Към евросъюза... с автобус 72

Диана Цветкова

Аз съм редовен данъкоплатец. Плащам данъка на апартамента си, данъка на колата си, такса смет, такса за паркинг, такса за осветление и чистач на входа, сметки за вода, ток... ако в квартала ми имаше ТЕЦ, съм абсолютно сигурна, че всеки месец щях да си плащам и сметката за парно.

Просто защото съм съвестен платец. Така например всеки месец си купувам карта за всички линии за градския транспорт – за да ми е чиста съвестта!

Да, ама вече се замислям дали трябва да го правя... по точно смятам да спра да давам пари за градски транспорт, защото сега плащам, а услуга на практика не ползвам. Ето какво се случи днес:

Тъй като започвам работа в 10:00ч., в 9:15 вече стоях чинно на автобусната спирка – пътувам с рейс №72. Имаше още две жени, които нервно потупваха с крака и се питаха кога ли ще пристигне рейсът, ще закъснее ли, дали изобщо ще пристигне – тривиални разговори за всекидневието.

Постепенно към нашата групичка се присъединяваха още и още хора. Тропаха с крака. Разговаряха за графика на линиите. Оглеждаха се нервно. Ослушваха се... И идваха още хора. И още хора. И още, и още – цял митинг... а автобус нямаше.

И така, стана 9:50. Заветното возило дойде и всички дружно се качихме (по-точният израз е се натъпкахме) и возилото продължи по пътя си. А вътре – блъсканица, намусени лица, непрестанно настъпване и подритване по кокалчетата, пуфтене, пръхтене, миризма на чесън, алкохол и вкиснато.

Естествено, закъснях за работа. И тъй като от 10 години беснея по адрес на Столична компания за градски транспорт, този път се въоръжих с търпение и започнах да действам.

Първо посетих сайта им - www.skgt-bg.com. Там няма публикуван телефон, на който човек да може да сигнализира за нередности по разписанието и движението на автобусните линии – само номер за “Жалба или похвала за поведение на служител на СКГТ София ЕООД”. От там, естествено, ми дадоха друг номер; от него – друг и т.н. Накрая успешно се добрах до търсения номер (или поне така си мислех).

Разговарях с г-жа Янкова – изключително любезна дама!!! Тя стоически изтърпя плеядата ми. Обясни, че мога да подам писмено своята жалба на ул. Житница.

За жалост обаче конкретната автобусна линия била частна и Столична компания за градски транспорт била просто наблюдател. Каза, че всекидневно получавали десетки оплаквания; че всеки ден откривали по няколко коли, като само за вчера били 7 (това означава, че седем автобуса не са се движели, когато по разписание е трябвало да го правят!!!); че компанията, която стопанисвала въпросните автобуси била на специален концесионен договор с общината (каквото и да значи това); че от компанията за градски транспорт само чакат да изтече срокът на въпросния договор и той никога вече да не се поднови.

В крайна сметка ми стана ясно, че нещата са на ниво Столична община – фирма-концесионер.

И така, намерих телефона на въпросния концесионер. Там диспечерката ми обясни, че линията била много натоварена, че нямали коли и побърза да ми затвори телефона. Аз обаче някак много бързо успях да изстрелям думата “медия” и бързо-бързо бях прехвърлена към г-н Дюлев, който май е управител, не знам, вече се уморих да им помня имената и длъжностите.

Въпросният г-н ми обясни, че проблемът с колите идвал от общината, а тя била длъжна да им отпуска коли по тази линия, а не го правела. Също така ми сподели, че общината му дължи 300 хил. лв.

Затворих телефона. В общината не се обадих. Имайки предвид, че повечето хора се отказват след второто-третото позвъняване, бях проявила истински стоицизъм.

На мен лично ми е унизително и обидно да чакам с часове на студа, да се блъскам в автобус, с размери два пъти по-малки от тези на другите рейсове, да падам, защото няма как да се държа и шофьорът кара бясно заради поредното закъснение, да слизам от автобуса, изглеждайки сякаш току що съм се върнала от фронта, непрекъснато да закъснявам... И това, при положение, че си плащам за “услугата”.

Стигнах до извода, че всеки си прехвърля отговорността и никой не прави нищо за да подобри положението. Едните чакат някакви пари и коли, другите, вместо да осъществяват контрол и да санкционират, чакат да изтече някакъв договор. Третите не ги знам какво чакат, но очевидно и те не правят нищо. Защото ако действаха, вместо да се обвиняват един-друг, коли щеше да има и разписанието щеше да се спазва.

И да не се оправдават със задръствания. Защото в другите европейски страни задръстванията са по-жестоки от нашите, но хората не мръзнат по спирките. А ние все пак вървим към Европейския съюз. Дано не влезем там с изпотрошените си коли, псуващите шофьори и намусените пътници. Помислете върху това.