За Dnes.bg - искрено и иронично

Уебдизайнерът ни, например, е хвърлил око на едната награда и иска да я претопи в ланци. Засега удържам фронта и всеки ден ръся миниатюрния монумент с прах за отпечатъци, за да видя чии крадливи пръстчета са посягали към него.

И така, нашият работен ден всъщност няма край и често се прелива в нощ. И обратното. Много често това става при показни разстрели, покушения и други типове убийства, които се оказват незаменимо четиво за обществото в осем сутринта. Същото е и когато има избори, а най-оборотна се оказа нощта, в която Станишев се опита да стане премиер, ама не успя, щото много даваше зор в парламента.

Работата ни е доста интересна, като се има предвид, че в една голяма стая се правят няколко сайта. Така, докато пишеш какво е казала Емилия Масларова, ставаш свидетел на невероятното покачване на SOFIX-а, а колегата, който седи на югозапад от моя стол, подготвя материал, с който 12-годишните тийнейджърки ще научат как да поддържат кожата си с каша от лапад и сминдух. Всъщност, съмнявам се, че 12-годишните тийнейджърки се интересуват от това, може би повече ги влече въпросът дали Елена и Мариян ще правят секс.

В началото, признаваме си, и ние не знаехме какво точно правим. Това бе периодът на някои недоразумения и на материали като „Депресирана кокошка се самоуби“. Тогава и на мене ми идеше да се самоубия, въпреки че не съм депресирана, а дали съм кокошка е спорен въпрос.

Тези времена обаче отминаха, макар и кокошката да продължава да виси обесена на оградата. Оттогава екипът ни нарасна, някои от грешките – също. Нерядко могат да бъдат забелязани сбъркани членове /граматически, не физиологични/, изпуснати буквички и други пропуски, които няма да разкривам докрай, че ще вземете да се откажете от нас :)

Сега, от върха на всичките си 10 месеца, гледаме с известно задоволство на постигнатото, разрастваме се още повече и вече дори няма къде да седим. Като взехме първата награда, шефовете ни казаха, че ще ни купят още бюра, но това не стана и сега, след третата, вече не им вярваме. Затова сме си донесли трикраки столчета от вкъщи и не се оплакваме, защото получихме и заплахи, че който мрънка, ще ползва 20 дни пишеща машина и/или компютър с Линукс.

Шегата настрана, истината е, че Dnes.bg съществува заради вас – читателите, а нашата тиха лудост и шумен ентусиазъм е силата, която го води напред. Това прозвуча като „пред нас са блеснали житата“, но сигурно сте ме разбрали какво искам да кажа.

Благодарим ви за критиките и подкрепата, а ако някой ден искате да видите лично наградите – заповядайте при нас. Само побързайте преди да са ги претопили :)