин, като дори се сдобих с 10% намаление за първата ми покупка. Дотук добре.

Колелото бе закупено, бях консултиран наистина професионално и останах изключително доволен.

На втората седмица обаче, предният амортисьор на колелото ми започна да скърца зловещо. Като казвам зловещо, имай предвид, че звукът е нарицателно за скомина и карайки по улиците на София, хората бягат все едно зад тях се движи безконтролно опитващ се да спре и стържещ релсите трамвай от старите модели.

Поне, дет' се вика няма, нужда да си купувам звънче, защото се чувам от далеч. Но този звук е само когато карам по асфалт. Когато се движа по павета (както са почти всички улици от нас до работата ми), получавам толкова цветущи на брой псувни заради шума който вдигам, колкото дори футболист, вкарал си автогол, не може да получи от многохилядна мразеща го тълпа.

Вече ме е срам да изляза с колелото, пък и да изляза, всеки ден прилагам военни тактики с промяна на маршрута, за да не събирам омраза от едни и същи локации в града. Сигурно дори си имам и таен прякор... нещо като „онова-мръсно-копеленце-с-колелото“ или „ше-му-счупим-главата-на-тоя-тенекиения“. Е, най-вероятно са доста по-гадни, но нали разбирате... езикът на медията не позволява.

Както и да е. На преглед при оторизиран специалист (нали колелото си има гаранция) бе поставена сравнително леката диагноза „изкривена пружина в амортисьора“. Окей значи. Трябвало да оставя байка си за 10 работни дни, за да бъде закаран до завода и там да бъде оправен.

След около 3-4 седмици или двайсет и няколко работни и почивни дни аз успях да се видя отново с любимото ми колело. Смазано перфектно. Летящо като Буцефал над тротоари и канавки без капаци.

2 дни тишина. И дотам.

После пак скърцане. Два пъти по-зловещо. Три пъти по-изнервящо и наистина оглушително като протяжен писък на вампир от стар филм на ужасите. Сигурно, прибирайки се късно вечер с него, съм пратил няколко баби в психиатрията. Или поне съм ги поставил на медикаментозно лечение с валиум и фенобарбитал.

Пак в сервиза и пак ми казват да си оставя колелото за 10 работни дни (разбирай поне месец) и пак щели да ми смажат пружината. Да ми смажат пружината ли? И после какво? Два дни карам колело после 1 месец го смазват и после пак два дни и после пак месец на сервиз...и така до края на гаранцията.

Поисках да сменят изкривената пружина на амортисьора. Не ставало. Поисках друг амортисьор от същия модел, дори да е втора ръка , но да не скърца. Пак не ставало. Реших лично да отида до проклетия завод за колела, който се оказа, че се намира на 800 метра от сервиза.

Значи, аз чакам повече от 20 дни да преместят колелото ми на 800 метра и да го смажат. За колко ли време се произвежда един велосипед .Не знам. Може би да е толкова бавно, че всеки от тях да има колекционерска стойност и да е част от лимитирана серия.

В завода питам няма ли начин поне да си го смазвам сам. Няма. Трябвало специален инструмент, изработван по поръчка и „забрави брато“. Освен това пича обяснява , че има много работа и не може току така да го смаже, така че да го занеса в магазина и да чакам по каналния ред.

Да, бе, да. Не и отново. Реших да се обърна към малко по-високо ниво от техника в сервиза. На телефоните на сайта на производителя и в офисите на магазините партньори, никой не вдига телефона. Драснах по един мейл и до двете места. После още един. Отговор няма. Вече се бях ядосал зверски и мислех да подпаля офиса им заради един прост амортисьор, когато ми се наложи да замина за почивка в Турция.

След само 270 километра каране само по асфалт, колелото ми вече е в насипен вид. Спукана предна гума, изкривена задна капла, разбито движение при педалите и 3 работещи скорости от 21. И това е маунтънбайк, предназначен поне за по-черен път, ако не за планини. Сега това колело обитава мазето. Вече дори не искам да се ядосвам на фирмата, защото ми е смешно. Какво ли ще кажат като им занеса тази развалина? Сигурно ще чакам да го оправят с години.... и като знам как го оправят... по-добре не. Имам гаранция... да бе, да.

Единственото, което ми остава е да го извлача от мазето и да го изхвърля.

Авторът не споменава името на фирмата-производител, въпреки силното си недоволство и увереността, че повече няма да си купи техен продукт, с единствената филантропична цел да не предизвика масово потребителско недоволство срещу фирмата.

В случай, че някоя български производител на велосипеди се припознае в описаната ситуация, е свободен да се свърже с автора и да го зарадва поне с една нова пружина за амортисьор.