Избори на сателит

В деня на частичните местни избори в София, освен че проявих гражданската си позиция и гласувах, се опитах да направя и няколко други неща. Първо се занесох в кварталния автотехникум, за да си пусна бюлетината.

Леко се стъписах от присъствието на полицаи на всеки етаж, очевидно разположени там, за да заловят убиеца на Емил Кюлев, Шинка Манова или Ангел Емилов Стефанов – Гяволето, ако убиецът реши да гласува, щото в края на краищата и той е човек и сигурно иска да живее в чиста, уютна и красива столица без кучета, плъхове, дупки и разни други гадости.

Успокоена от тоталния контрол на силите за сигурност, безстрашно влязох в тъмната стаичка, която не знам защо се нарича точно така, имайки предвид факта, че вътре бе по-светло отколкото е нощно време на 22-та най-скъпа търговска улица в света - булевард „Витоша“.

Бързо съзирам лелеяната бюлетина, поставям я нежно и внимателно в пликчето и понеже искам да защитя неприкосновеността на моя вот, облизвам жадно плика, за да го запечатам. Дето се вика – „Sealed with a kiss“.

Минава ми през акъла, че пликовете можеха да са с лентичка, която се маха и двете части се залепят културно, без да точиш лиги по хартията. Най-малкото е нехигиенично, навън властва птичи грип, свинска чума, шап, хепатит и още няколкостотин милиона вируса. На излизане пускам олигавеното пликче в урната и с гражданска гордост в сърцето напускам стаята и се отправям към пощата на „Плиска“, за да си платя сметката на тока.

Вътре ме връхлита неочаквана изненада. Служителката, която стои зад гишето, ме поглежда с презрение и ми обяснява, че сметката за тока в събота не може да бъде платена в пощата, защото „сме на сателит“. Потискам очевадния въпрос кои сме тези ние, дето сме на сателит, въпреки че някои хора постоянно са си на сателит, ако погледнеш от друг ъгъл на нещата. И какво от това, питам аз, да не би сателитът да залязва в събота? Служителката се затруднява да ми отговори на този телекомуникационен въпрос и диалогът замира.

Излизам си без да платя тока и тръгвам към друго място, където мога да осъществя транзакцията, като пътьом се моля там да не са се покачили на сателита. И там, обаче, финансовата операция не може да бъде осъществена, защото докато съм сновяла напред-назад, излязла и сметката за октомври. И сега не можело да се плати само едната сметка, трябвало и двете.

Докато тъна в недоумение, забравям да питам те дали са на сателит, ей така, да съм информирана поне. Накрая с болка на сърцето се разделям с още няколко пари, за да платя и тока за октомври. Тръшвам 170 лева за двата месеца, защото на „Редута“ няма парно и по тази причина се отопляваме на ток, който идва от сателит, както се разбра по-късно.

Уморена, но щастлива се понасям към вкъщи, като не забравям да си повтарям, че в най-скоро време столицата ни ще стане уютен, красив, модерен и европейски град. И че съседът ми отгоре ще престане да храни хищни гълъби, които ръсят грип, перушина и лайна върху всички балкони надолу, защото ще има строги правила и ще го глобят, и той ще си плати, а ако не си плати, ние ще можем да се оплачем на арменския поп.

Докато си пътувам, потънала в мечти, колата ми попада в тринайсет големи дупки, девет по-малки и три канала с откраднати капаци.

Късно вечерта се наслаждавам на изявленията на различните кандидат-кметове и на бисерите, които ръсят. Бойко например обявява, че ниската избирателна активност е разбираема, защото дори и неговите приятели вместо да гласуват, отишли на риба.

По-късно пък чувам, че Татяна Дончева, известна вече като Fe-male /Iron-man, от Fe – името на желязото в Менделеевата таблица/, препоръчва да си мерим температурата три пъти дневно и кръвното – два пъти дневно. Фелдшерските й съвети малко се различават от предизборните платформи на останалите кандидати, но пък са полезни.

И така, в шеги и закачки, мина и този избирателен ден. Сега само се чудя какво ще се случи, като дойде новият кмет, дали още нещо ще поскъпне, например маршрутките и автобусните билетчета. А може би ще бъде въведен акциз и на въздуха около НДК и някои ключови кръстовища, особено тези, на които е имало показни разстрели.

Не съм обаче особено притеснена, щото в много краен случай ще помоля тези от „Електроразпределение“ да ме качат и мене на сателита и така ще реша проблема завинаги. А и ще мога да си плащам тока на място.