Челен удар

Понякога смъртта дебне на най-неочаквани места, в което днес лично се убедихме с колежката ми Нели Минчева. На връщане от кратък обед, на столичния булевард „Дондуков“, се разминахме на косъм с „шанса“ да влезем в онези мелодраматични репортажи за жертви на инциденти по строежите.

Не че ние имаме нещо общо със строителните работи, но както се казва, ударите на съдбата понякога ти се стоварват директно върху главата – в случая го приемете буквално.

Огромна кофа със строителни материали се разби на сантиметри от нас и респективно – главите ни, падайки от височина около 10 метра. След първоначалния секунден шок, в който нямаше сълзливи елементи от сорта на „целият живот ми мина като на лента пред очите“, професионалистът у нас заговори и направихме бърза снимка на вече разбитата кофа.

С цел да уведомим обществеността, че не е безопасно да се разхожда по тротоарите, защото на главата ви като нищо може да падне кофа, чук или направо скеле с работник.

В този момент към нас се приближи видимо ядосан работник, с надпис TATMAK на работническите си дрехи, и зададе изчерпателния въпрос: „К'во снимаш тука?“.

Побързахме да се оттеглим от баталната сцена, за да не си рискуваме живота. Преценихме, че след като ни се размина тежката черепно-мозъчна травма, ще е глупаво да бъдем пребити от зидаро-мазач в центъра на столицата. С това не искам да кажа, че било приемливо да бъдем пребити в покрайнините на града.

Оттеглихме се бързичко, ходейки по булеварда, за да избегнем стълкновението с работника. Той обаче прояви благосклонност към нас и размаха остатъците от кофата пред очите ни с думите: „Éла, снимай я пак. Кво толкова е станало – голема работа“.

Отказахме се да му обясняваме, че ако кофата ни беше простряла насред тротоара, работата наистина щеше да стане голяма, тъй като това очевидно не съвпадаше с неговият поглед върху нещата.

И сега ви разказваме тази случка, най-малкото, за да знаете да не ходите по тротоара на бул. „Дондуков“, в частта му между ул. „Бенковски“ и ул. „Будапеща“, по посока на ЦУМ.

Това, естествено, не означава, че на съседния тротоар не ви дебне същата опасност. Но поне за тази сте предупредени.