15 септември

Предполагам, че повечето хора се чувстват така. Дето вика майка ми – все едно си бил в градска отпуска и е време да влезеш отново в затвора.

Въображението ми чертае мрачна картинка: първолачета в бели ризки, с огромни раници върху гръбнаците, с още по-огромни букети.

Нервни мами, които чакат рейса на спирката, а дъждът вали и олива и първолака, и мама му, с кал и вода.

При по-големите ученици липсва елементът с чакащата мама, често липсва и букетът. Понякога и ученикът липсва, ако не се е свестил от снощното парти.

Преобладават мисли за съученици/чки, трудно ли ще е по физика тази година, кой ще е класен, дали е гаден, ще ми приема ли собственоръчно написаните извинителни бележки.

А може би вече не се използват извинителни бележки, трябва да си ъпдейтна знанията по този въпрос. Вероятно вече може в чата да се уговориш с господина по история, че утре третия час ще отсъстваш.

Контролни, класни. Всеки ден ставане в 6 часа. Теми по литература – богатата душевност на българката, големите очи на лирическия герой и символизмът на Лилиев. Отговор на литературен въпрос. Уравнение с две неизвестни.

Амебата е едноклетъчно, зелената еуглена – също. Косинус от 56.78 плюс тангенса на тъпоъгълния триъгълник, което изключително много ще ни помогне по-късно в живота да сметнем колко струва един хляб и две млека в магазина.

Но въпреки всичко това 15 септември си има и необяснимо очарование. Всяка година на този ден започва нещо ново, въпреки че често училището си е едно и също.

Помня, че много се радвах на учителите си – дори и на тази по физика. Радвах се и на старите чинове, прашните дъски и лавката на първия етаж. И учителите ми се радваха, да се чудиш защо.

Благодарна съм им, че ме научиха на много неща. На доста други не успяха, но грешката не е в тях. Така или иначе ги научих по-късно, сама.

На 15 септември ги поздравявам за вярата в това, което правят, за силата и издръжливостта им да се сблъскват всеки ден с трийсетина хормонални пубертета и за желанието да им налеят нещо в главите.

Благодарение на нашите учители държавата все още съществува и се движи по сравнително грамотен и адекватен начин, въпреки че някои сигурно ще спорят по този въпрос.

И учениците поздравявам. Пожелавам да им мине леко годината, въпреки че класното по математика със сигурност ще си е гадно.

И си обичайте учителите – в деня след абитуриентския бал ще започнат да ви липсват, а в 1 курс двойката по география ще ви се види като виц. Затова – ходете на училище докато е време.

Пък и знае ли човек дали няма да го попитат я в Бързи пари, я в Стани богат колко е косинус от 56.78.