Закъсняла магия

Докато чакахме пред входа на НДК да започне представлението на Дейвид Копърфийлд, в главата си имах няколко зашеметяващи заглавия за днешната статия. Бях гледала Великия магьосник по телевизията и очаквах нещо грандиозно.

За мое най-голямо разочарование, единственото грандиозно нещо беше почти двучасовото чакане пред зала 1. Вместо в 17.30, представлението започна чак към 19. Никой от нас нямаше представа защо се бави всичко и кога ще започне.

Успокоявах се с това, че чакането си заслужава и Дейвид Копърфийлд не идва в България всеки уикенд.

В крайна сметка започна! Магът се появи ефектно от Нищото, яхнал мотор и беше посрещнат с бурни аплодисменти от близо 5 000-та публика. Следващия му номер обаче, откровено не се получи. Или той сбърка или нашата публика е прекалено наблюдателна, но за всички беше ясно, че тази илюзия се провали.

Дейвид трябваше да легне на малка платформа под тежка стоманена плоскост и да мине „през“ нея така, както премина навремето през Великата китайска стена. Легна Дейвид на платформата, на рамка над него закрепиха стоманената плоскост, покриха цялата композиция с огромен сребрист плащ и включиха камера, която да показва какво прави Дейвид вътре, под покривалото.

Той беше опрял ръце на стоманената плоскост и очевидно търсеше слабото й място. В определен момент екранът, на който даваха Дейвид, потъмня и Магът се изтърколи изпод плаща. И толкова.

Нито се показа отгоре, над стоманената плоскост, нито нищо. Това е като да легнете под масата, да я завиете с голяма покривка и после да се покажете изпод края на покривката и да твърдите, че сте минали през масата.

Последваха няколко номера с хора от публиката, които бяха наистина ефектни, но не и завладяващи както ми се искаше да бъдат. Скептичната родна публика така и не повярва на „случайно“ избраните зрители, че за първи път виждат Дейвид Копърфийлд и не са подготвени предварително какво да кажат и направят.

Не мога да отрека, че Дейвид се беше подготвил за шоуто у нас и беше научил няколко подробности от родната ни действителност. Пошегува се, че едно от огледалата, които използва, е откраднато от Метро, а касетата, която подари на една зрителка, е по-добра от тези на Азис.

Всичко това обаче някак си остана неразбрано заради нескопосания превод на нашия Дейвид, онзи от Господари на ефира, който от време на време забравяше, че трябва да превежда и оставяше на публиката сама да разбира за какво става дума.

Като стана дума за публика, да си кажем и още нещо. Крайно време е „световноизвестните“ звезди, които идват у нас, да разберат, че ние не сме бананова република и не се впечатляваме от шарени мъниста. Да разберат, че не може да се отнасят към нас с неуважение, изразено в недобра организация, закъснение или ниско качество на продукцията.

Българският зрител, особено онзи, който е решил да даде една средна месечна заплата, за да заведе децата си да се докоснат до магията, е достатъчно критичен към това, което гледа и не иска да бъде правен на глупак.

На пресконференцията преди шоуто Копърфийлд каза, че според него най-умни са онези хора, които не искат да знаят как стават номерата му. Е, със сигурност в България има поне 10 000 човека, които са умни. Публиката не искаше да знае как стават номерата, тя знаеше.