“…човешките същества идват на този свят,

Ето какво ми писна – писна ми да слушам или чета как пътували по света хора сравняват милата на сърцето ми София с други разни столици наблизо и надалеч.

Писна ми и да слушам за проблемите на родния ми град. А това беше досадна и натрапчива тема през последните седмици на активна предизборна борба.

Следващите параграфи са посветени на всички, които се улавят твърде често да набеждават София за най-отвратителната столица EVER или за най-гадния космополитен град на света.

Всеки град си има проблеми. Но и всеки град е зареден със свое специфично очарование.

От друга страна – градът, в който живееш, ти е до болка познат, така че си отвикнал да виждаш хубавото в него, а забелязваш само онези неща, които успешно изопват нервите ти всекидневно. Но замисли се – ако живееше в друг град, сигурно и него нямаше да понасяш. Щом като имаш нагласата да обръщаш повече внимание на негативното.

Всеки нов за теб град, в който попадаш, ти е интересен, нали? И ти става особено приятно ако попаднеш там в хубав топъл ден. Или пък по празници, когато един град демонстрира електрически хубости и карнавален дух.

А сега да си поговорим за София.

Аз съм крайна, фундаментална софиянка. Обичам този град. Ето точно в този момент искам да те препратя към сложения за мото цитат от един от най-любимите ми автори. Да, аз съм точно като вълците или пчелите – териториално привързана. Но не към гората или кошера, а към града си. Към София.

Окей, виждам всичко онова, което ти би могъл да ми посочиш като ужасяващите минуси на този град. Карам кола и попадам в задръствания. Още по-лошо. Попадам и в дупките по улиците. Да, това ме дразни. Както ме дразнят и бездомните песове, скупчили се край кварталния месарски магазин. Както и не изпадам във възторг от преливащия контейнер за боклук пред блока.

Пътувала съм и аз, и аз съм имала възможност да сравня любимата София с други градове, по-популярни, по-уредени, официално водени за по-красиви.

И за мен, може би тъкмо заради тази ирациоанална инстинктивна териториалност, София остава градът, който обичам и в който искам да живея.

Защото носи повече специфичния заряд на хората, отколкото на помпозната архитектура, с която много от “красивите” градове се хвалят.

Защото дори и свежото младо поколение по улиците да не е постоянно с усмивка на физиономията, носи и излъчва осезаема градивна енергия.

А осезаема я тя, разбира се, само ако се загледаш и я потърсиш.

Защото София е много по-“жива” и истинска в сравнение с градовете, станали популярни туристически дестинации и “живеещи” най-вече по картички, брошури и гайдове.

Защото улиците на този град не са разчертани с линийка (като тези в американските градове), а криволичат и показват характер!

Защото дори и сгради, още недокоснати от проекта “Красива София”, могат да ми доставят толкова много естетическа наслада, колкото гланцираните фасади на перлите на европейската архитектура не могат да ми предложат.

Защото историческите паметници на този град са истински, а не построени и обвити с измислени митове, внасящи привлекателна мистика в туристическите пътеводители (като например Рибарските кули в Будапеща).

Защото модерните окачени фасади съжителстват само в този град толкова мило и чаровно със санирани и несанирани панелки (вижте например Младост).

Защото София расте, но не старее.

Защото въпреки смога, над София се виждат звезди.

Защото от Витоша по-високо нема, а от Софийското равно поле по-големо нема.

Защото този град има сърце и приютява в обятията си хора от всички краища на България и това го прави още по-колоритен!

Защото този град е винаги буден.

Защото София е динамична, тя екзалтира.

Защото е достатъчно голяма, за да предлага всички възможности на големите градове. И в същото време – не толкова, че да се чувстваш изгубен и прекалено анонимен.

Е, как би могъл да мразиш такъв град? Опитай да погледнеш София през моите очи.

Мая Фадеева