Коледата възможна

По силата на традицията, която диктуваше празничния вид на столичните улици досега, софиянци бяха свикнали да гледат една-две проскубани елхички на ларгото пред президентството и с това коледният дух се изчерпваше.

Всъщност, не се изчерпваше за по-наблюдателните, които можеха да видят украсата по булевард „Витоша“ и на 19 август. Тя просто там си виси, за да не се налага следващата година пак да се вади и закачва. Просто гáсиш лампите на 5 януари и ги включваш пак на 1 декември.

С течение на годините се появиха и разни дядомразовци – впоследствие -коледовци, които обикновено стоят застопорени пред магазините из града и ти се завират в лицето. Мен лично доста ме стряскат тези същества, особено когато някой има неблагоразумието да ги бутне и с това да предизвика мощен хо-хо-хо кикот и некоординирано клатене на крайниците. У дядоколедата, не у мен.

Тази година обаче почувствах силно приятна изненада, когато преброих повече от три елхи в София. Първа, естествено, бе тази пред ЦУМ, която събра и доста деца при официалното запалване на лампичките.

След това видях, че има коледно дръвче на мястото на бившия мавзолей /колко по-прекрасно от онази влажна гробница/.

Преди два дни пък открих, че има и великолепно светещо дърво до Руската църква, което вече много ме учуди.

Очевидно апетитът е дошъл с яденето и разни хора /не знам точно кои, но им благодаря/ са установили връзката между естетическата наслада от вида на украсена елха и създаването на коледна атмосфера.

Тук-таме из столицата могат да бъдат забелязани и разни лампички по уличните стълбове, както и светещи рекламни табла, пак по стълбовете.

Даже снощи се въртях около едно такова, за да видя дали все пак не е реклама на лютеница или препарат против гъбички и покрай фунгуса да са плеснали и едно новогодишно поздравление. Нещо в стил: „Айде да ви е честита 2006-та без гъбички“.

Но не, беше си чисто коледно пожелание, без никаква реклама – и от едната, и от другата страна. Красота.

Такава е коледната ситуация в идеалния център на София и определено тя е доста по-добра от предходните години. Разбира се, извън този ареал настроението наподобява руска драма, разказваща как дедушка току-що се е обесил в плевника, както казва Удхаус.

Из столичните квартали, с повече взиране, може да бъде забелязана някоя и друга примигваща лампичка на будката за цигари. Докато се взираш обаче, твърде много рискуваш да паднеш в някоя кална дупка или ров на строяща се кооперация.

Защото на Редута, примерно, всичките сгради ги строят до сантиметъра, в който започва улицата и хората, които от няколко милиона века са двуноги същества и не ползват помощта на други образувания, за да се придвижват, няма как да минат.

На цялата тази красота, естествено, няма как да бъде поставена коледна елха с играчки, лампички и тринайсет сребърни звездички, около нея да танцуват джуджета, елени и елфи, а в корените да са наредени пасторални фигурки на овце, Дева Мария, малкия Исус и други религиозни персонажи.

Празничната атмосфера в квартала се изчерпва с един гирлянд, увисен над свинския шол в бакалията и с продавачките в същата тази бакалия, които си слагат готини светещи шапчици. А, и с надписа в плод-зеленчука, който е поставен над бидона с бамята. Но като се замисля всъщност, така е по-добре, защото културният шок е доста приятен, сблъсквайки се с елхите и играчките в центъра на града.

Та с този кратък очерк исках да пресъздам своето възхищение, удивление, смайване, слисване и учудване /“Синонимен речник, издание 1974 г, София/ от това, което очите ми виждат в „Расте, но не старее“.

Толкова чак ми е приятно, докато се разхождам из София, че следващия път, когато някой от клатещите се дядоколедовци ми се изкикоти в лицето, ще взема да го тупна приятелски по гърба.