Гевреци на Царевец срещу Заточеници на Яворов

 От залез слънце озарени, алеят морски ширини

Време: 15 септември 2005 година, един и тридесет на обяд.

Място: Орлов мост, София, столица на България

Близо до цветарника, познат на столичани, пред бившия Царевец, е спряла луксозна лимузина, с надписи “АТАКА”.

Шрифтът наподобява онзи, на който в предкомпютърната епоха му викахме “Каменяк”, широко се използваше за заглавия в случаи на пленуми на БКП или речи на другари и другарки от ЦК.

До лимузината стои едър здравеняк – каменяк, може би депутат, по тениска без ръкави. До него изнурена и немощна женица му ръга гевреци в ръцете и вика пискливо: няма нужда, няма нужда. Очевидно не иска да взима пари. Защо – оставам да гадая.

На предния капак на лимузината има надпис, съдържащ всичко, което може да се иска. България, напред, трикольор, атака.

Женицата се оттегля, видимо щастлива. И жива. Щастливо подрънква старата бебешка количка, върху която е положена още по-стара торба с гевреци. Един щастлив човек, пардон, жена.

Здравенякът дъвче и плюе. Дъвче и плюе. И се оглежда като собственик на моста, околните квартали и съдбата на минувачите.

Няколко ученици от горните класове, в първия учебен ден, се обръщат заинтересовано и се хилят. Супер.

Едно такси, от обичайно чакащите там, деликатно се прошмулва и отминава.

Хората заобикалят, стреснато. Правят се, че не забелязват. Бързат, нещо си говорят, гледат настрани. Едното плюене даже не смеят да оплюят.

Аз също. Както виждам, ако протестирам, ще ме обесят на касапницата. За едното плюене.

Ама аз знам, че след плюенето може да дойде и нещо друго. Гадно.

Аз чакам автобуса. Закъде ли??? Май за Диарбекир. Там ще се чувствам по-добре.

Дали някой тук знае защо е построен Орлов мост???

Май никой. Затова предлагам да си построим нов Орлов мост.

На първо място в душите, а после и наистина - както казва майка ми – с дограма.

Някой да има нещо против?

За вас наблюдава и написа: Заточеник български